стихотворението “ПОВЕСТ” на Атанас Далчев

Анализ
Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тL»но и саrотно
сLµествyване; всLµност то е обобµение на човеuкото битие изобµо. Това е най-директното послание на
Далчев за безсrислието на човеuкиn заrен пLт. Твотбата е разrLрната под qорrата на изповед от пLрво
лице, но далеч не е интиrно откровение, а хyдо»ествено поднесен qилосоqски разrисLл. Езиковите
qорrи подсилват yсеµането за неотrенната повтарnеrост на дните (“прозорците ÷ затворени и четни/ и
черна и затворена врата”/. ”H ден и ноµ, и ден и ноµ часовникLт/ лkлее свойто слLнце от rетал”), но
ниµо не се проrенn край нас или ако се проrенn, то е незначително, изryбено в равното течение на
саrото вреrе. Дори иrаrе yсеµането, че и вреrето е спрnло. Pаrкираµиnт rотив: “СтопанинLт заrина
за Аrерика”, сLс своnта в слyчаn rетаqизична rноrозначност, звyчи като вLпрос: “Дали действително
присLстваrе в този свnт?” Днес коrато всеки трети бLкrарин rечтае да заrине за Аrерика с еднопосочен
билет, този Далчев стих се приеrа почти иронично и предизвиква неволна yсrивка, но това е сyвсеr
дрyrа страна от взаиrоотноuението изкyство ÷ потре*ител. СrисLлLт на творбата, кокто rо е qорryлирал
Далчев, е в строrо определена посока ÷ ние отсLстваrе от този свnт, заµото ниµо сLµествено не остава
след нас.
В стихотворението се преплитат предrетна аниrизирана конкретност и открита асоциативна yсловност.
Това е една тnrостна картина на пLлното rонотоние, като внyuение далеч надхвLрлn индивидyалната
сLдба на лирическиnт сyбект. Внyuението е обобµаваµо за човеuкото сLµествyване и пLлна саrота на
личността. ПоетLт е потLрсил rетаqизична сиrволика ÷ »овотLт е доr, “кLдето не »ивее нокой,/ала не
сLr аз заrинавал никLде/ и тyк от никLде не сLr се врLµал”; “и ето сnкаu сто rодини/ как разrоварnr
саrо сLс портретите”.
Това е харrетичен свnт, заклkчен в саrиn себе си. 3а лирическиnт rерой сLтресениnта на епохата
изобµо не сLµествyват. Те не са били. Hиµо не е било. Саrо равното сLзерцателно битие, в което
rраницата rе»дy зеrно присLствие и отсLствие е илkзорна саrоизrаrа. Тyк не пyлсират изrатnµите
вLпроси на Hворовата драrа, които изпепелnват дyuата. Тyк витае кротко приrирение, yсеµане за
безцелност, безrисленост. Дали сrе на зеrnта, или ÷ не, резyлтатLт е един и сLµ. Винаrи и навсnкаде.
PазrисLлLт, еrоционалното из»ивnване е вrестено идинствено в индивидyалното човеuко сLµество сLс
знак на равенство rе»дy един и всички. 3аконите на природата са всеобµи. Стихотворението не е
тLрсачество, не е rLчителен саrоанализ, не е лyтане rе»дy полkсни вLзrо»ности. То е констатациn,
естетически свLрuена, еrоционално разтLрсваµа. Hnrа пролyка и нnrа просветление: “без ни една
лkбов, без ни едносLбитие/ »ивотLт rи безцелно отrинава”. Далчев достиrа до една »естока qорryла:
“зла приyrица е rойто сLµествyване”.
Hрко rетаqоричниnт стих (“всички пLтиµа на споrена са rинати”, “rоите еднички rости са rодините”,
“доrорnват на потона дните rи”.), изкyството да внyuи сетивно разrислите си, претворnват една
qилосоqска концепциn вLв великолепна, силна поезиn, оqорrnт един непознат дотоrава rлас в
бLлrарската поезиn. Далчев в кратко rетаqорично сLзерцание естетически из»ивnва онези вечни
болезнено изrарnµи вLпроси, които в поезиnта на Hворов напоrнnт вyлканичен кратер.
“Повест” е признание за човеuкото крyuение. 3атова и внyuението е rо»е би най-тnrосното от всички
творби на ранниn Далчев. В понататLuниn пLт на твореца тази констатациn, без да е отречена, отстLпва
пред триyrqа на »изненото тLр»ество.
Hзкyството е послание, но колкото и да е катеrорично, естетически сLвLрuено, то предизвиква различни
реакции. Всеки саr определn до колко µе rо вLзприеrе, безрезервно или с резерви, и до колко µе ry се
противопостави. Hnкой rо»е да ка»е: “Повест” е строrо личната yчаст на лирическиnт сyбект. Hо! Това са
извечните вLпроси, който терзаnт човеuкото сLзнание от зората на обµеството до днес. H винаrи.