2005.05.26 Helsinki DR - Bankov

To whom it may concern,
The following document represents an early draft of a future

submission to the Council of Europe. In advance I apologize
for typographic, spelling and grammatical errors.
The proposed submission of a Complaint is contingent on the
Applicants first securing State sponsorship, something which is
by no measure certain.
However, the relevant law and facts referenced here are
accurate and do apply to all foreign citizens deprived of liberty
in Bulgaria. The truth of this cannot be so easily dismissed,
particularly by Bulgarian prison administrators the likes of
Mr. Peter Vassilev and others.
Whatever assistance the reader can offer the Applicants or

only to his fellow citizens will ultimately benefit all those
concerned.
Following the Complaint is a compilation of documents that
give substance to the Complaint. These are copies of official
exchanges between agencies of the Government of Bulgaria
inter alia the Bulgarian Prosecution, Ministry for Justice
representatives and with the Bulgarian Helsinki Committee,
and the Supreme Administrative Courts for the Republic of
Bulgaria. The correspondences have been initiated by myself
and other foreign Offenders who are of the same opinion, that
we as non-Bulgarian have a different and lesser legal status.
The documents are in reverse chronological order, most recent
appearing first. They are in no other particular order,
something for which I apologize and will correct in the future.
Some documents are in Bulgarian language and others in
English and Bulgarian, for this I am sorry but I lack the
resources to secure translations of all relevant documents.
The most significant document in connection with direct

discrimination is to be found in the human right claim against
the Ministry for Justice as now before the Supreme
Administrative Court of Bulgaria.
This document is in PDF format and should be easy to work

with. I will provide you with all other forms of assistance
where asked for and when possible.
Regards,
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Sofia Prison
The Minister for Foreign Affairs
Serbia and Montenegro
Belgrade, Serbia
Care of
EMBASSY OF SERBIA AND MONTENEGRO
17, Blackburn Avenue
Ottawa Ontario KIN 8A2 CANADA
APPLICATION
FOR ASSISTANCE
IN A COLLECTIVE COMPLAINT
under Rule 19 Rules of Procedure European Committee of Social Rights
PART VII
Collective Complaints Procedure
From Citizens of Serbia and Montenegro and other Non-Bulgarian Offenders
AGAINST
The Republic of Bulgaria
The Complaint alleges against the Republic of Bulgaria inter alia violations of the non-discrimination Preamble of
the European Social Charter and the rights of the individual and the family to free movement and social, legal and
economic protection when read with the Preamble. The Applicants are alleging a widespread discrimination against
non-Bulgarian Offenders both in law and in practice in the fields of Bulgarian criminal law, observing of treaty bona
fides, and right to the movement of persons, [prison] housing, education and employment while deprived of liberty in
Bulgaria. The Republic of Bulgaria refusing to observe its positive obligation as a Council of Europe member in
guaranteeing the right of equal access and fair application of Bulgaria’s national laws and international agreements to
those Offenders who are not citizens of Bulgaria and also having a property status insufficient to settle financial
obligations in Bulgaria. The Applicant(s) believing that the democratically elected governments of the Council of
Europe should not tolerate another member state, the Republic of Bulgaria, relying on the criteria of [non-Bulgarian]
nationality and property status as a casus for segregating and isolating citizens of other Council of Europe member
states (the foreign “Offenders”) from legal rights and social protections as are protected by international treaty law.
The Applicant here, one Nikolai Vasich, a citizen Serbia and Montenegro, of belongs to that group of foreign
Offenders suffering and continuing to suffer the injustice and indignity of physical segregation and legal isolation
from the protections of law. And this only because as a citizen of Serbia and Montenegro and having a property
status unacceptable to the Government of Bulgaria.
In the Republic of Bulgaria refusing to recognise physical segregation and legal isolation of foreign Offenders as a
form of discrimination it has committed a breach of international law and it is in violation of its positive obligations
to the Council of Europe. As a result the Applicant(s) turn to the other Council member states and the Council of
Europe Committee for Social Right to ascertain if such a refusal is consistent with the Council’s Charter and other
international laws.
The posited question is the following. Does the Council of Europe endorse the Bulgarian government’s practice of an
Offender’s nationality, property and public status creating legal rights different from and less than those other
offenders who citizens of Bulgaria when such rights are governed by the same national laws and international treaties
and notwithstanding that neither Bulgarian national law or international treaty makes such distinction when
determining the positive obligations and negatives restrictions agreed to by Member States for their guaranteeing
equal individual rights?
From: Nikolai Vasich Prepared by: Michael Kapoustin

Citizen of Serbia and Montenegro Citizen of Canada
10th Prisoners Group
Sofia Central Penitentiary
Sofia Bulgaria
M. Kapoustin Page 3 6/28/2005

Serbia and Montenegro
Belgrade
Tuesday, June 28, 2005
Sir,
This Application is on behalf of a citizen of Serbia and Montenegro, Mr.

Nikolai Vasich, as prepared in an official language of the Council of Europe by
a citizen of Canada Mr. Michael Kapoustin. It is filed on behalf of Mr. Vasich
and the other non-Bulgarian nationals imprisoned in the Republic of Bulgaria
who collectively hereinafter are referred to as either the “[Foreign] Offenders”
or the “Applicants”.
The Application can be summarized as follows.
1. The Minister for Foreign Affairs Government of Serbia and Montenegro
is petitioned by Mr. Nikolai Vasich a citizen of Serbia and
Montenegro, to sponsor a Collective Complaint before the European
Committee of Social Rights according to Rule 19 of the Rules of
Procedure of the European Committee of Social Rights PART VII -
Collective Complaints Procedure;
2. In the Alternative the Ministry for Foreign Affairs Government of
Serbia and Montenegro is petitioned to assist Mr. Nikolai Vasich a
citizen of Serbia and Montenegro and to contact on behalf of Vasich a
Non-government Organization (NGO) for the submission of a Collective
Complaint before the European Committee of Social Rights according
to a Rule 19 of the Rules of Procedure of the European Committee of
Social Rights PART VII Collective Complaints Procedure;
What follows is an attempt to establish before the Honourable Minister for
Foreign Affairs the legal and factual merits of our request and the proposed
“Collective Complaint”,
Sincerely,
Nikolai Vasich
Citizen of Serbia and
Montenegro
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Sofia Bulgaria
Table of Contents
Request to the Minister for Foreign Affairs............................................................................. 6
Admissibility Criteria before the Committee for Social Rights............................................... 6
The Republic of Bulgaria - Subject to the Social Charter ....................................................... 6

Procedure – The Need for a Sponsor ...................................................................................... 6
Policy, Law and Practice – casus foederis of the Complaint .................................................. 7
Confirmation of the Discriminatory Criteria........................................................................... 8
By The Republic of Bulgaria.................................................................................................... 8

The Bulgarian Helsinki Committee.......................................................................................... 9
Form of Derogation .................................................................................................................... 9
State Respondents –Admissions and Arguments................................................................... 11
The Ministry for Justice ......................................................................................................... 11

No Factual Dispute ........................................................................................................... 11
No Positive Obligation for Non-Discrimination and No Negative Restriction against
Discrimination................................................................................................................... 11
Prison Committees are “Secret” Tribunals affecting Legal Rights ................................... 12
Prison Parole Committees ex lege are Doubling the Prison Term for Foreign Offenders 13
Administrative Increase in the Effective Prison Terms of Foreign Offenders.................. 14
Foreign Governments Mislead by the Bulgarian Ministry for Justice .............................. 15
Bulgarian Discrimination is Systematic and Systemic .......................................................... 16
Prevailing Bulgaria law makes a mockery of the Ministry for Justice................................ 17
Prosecutors General for the Republic of Bulgaria – ............................................................. 21

No Factual Dispute ........................................................................................................... 21
Nationality, Property and Public Status Determines Parole.............................................. 21
Applicant Reasons .................................................................................................................... 23
On the Question of the Transfer of Offenders ....................................................................... 23

All the Applicants have, at one time or another, petitioned the Bulgarian Prosecutors
General for transfer under the Convention. ...................................................................... 23
No alternate Venue or Judicial Remedy................................................................................. 25
Government Ordinances and Law against Collective Complaints........................................ 25

Exhaustion of Individual Complaints Procedures ................................................................. 25
Bulgarian Administrative Courts Refuse having Jurisdiction ............................................... 26

Final Remedy ......................................................................................................................... 27
Confirmation of the Discriminatory Criteria......................................................................... 27
Conclusions ........................................................................................................................... 27
Order for Review of the Applicants Concerns....................................................................... 29
Request before the Committee ................................................................................................ 32

Request to the Minister for Foreign Affairs

Mr. Nikolai Vasich petitions the Minister for Foreign Affairs for Serbia and
Montenegro to sponsor a Collective Complaint on behalf of himself as a
citizen of Serbia and Montenegro, and other foreign citizens currently serving
criminal sentences in the Republic of Bulgaria, and hereinafter called the
“[foreign] Offenders”.
The Minister for Foreign Affairs for the Government of Serbia and
Montenegro is petitioned to consider submitting for the Applicants a
Collective Complaint against the Republic of Bulgaria before the Council of
Europe Committee of Social Rights (hereinafter the “Committee”) and the
European Union’s Commissioner for Justice and Human Rights (hereinafter
the “Commissioner”).
If in the alternative the Government of Serbia and Montenegro is unwilling

to submit a Collective Complaint for its citizen(s) for reasons of conflict of
interest, protocol or procedure, then the Minister for Foreign Affairs for
Serbia and Montenegro is petitioned by the Applicant Nikolai Vasich as a
citizen of Serbia and Montenegro to contact a non-government organization
(NGO) prepared to assist Vasich as a representative of the affected group
(foreign Offenders) in preparing and submitting a Collective Complaint before
the Committee and Commissioner.
Admissibility Criteria before the Committee for Social
Rights
The Republic of Bulgaria - Subject to the Social Charter
The Commission on European Communities 2004 Regular Report on the
Republic of Bulgaria, Annex № 1 page 148 idetifies the Republi of Bulgaria as
having ratified and agreed to adhere to the the Revised Euoprean Social
Charter and to submit itself to the Collective Complaints procedure.
The Government of the Republic of Bulgaria is therefore accountable before
Committee and Commissioner when refusing to abide by the non-
discrimination PreAmble of the Charter and other internatioanl human rights
instruments.
Procedure – The Need for a Sponsor

According to Rule 19 of the Rules of Procedure of the European Committee
of Social Rights PART VII of the Collective Complaints Procedure, all
collective complaints must be delivered to the Secretary to the Committee
acting on behalf of the Secretary General of the Council of Europe.
Each Collective Complaint must be submitted (1) either by a Council of Europe

member or in the alternative (2) any organisation referred to in paragraphs 2
and 3 of the addition Protocol to the European Social Charter (hereinafter the
“Charter” see Rule 22, Rules of Procedure).
If the Government of Serbia and Montenegro refuses to act form its citizen
Mr. Vasich and instead refers this Application to an NGO, then that NGO must
be registered and qualified for the submitting of such complaints before the
Council of Europe.
The admissibility criteria of the Committee require that this organization

(NGO) meet the requirements of Article 1 b) and Article 3 of the Protocol to
the Charter (the “Protocol”). The NGO must have consultative status with the
Council of Europe and be included on the list established by the Governmental
Committee of international non-governmental organisations (NGO’s) who are
entitled to lodge Collective Complaints. The NGO must have the competence
within the meaning of Article 3 of the Protocol to submit a Collective
Complaint.
In the Applicants case any NGO monitoring the human rights complaints of
minority groups found in European prisons and providing assistance to the
affected group for the bringing of a collective complaint against a Council
of Europe member state and European Union candidate government still
permitting policies and practices of discrimination for collective
punishment and systematic derogation of legal rights and protections
otherwise available the majority and ordinary citizens.
The Applicants look forward to working directly with the Honourable Minister
for Foreign Affairs for Serbia and Montenegro and any NGO the Honourable
Minister may recommend.
Policy, Law and Practice – casus foederis of the Complaint

The Bulgarian Ministry for Justice promotes discrimination according to the
nationality, property and public status of an Offender.
As a result, Ministry of Justice officials and employees practice direct and
indirect discrimination against foreign Offenders as a matter of policy.
This same policy of direct and indirect discrimination is being routinely
enforced by the Sofia Prosecutors Office and City Court justices who routinely
determine an Offender’s legal rights and obligations according to nationality,
property status and public status.
Bulgaria’s Ministry for Justice persists in his defence of discrimination as
policies and practice not inconsistent with Bulgaria’s agreements with the
Council of Europe, including the Charter’s Preamble of non-discrimination.

It is the defence of these policies and practices that brings the Applicants
complaints, casus foederis,1 within the legal and procedural ambit of the
Charter.
Confirmation of the Discriminatory Criteria
By The Republic of Bulgaria
The Minster for Justice and Prosecutors General for the Republic of Bulgaria
confirm the following “policies” and “practices” of direct and indirect
discrimination;
1. POLICY “DECREES”, “ORDINANCES” or “ORDERS” issued by

the Bulgarian Minster for Justice including but not limited to Decree №
LC-04-277/2002 for the “segregation and isolation” of foreign
nationals;
2. BULGARIAN NATIONAL LAW including but not limited to Article

39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the
Republic of Bulgaria and its provisions for the administrative
deprivation of liberty [freedom of movement] according to a foreign
citizens property status;
3. PRACTICES AND “ORDERS” issued by the Prosecutors General for

the Republic of Bulgaria. Prosecutors are required to determine the
rights of an Offender to judicial procedures reviewing home or medical
leave, probation or parole and international transfer according to the
criteria of the Offender’s nationality, property and public status;
4. POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main

Directorate for the Execution of Punishments to officials and employees
of the Sofia Central Penitentiary allowing the prison “Commission”
formed under to Article 17 of the Law for the Execution of
Punishments to exercise what is otherwise a judicial function and to do
so “in secret” [see Ministry for Justice letter № 54-00-164/December
2nd 2004 page 1 para. 3]. The “Committee” Chairman [id est the Prison
Warden] and Vice Chairman [id est the Prison Assistant Warden for
Security and Discipline] are permitted to make determinations of law
and fact and to issue “unwritten decisions” in an area of criminal law
that otherwise appears to be exclusively the jurisdiction of the criminal
courts according to Art. 70 of the Bulgarian Criminal Code;
1 a case clearly coming within the provisions of a treaty.

5. POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main

Directorate for the Execution of Punishments to officials and employees
at the Sofia Central Penitentiary requiring the prison “Committee”
formed under to Article 17 of the Law for the Execution of
Punishments to determine the rights of an Offender to home or medical
leave, and judicial procedures for review of the right for probation or
parole according to the criteria of the Offender’s nationality, property
and public status;
The abovecited exist policies and practices exist only for limiting or derogating
from the legal rights of Offenders according to any one or all of the following
criteria;
a. [Non-Bulgarian] nationality [id est of the Offender];
b. Public status [id est of the Offender];

c. Property status [id est of the Offender] and of his family;
The Bulgarian Helsinki Committee

On December 7th 2004, the Bulgarian Helsinki Committee agreed with the
Applicants of there existing a Government of Bulgaria policy and practice of
negative discrimination according to the nationality of an Offender.
The Bulgarian Helsinki Committee confirming Offenders not citizens of
Bulgarian as having fewer legal rights and a different legal status before
Bulgarian government agencies, prosecutors and courts.
A copy of this letter is provided.

Form of Derogation
The derogation of a foreign Offenders rights and protections takes the following
form.
First from the application, legal interpretation and practice surrounding what is
a cabinet minister’s [Minister for Justice] decree imposing an Order for the
[physical] segregation and [legal] isolation from Bulgarian laws those
Offenders who are not citizens or residents of Bulgaria. Physical segregation
and isolation from national law according to nationality, property or public
status is expressly forbidden by the Bulgarian Constitution and other national
laws, however it continues as an official Government of Bulgaria policy in
force prior to the present Bulgarian Constitution’s non-discrimination
provision;
Second the application, legal interpretation and practice surrounding a national

administrative law [Law on Foreigners on the Territory of Bulgaria] that
permits prosecutors, police, officials of the Ministry of Finance and Bulgarian

citizens to deprive a foreign citizen of liberty [free movement of persons]
without the benefit of due process or judicial control. According to Bulgaria’s
Prosecutors General the liberty to freedom of movement for a foreign citizen [or
for the transfer of an Offender to a foreign prison] is determined by the
Offender and his family’s property and public status when read with the
immediately cited law. The liberty to leave Bulgaria and right to return home
are rescinded sine die. This true even after the Offender has served the full term
of his criminal sentence. Reinstatement for the liberty of free movement [to
leave Bulgaria] for a foreign citizen is contingent on his proving what is a
negative fact id est the he has no property or income in Bulgaria or elsewhere;
Third the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical

practices that surround the application by prison administrators, Sofia
prosecutors and Sofia Judges of the above first and second causes. The cited
cabinet policy [decree] and administrative law provides the casus not only the
execution of what are official malfeasances against foreign citizens but also
provides the legal grounds for Bulgaria’s national courts to excuse such
misconducts as “lawful”. Apparently denying to foreign Offenders legal rights,
opportunities and protections enjoyed by Bulgarian Offenders in the fields of
inter alia prison housing, employment, unsupervised leave, probation or parole
and transfers is not abuse of their rights. At least according to the Bulgarian
courts;
Fourth the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical

practices that surround the application of the above second cause and provides
the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria administrative grounds for
refusing to commence transfer procedures under the Convention for the
Transfer of Sentenced Persons (the” Convention”) or for refusing to allow for
the transfer of a foreign Offender. According to written reasons of the
Prosecutors General for the Republic of Bulgaria, it is the property and public
status of a foreign Offender in Bulgaria [and his family abroad] that will
determine the obligation for the Government of Bulgaria observing treaty bona
fides under the Convention. However, when requesting the repatriation to a
Bulgarian prison of Bulgarian citizens the Prosecutors General for the Republic
of Bulgaria fails to impose the same property or public status criteria on
Bulgarian citizens as he does on citizens incarcerated in Bulgaria of other
Contracting States to the Convention.
State Respondents –Admissions and Arguments

The Ministry for Justice
No Factual Dispute
When replying to the Applicants’ complaints, the Bulgarian Minister for
Justice has admitted to the existence of a Government of Bulgaria policy
and practice of affecting only the rights and obligations of foreign
Offenders.
That rights and obligations affected by the nationality, property or public
status of an Offender are in the areas of his equal access to certain articles of
Bulgarian national law, judicial procedures and international treaties.
The Bulgarian Minister for Justice confirms in his letters that nationality,
property and public status of an Offender will determine his legal rights and
obligations and also the obligations of the Bulgarian State’s to that
Offender.
It is in a September 13th 2004 letter [reg. № 94-M-147] to one of the

Applicants [Michael Kapoustin], that the Deputy Minister for Justice for
the Republic of Bulgaria Mario Dimitrov confirmed the official Bulgarian
government policy of requiring the “segregation and isolation” of all
Offenders who are not citizens of Bulgaria.
Bulgaria’s Deputy Minister for Justice did not dispute the Applicants’
allegations of their being “segregated” from housing and employment and
“isolated” from social and other remedial opportunities a part of the
Bulgarian Law on the Executions of Punishments.
Therefore no factual dispute exists between the Applicants and the
Government of the Republic of Bulgaria as concerns a policy and practice
of discrimination affecting only the rights and obligations of foreign
citizens, Offenders, in the Republic of Bulgaria.
There appears no [reasonable] explanation from the Deputy Minister for
Justice as to why it is necessary for the Government of Bulgaria to impose a
policy of segregation and isolation according to nationality.
No Positive Obligation for Non-Discrimination and No Negative

Restriction against Discrimination
According to the letter of the Bulgarian Deputy Minister for Justice, the
Applicants’ complaints against its policy of discrimination are without legal
merit, the complained of discrimination being “lawful”.
The Deputy Minister for Justice RB identifies in his letter that the Bulgarian
Parliament has not legislated a positive obligation for applying the Law for
the Execution of Punishments to foreign Offenders in the same way as it is
applied to Offenders who are citizens of Bulgaria.
When questioned about this in the field or housing and the harshness in the
type of imprisonment foreign Offenders must endure, the Deputy Bulgarian
Minister for Justice RB writes that the national “law gives no reason for the
relocation [transfer] of foreign citizens” by the Ministry for Justice – Main
Directorate for the Execution of Punishments RB “to prison communities of
the open and transitional type” (“няма законова основание за
преместване на чуждите граждани в затворнически общежития
от открит и преходен тип”).
No explanation is given Deputy Bulgarian Minister for Justice RB, a former
criminal court justice, of why the Bulgarian Law for the Execution of
Punishments is according to him required to have separate provisions
and different application for to Offenders who are not citizens of
Bulgaria.
Conspicuously absent is an explanation from the Deputy Bulgarian Minister
for Justice RB of why the other parts of the Bulgarian Law for the Execution
of Punishments continue to apply to foreign Offenders when there is absent
from them a provision for applying the law to foreign citizens.
Prison Committees are “Secret” Tribunals affecting Legal Rights

The Applicants have directly complained before the Ministry for Justice RB
that the Sofia Central Penitentiary prison Committee conducts its session in
“secret” and unreasonably withholds the facts and legal grounds for any
decision negatively affecting the legal rights and obligations of a foreign
Offender.
The Applicants’ embassies have made similar complaints before the
Government of Bulgaria Ministry for Justice id est that Prison Committees
cannot conduct their activities in secret or issue “Decisions” affecting legal
rights and obligations. The Ministry for Justice RB insisting in writing
before representatives of the Government of Canada that members of the
Prison Parole Commission, including the prosecutor and judge present,
cannot be identified and are not accountable to Ministry for Justice,
notwithstanding they are officials/employees of the Ministry.
Also significant to the Applicants’ complaints before the Ministry for
Justice RB has been conspicuous absence of any legal right for the
Applicants to be represented or present when their case is brought a Prison

Committee where the State is represented by a Prosecutor and a criminal
court Judge.
Clearly the meeting of these “secret tribunals” is not intended to be either

fair or impartial.
However, in a letter December 2nd 2004/№ 54-00-164 Bulgarian Deputy
Minister for Justice RB Margarit Ganev writes to the Ministry of Foreign
Affairs Canada the Consulate at Sofia that “the disclosure of names or acts
of officers of the prisoner’s administration as regards their participation in
procedures set forth by and related to the execution of the punishment
“imprisonment” is unlawful…the principles of professional ethics approved
by the UN and the Council of Europe for impartiality and independence of
the expert opinion are guaranteed through restriction of the access to
information related to names and circumstances”.
According to the reasoning of the Minister for Justice Republic of Bulgaria,
prison Committee’s and the names of “expert” participants’ are keep secret
in accordance with “principles…approved by the UN and the Council of
Europe”.
However, Sofia Central Penitentiary prison Committee member id alio the

Prison Warden and Deputy Wardens, Social Workers, Prison Psychologist,
Prison Prosecutor and City Judge are not protected by any Bulgarian
secrecy laws and their function is not within the category where
“impartiality and independence” are guaranteed through restriction of
information and the identity of the official.
Prison employees and officials, prosecutors and judges are public servants
for the Ministry for Justice RB.

Beyond the “secret” character of this “quasi-judicial tribunal” [Committee]
and its secret membership are the relevant practices, laws and facts leading
to the Applicants claims of discrimination and abuses of official power.
Relevant to this is the following.
Prison Parole Committees ex lege are Doubling the Prison Term

for Foreign Offenders
The Applicants further complained to the Ministry for Justice RB that the
Warden for the Sofia Central Penitentiary and Chairman prison the Parole
Committee is exceeding the competence of its legal jurisdiction when, ex
lege, increasing the affective term of an Offenders imprisonment. This

is done solely according to the criteria of an Offenders nationality, and his
property and social status.
It was complained to the Ministry for Justice RB that an administrative act
issued by a “secret tribunal” of Ministry for Justice Employees engaging in
a collective administrative function of quasi-judicial review of individual
criminal cases cannot determine an affective term of imprisonment for a
foreign Offender that is nearly double that of a Bulgarian Offender.
Administrative Increase in the Effective Prison Terms of Foreign

Offenders
However, officials of the Ministry for Justice and district prosecutors of the
Prosecutors General for the Republic of Bulgaria are acting in scienter and
collectively when refusing to submit for judicial review any one of the more
than 29 of 102 foreign Offenders having completed the “affective term” of
their criminal sentences, half [see Article 70 section 1 of the Bulgarian
Criminal Code].
Bulgarian Criminal Courts of law, when determining the affective duration

of a criminal sentence, are required to take into account that national law
according to Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code. Where once
having served half of his prison term, all first time Offenders are to have the
remaining part of their sentences judicially altered to ones of probation
[parole].
According to the Bulgarian Criminal Code’s sentencing guidelines and the
practice of Bulgarian criminal courts, all first time Offenders have affective
terms of imprisonment of not more than one half of the original sentence, id
est a 17 year sentence has an effective prison term of 8 years and 6 months.
Also according to law Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code in

conj. Article 415 and the following of the Criminal Code of Procedure and
practice [interpretive] Decisions of the Bulgarian Supreme Courts, the
Offender has sine qua non the procedural right to judicial review for
possible alteration of the remaining part of his sentence to one of probation
[parole] from one of incarceration.
Confirmation of this as a procedural right and of its indispensable character
is confirmed by interpretative decision of the Plenum of the Bulgarian
Supreme Court - Criminal Division Enactment № 7 from 26.06.1975 as
cited previously.
Therefore a [foreign] Offender has a legal opportunity guaranteed by Article

70 sect. 1 Bulgarian CC of a judicial procedure for reviewing of his
conduct and for alteration to probation [parole] from one of
incarceration of the remaining half of his sentence. A “right” that
cannot be refused to any [foreign] Offender solely on account of his
nationality. Property or public status.
Therefore, it is the positive obligation of the Bulgarian Ministry of

Justice and district prosecutors is to provide foreign Offenders equal access
to this judicial review procedure.
It is only a Bulgarian criminal court of law that can determine of the
remaining term of an Offender’s imprisonment and refuse his parole but
only if there are concrete legal and factual reasons for doing so.
Therefore the Bulgarian Ministry for Justice is both legally wrong and is
abusing Bulgaria’s national law and its international treaties when
defending “secret tribunals” formed by its employees - prison
Administrators [Officials for the Ministry for Justice - Main Directorate for
the Execution of Punishments] of the Sofia Penitentiary - to deny, again in
secret and giving written legal or factual cause for denying a foreign
Offender his legal procedural right for a judicial review under Article 415 of
the Bulgarian Criminal Code of Procedure in conj. Art. 70 of the Criminal
Code. The Refusing of procedures for a judicial review of parole is
permitted in case those cases of recidivism or in cases where there has been
the commission of a new offence by the Offender during the course of his
incarceration.
However, from the numerous oral and written explanations offered the
Applicants it is the criteria of “nationality”, “property status”, and failing to
have a “good attitude to labour” and “danger to Bulgaria society” that in
the case of foreign Offenders is most often cited as the reason for denying
them access to the abovecited procedure of judicial review for parole. The
grounds for such a refusal as are offered by the Bulgarian Ministry for
Justice to consular representatives of the other Member States are both
factually untrue and legally moot when it concerns foreign Offenders.
Foreign Governments Mislead by the Bulgarian Ministry for

Justice
The arguments as why foreign offenders are refused parole and equal rights
may be summarized as nationality, debts to the Bulgarian State and the
failure to demonstrate their rehabilitation through work and pose a
continuing danger to society. This is a blatant fabrication and openly
deceitful.
First, the Government for the Republic of Bulgaria Ministry for Justice
refuses to provide gainful employment to [foreign] Offenders [see above
“segregation and isolation” of foreign Offenders from “housing and places
of labour”]; and
Second because foreign Offenders once released, are to be deported from
the Republic of Bulgaria and denied the right of return.
Third, there are no provisions in the Bulgarian Criminal Code, or superior

court interpretive decisions, where an Offender’s nationality or his property
status are to influence or otherwise derogate from his right to a judicial
procedure [under Article 415 et al CCP) or prevent the alteration of the
remaining term of his criminal sentence to one of probation [parole] from
incarceration [Art. 70§1 CC].
Therefore, conclusions by the Ministry for Justice and Sofia District
Prosecutors for refusing foreign Offenders access to judicial procedures
under Art. 415 et al CCP inter alia that a foreign Offender cannot be
paroled since he has no family or residence in Bulgaria is absurd;
And equally absurd is that a foreign Offenders has “not been rehabilitated”
until he pays the Republic of Bulgaria the fine and court costs imposed with
the criminal sentence against them, ergo nationality and property status of
the Offender are to determine his eligibility for parole.
Bulgarian Discrimination is Systematic and Systemic
Proceeding from the above facts and the written admissions of direct
discriminations made by agencies of the Republic of Bulgaria, the Applicants
have reasonably concluded a systematic policy and systemic wide practice of
discrimination in the abusing of foreign citizens imprisoned in Bulgaria to be
the following.
That the Ministry for Justice, Ministry for Foreign Affairs and Prosecutors
General for the Republic of Bulgaria are each admitting and insisting before
Council of Europe member states and Canada that;
That according to Bulgaria it is reasonable for citizens of other member states
and Canada to be segregated and isolated from Bulgarian national laws and
social protections solely because they are not citizens of Bulgaria;
and Canada to have the affective term of their imprisonment revised upward by
employees of the Ministry for Justice, the District Prosecutor and a District
Judge members of a “secret tribunal” [prison Committees according to Art. 17
of the Law for the Execution of Punishments]. It reasonable and lawful for
Offenders citizens of other member states and Canada if having unpaid debts
and a public status making their release “abhorrent” or “unpopular” to

Bulgarian society are by “secret tribunal” to be refused judicial procedures
under Article 415 and the following of CCP.
That according to Bulgaria it is reasonable and “right” the Ministry for Justice
RB to keep “secret” the names, facts, grounds and decisions of a “secret
tribunal” formed under Article 17 Bulgarian Law on the Execution of
Punishments. The Ministry for Justice protecting its prison employees and
officials, prosecutors and judges from accountability and the possibility of legal
recourse or use of judicial remedy by an Offender alleging to be the victim of
malfeasance [inter alia discrimination, corruption, abuse of office, defamation,
conflict of interest et al] or misfeasance by an official;
and Canada to remain incarcerated in Bulgaria solely as a result of their having
a property and public status such that the Government of Bulgaria is unwilling
to permit their departure from Bulgaria for transfer under international
conventions or allow for their deportation one having attained the right of
probation [parole];
and Canada to continue to be imprisonment in Bulgaria as a legitimate
Bulgarian State tool of coercion for the purpose of collecting of money owed to
either the Bulgarian State or a Bulgarian citizen [see the previously cited
28.07.2004 practice DECISION Reg. № 3679/04; 2.12.2004 practice
DECISION Reg. № 42160/04; December 11th, 2004 DECISION № 28730/04
and others of the Supreme Cassation Prosecutors Office];
Prevailing Bulgaria law makes a mockery of the
Ministry for Justice.
According to Bulgarian national law Officials and employees of the Ministry
for Justice RB Sofia prison participating in the Committee are public servants.
More damming is the law according to same Article 17 of the Law on the
Execution of Punishments prison “…commissions [committee are], comprised
by: (1) the chairman – the chief of the prison or reformatory, and members –
judge from the county court, deputy chiefs, representative of the supervision
commission and the psychologist of the prison or the reformatory; (2) the
inspectors for social activity and reforming work, when the situation with the
prisoners in their group is considered; ….(4) At the sessions of the commission
a prosecutor from the regional prosecutor’s office shall be present” and their
identities intended to be public.
And according to Article 415§1 abstract (2) of the Bulgarian Criminal Code of
Procedure2 the prison Committee formed under Article 17 of the Law on the
Execution of Punishments this prison Committee have a public function of
proposing Offenders to the City Court for possible probation (parole).
Nowhere is there a provision in the national law for the Minister for Justice RB
to withhold [keep secret] the identities of its employees at the Ministry of
Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia Central
Penitentiary.
Equally as true is the fact of no provision in the abovecited law allowing the
Minister for Justice RB to withhold [keep secret] the actions taken by the
Committee as can be determined from its Minutes or the legal and factual
grounds for decisions affecting legal rights of foreign citizens.
Bulgarian national law appears to consider prison Committees formed
according Article 17 of the Law on the Execution of Punishments as
administrative tribunals and therefore subject to directions and oversight of the
Ministry for Justice RB and the courts,
Any administrative or quasi judicial action or decision taken by this Committee
or its members and affecting legal rights and obligations of a particular
Offender must be open to view by the affected party.
Any Rulings or Decisions taken by prosecutors and judges participating in these
Committees are required by law to be subject to appeal or judicial control and
public scrutiny for correctness, truthfulness, reasonableness and lawfulness.
The Committee itself has no independent judicial authority or function. It and
its membership cannot be considered impartial since its members are Ministry
of Justice officials and prison employees subject and answerable to the orders of
their immediate supervisors.
In the cases of foreign Offenders the proposal to the City Court by either the
Committee or Sofia Prosecutors Office are made on the occurrence of a foreign
Offender having formally satisfying the requirements of Article 70§1 CC id est
complete half or more of his criminal sentence.
2
Art. 415. (1) Proposals for conditional release under Articles 70 and 71 of the
Penal Code may make:
1. The regional prosecutor, respectively the military prosecutor, in the place of
execution of the punishment;
2. The Committee under Art. 17 of the Execution of Punishments Act.
Furthermore, according to ENACTMENT № 7 from 27.06.1975 Of The

Plenum Of The [Bulgarian] Supreme Court Criminal Division
(Постановление № 7 От 27. Vi. 1975 г. на Пленума на ВС)3 on the
occurrence of an Offender formally satisfying all the requirements of Article
70§1 CC, the “Committee” id est employees of the Ministry of Justice – Main
Directorate for the Execution of Punishments Sofia Central Penitentiary are
obligated to submit the Offender’s case for a judicial review.
However, the cited December 2nd 2004 letter of the Minister for Justice RB
disagrees with the reasoning of the Applicants. The Minster refuses to identify
the membership of this “secret” tribunal’s to the Applicant Kapoustin or to
representatives of the other foreign embassies whose citizens have rights
affected by this Committee.
3
Относно общаване практиката на съдилищата по условното предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание.
С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно освобождаване

Пленумът на Върховния съд.
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при
решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от
ръководствата на затворите сведенията за предлаганите за условно предсрочно
освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно законните
предпоставки :
а) …
2. …
3. …
4. Условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване
от свобода е допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е
изтърпял изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение,
независимо че изискването за честно отношение към труда е дадено кумулативно с
изискването за примерно поведение. Щом като осъденият поради независещи от него
причини не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже своето
честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че
се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен.
5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК,
както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при
постановяването на присъдата Чл.70 НК изисква осъденият през време изтърпяването
на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно отношение
към труда, че се е поправил.
6. …
7. …
8. …
9. …
10. …
Also the Minister for Justice RB refuses to provide materials on how these
“secret tribunals” have conduced meetings, on what documents, other facts or
law they have relied on for their conclusions.
It is a result of this policy and practice of “secrecy” that the Applicants now
seek to allege before the Committee that Bulgarian prison administrators,
district prosecutors and judges who participate in these “secret tribunals” are
acting inscienter to collectively impose a harsher punishment and prison term
on all Offenders who are not citizens of Bulgaria, have unpaid debts and public
reputations.
From the written explanations of the Minister for Justice RB it appears to be
irrefutable that these “secret” Committees have a “quasi-judicial” function as
prison “tribunals”. Particularly when one considers the presence and
participation of a district prosecutor and district judge at these Committees
whose identities are kept “secret” by the Minister for Justice from the foreign
Offenders and their embassies.
The Constitution of the Republic of Bulgaria and other national laws do not
provide for the formation of “secret tribunals” having a judicial or quasi-
judicial jurisdiction and allowing for the secret alternation of a criminal
sentence or the secret imposition of a sanction extending the term of an
Offender’s imprisonment. Therefore, according to law, the Committees formed
according to Art. 17 of the Law on the Execution of Punishments should not
be able to alter upward criminal sentences or impose additional criminal
sanctions or harsher punishments.
However, the facts and practices speak to the alternative. Committee members
and the district prosecutor succeed in altering criminal sentenced indirectly,
first by maintaining the secrecy of the Committee’s members; second by
Committee sessions being conducted under rules of secrecy; third by not being
required to provide written reasons for their decisions and fourth by negative
decisions taken against the [foreign] Offender not being subject to any form of
judicial control, review or remedy [id est only decisions positively affecting the
legal rights of an Offender can be subjected to judicial control [Art. 415 and the
following CCP]. Malfeasances, misfeasances, other misconducts or errors o law
or omission by the Committee or its members are not subjected to any
administrative or judicial control.
At the time of this Application there are 29 of the 102 Applicants who have
completed the “affective term” [more than half] of their criminal sentences.
And who according to Bulgarian national law [Article 70 §1 CC] have acquired
the legal right to a judicial review for alteration of the remaining part of their
sentence to probation [parole].
Prosecutors General for the Republic of Bulgaria –

No Factual Dispute
The Prosecutors General for the Republic of Bulgaria has confirmed in
writing the Bulgaria Government’s policy and practice of discrimination
according to property and public status when applying international
conventions or Bulgarian national laws to foreign Offenders.
The Applicants [Foreign Offenders] have each been advised by Sofia
Prosecutors Office and Sofia Penitentiary Officials, that ultimately it is their
property status and that of their family and public status in Bulgaria that
will ultimately determine access to a judicial review for their eventual
probation [parole] in Bulgaria or transfer under the European
Convention on the Transfer of Sentenced Persons (hereinafter the
“Convention”).
Nationality, Property and Public Status Determines Parole

Article 70§14 of the Bulgarian Criminal Code determines the possibility of
statutory parole. There is no provision in the Bulgarian Criminal Code for a
different application of this law to Offenders not citizens or residents of
Bulgaria or requiring Offenders to have a certain property or public status.
However, according to the policies and practices of the Ministry for Justice
– Main Directorate for the Execution of Punishments and the Prosecutors
General– Sofia Prosecutors Office for the Republic of Bulgaria, the legal
right to a judicial review under Article 70§1 of the Bulgarian Criminal
Code is first to be determined by the Offender’s nationality, and then his
property and public status.
According to a 28.07.2004 letter [DECISION Reg. № 3679/04 in the case

of Applicant Nikolai Vasich], a 2.12.2004 letter [DECISION Reg. №
42160/04 the case of Applicant Mr. Hussein Turk] and in numerous other
similar letters [DECISIONS] prosecutors have confirmed to the Applicants
that the Republic of Bulgaria relies on their nationality, property and public
status to determine if they have satisfied the statutory criteria of Article
70§1 of the CC.
In the 2.12.2004 letter [DECISION] № 42160/04 in the case of Mr.

Hussein Turk Bulgarian prosecutors insist that the legal association
4
Art. 70. (1) (Amend., SG 153/98) The court can rule a probationary release ahead of
term for the remaining part of the punishment of imprisonment regarding a convicted with
exemplary conduct and honest attitude to the work, and who has proven his reformation and
has served actually no less than half of the imposed punishment.
between the “reforming influence” of the “penalty fine” and the criteria for
a [foreign] Offender’s satisfying the rehabilitation criteria of Article 70§1
CC to be inseparable.
When writing the December 11th 2004 letter [DECISION] № 28730/04 in

the case of Applicant Nikolai Vasich, Bulgarian Prosecutors have identified
that a [foreign] Offender or of his family paying or not paying the Republic
of Bulgaria its financial penalties “exerts influence over the [prosecution]
evaluation he [the foreign Offender] has been rehabilitated [Глобата,
влияе върху преценката той се е поправил]” during the term of his
imprisonment.
It is apparent from these prosecution letters [Decisions] and numerous
others that a foreign Offender is “rehabilitated” only when his property
status or that of his family permits him paying to the Republic of Bulgaria
the “penalty fine” and court costs.
Apparently, Bulgarian prosecutors find that a foreign Offenders property
status will determine his rehabilitation. It the wealthy foreign Offenders
who have been “rehabilitated” and the other financially less fortunate
foreign Offender “requiring further remedial work” at the Sofia Central
Penitentiary.
Sofia District Prosecutors for Bulgaria’s Prosecutors General and Officials
of the Ministry for Justice Sofia Central Penitentiary deny that refusing an
Offender access to a judicial hearing for probation [parole] as inconsistent
with or contradicting prevailing legal interpretations on proper application
of the relevant Bulgarian national laws.
Sofia District Prosecutors for Bulgaria’s Prosecutors General and Officials
of the Ministry for Justice Sofia Central Penitentiary find as acceptable their
practise that a foreign Offender be required by Officials of Ministry for
Justice – Main Directorate for the Execution of Punishments and the
Prosecutors General– Sofia Prosecutors Office for the Republic of Bulgaria
to first prove certain “negative facts” inter alia that the foreign Offender
and his family must provide evidence and prove they have no property or
income in Bulgaria or elsewhere; prove that the Offender poses no threat to
Bulgarian society and prove the Offender’s rehabilitation is not a deception.
However, Bulgarian Offenders do not have the same burden of proof and
are excused from establishing beyond any reasonable doubt before the
Warden of the Sofia Prison or the Sofia Prosecutors office these same
negative facts.
This policy and practice of discrimination and the impossible demanding of
documental proof for negative facts affects only foreign Offenders.
Applicant Reasons
What flows naturally from this reasoning of Bulgaria’s Prosecutors General
proves to be the following.
That official Government of Bulgaria policy and practice allows for property
status [of a foreign Offender] to determine in advance what are his legal right
when seeking access to a judicial review of his parole.
Bulgarian Prosecutors insisting they are legally bound to refuse applications for
judicial review of parole [Article 415 and the following procedures of the
Bulgarian Criminal Code of Procedure] when a foreign Offender has any
outstanding private debts, notwithstanding evidence to the contrary or the fact
of the State of Bulgaria having or no evidence of the Offender or his family
withholding information on their property, income or other resources.
In fact the reverse may be said to be true, that Bulgaria’s Prosecutors

General refuses to accept official [foreign court] documents establishing the
Offender’s property status as being insufficient to settle his debts id est the
Offender is bankrupt. The evidence of Foreign Courts found to be
unacceptable.
On the Question of the Transfer of Offenders
The Applicants repeat and re-allege the above when read with Article 39a
abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of
Bulgaria and applying the same allegations, mutatis mutandis, to the policy
and practice of the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria allowing
an Offender’s property status to determine their transfer from Bulgaria under
the European Convention on the Transfer of Sentenced Person, hereinafter
the “Convention”.
The Applicants again find that entire body of practice of the Prosecutors
General for the Republic of Bulgaria under the Convention to be one
confirming an official Government of Bulgaria policy of discrimination
according to the property status of an [Foreign] Offender.
According to the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria it is personal
assets and income that determines a foreign Offender’s right to transfer under
the Convention.
All the Applicants have, at one time or another, petitioned the

Bulgarian Prosecutors General for transfer under the Convention.
The entire number of foreign Offenders and their families at the Sofia
Prison belong to that group of [foreign] Offenders having inadequate
property, cash or personal income to allow the settlement of state imposed
fines of 50,000 or more Euros as individually owed by most of the

Applicants to the Republic of Bulgaria.
The Persecutors General for the Republic of Bulgaria has refused each
of the foreign Offenders requests for transfer under the Convention.
The Persecutors General for the Republic of Bulgaria doing so solely
according to the criteria of a [foreign] Offender’s property status, or at
least not until the families of the Offenders pay state imposed fines.
Something the Persecutors General for the Republic of Bulgaria knows
or should know to be impossible for the Offender or his family.
Offenders have recognized their property status to be in most cases (except
that of the Canadian citizen Kapoustin) as the sole obstruction to their
transfer under the Convention.
As a result, each of the 63 [out of 93 foreign] Offenders seeking transfer
have at one time or another petitioned the Minister for Finance for the
Republic of Bulgaria to declare their individual fines as “uncollectible” and
so clear the way for either of the following.
(1) The transferring of the collection by the Persecutors General for the
Republic of Bulgaria to the administrating State under the European
Convention on the Validity of Criminal Sentences, or;
(2) The extinguishing of the fine as “uncollectible” according to

procedures of the Bulgarian Tax Code of Procedure.
The Applicants similarly petitioned Bulgaria’s Prosecutors General.
However, in practice DECISION № 5417 issued on 21.07.2004 [in the case

of Applicant Mr. Veslav Niekalo], and numerous others, the prosecutor
writes that “in conformity with the internal law [see 39a abstract 5 and 43
of the Bulgarian Law for Foreigners in the Republic of Bulgaria] the
Bulgarian State collects its receivables before the individual debtor leaves
the country’s [Bulgarian] territory and in this sense [Bulgaria] does not
delegate legal authority for the other [Administering] state to collect its
receivable (Съобразно вътрешното ни законодателство Българската
държава събира вземанията си преди задълженото лице да напусне
територията та страната и в този смисъл не делегира правомощия
на други държави да събират вземанията й)”.
The only possible conclusion to be reached from the above is that the
Prosecutors General for the Republic of Bulgaria will only observe
Bulgaria’s international treaty bona fides for the commencing of transfer
procedures under the Convention if the property status of the [foreign]
Offender seeking transfer is such that it meets the minimum cash criteria set
by Bulgaria’s Prosecutors General id est sufficient cash to satisfy the money

demanded by the Republic of Bulgaria.
It is as a result of the above policies and practices established in the decrees
of Bulgarian cabinet Ministers and practice decisions of Bulgaria’s
Prosecutors General that act together to make meaningless the Preamble of
the European Treaty on the Transfer of Sentenced Persons, that “…co-
operation [with Bulgaria and other contracting states] should further the
ends of justice and the social rehabilitation of sentenced persons….
foreigners who are deprived of their liberty as a result of their commission
of a criminal offence should be given the opportunity [by Bulgaria] to serve
their sentences within their own society”.
Obvious from the facts is the following.
That the opportunity for the parole or transfer of foreign Offender is only
granted to those foreign Offenders in Bulgaria having a property status
sufficient to “purchase” from the Prosecutors General for the Republic of
Bulgaria the cooperation of his prosecutors. And only insodoing can the foreign
Offender secure persecution observance of a procedure of Bulgarian national
law or of an international treaty.
No alternate Venue or Judicial Remedy
Government Ordinances and Law against Collective
Complaints
There are no national judicial remedies available to the Applicants as the
affected group.
The Bulgarian Civil Code of Procedure and Bulgarian prison regulations
prohibit the Applicants as Offenders to bring collective complaints before the
judiciary against institutions, agencies, instrumentalities or officials of the
Government of Bulgarian.
There is no Bulgarian national oversight committee for complaints against
discrimination.
Exhaustion of Individual Complaints Procedures

The Applicants have each individually filed numerous complaints before
Bulgaria’s Minister for Justice, its Prosecutors General and the Supreme
Administrative Court for the Republic of Bulgaria.
Institutions of the Government of Bulgarian and the national courts persistently
refuse to recognise the complained of policies and practices as a form of
discrimination that negatively affects the rights of criminal Offenders and their
families who are not Bulgarian citizens, and have a certain property and social
status.
In response to individual complaints, the Ministry for Justice, the Prosecutors
General and Supreme Courts of Cassation for the RB admit to the complained
of policy and practice id est the determination of rights and obligations
according to nationality, property or social status of the Offender.
However, each of the aforesaid have responded that restricting [segregation and
isolation from] legal rights available to foreign Offenders to be Government
policy and practice not within the ambit of the recognized categories of
discrimination [see inter alia Decision № 101/November 11 2004 Supreme
Cassation Court RB Case № 156/2004 page 2; Decision № 71/July 7 2004
Supreme Cassation Court RB Case № 148/2004 Private Appeal of the
Applicant Kapoustin v. Ministry for Justice RB – discrimination according to
property and social status; a l'impossible nul n'est tenu5].
Bulgarian Administrative Courts Refuse having Jurisdiction

The Applicants have complained to the Supreme Administrative Court for the
Republic of Bulgaria.
However, as in the preceding instances, justices for Supreme Administrative
Court have also refused to accept jurisdiction for reviewing complaints against
the lawfulness or correctness of administrative policies [“decrees” or “Orders”]
of Bulgaria’s Minister for Justice and the practices [established by the non-
judicial “decisions” or Rulings”] of Sofia Central Penitentiary Administrators
and Sofia Prosecutors Office.
This Court has refused to accept claims form the Applicant Kapoustin and other
Offenders despite the fact that the direct and indirect discrimination complained
of have the legal character of an “administrative” act. This confirmed in letters
from the Ministry for Justice and [decisions] of the Prosecutors Generals Office
for the Republic of Bulgaria [see below section entitled “Policy and Law” and
“Independent Confirmation”].
It is apparent from the decisions of the Supreme Administrative Court RB
refusing to examine individual complaints and the Supreme Cassation Courts
RB refusing to accept the complained of acts as discriminatory that these
Bulgarian national courts are making no distinction between what is legislated
national law inter alia the Law for Protection against Discrimination and
having negative restrictions against discrimination; And what is unlegislated
government policy inter alia the “decrees” or “orders” of the Minister for
Justice and the unlegislated practices inter alia the “decisions” of the Sofia
5
No one is bound by what is impossible
Central Penitentiary administration and those of the Sofia Prosecutors Office.

It is unequivocal fact that the unlegislated policy and practice as complained of
here requires Sofia prison officials and employees and prosecutors to make
specific exceptions according to the nationality, property and public status of an
Offender when applying the national law.
What gives substance to the Applicants complaints and brings their Collective
Complaint within the authority of the Council of Europe and legal ambit of the
Committee and the Charter is the very fact of Bulgarian national courts
refusing to accept jurisdiction or refusing to recognize a policy or practice of
discrimination as one negatively affecting the rights of foreign citizens.
The Republic of Bulgaria has no affective administrative oversight or judicial
control for official policies or practices of alleged direct and indirect
discrimination.
Final Remedy
The Government of Bulgaria and its national courts persist in refusing to
acknowledge any harm or injury to the affected group from the complained of
policies and practices of direct and indirect discriminations.
According to the Government of Bulgaria there is no harm in its requiring the

physical segregation and legal isolation of foreign Offenders from the benefits
and protections of Bulgaria national laws and international treaties. Its
permitting the formation of a “secret” prison tribunal [Committee] to take
unmotivated judicial decisions affecting the legal rights and obligations of
foreign citizens in Bulgaria is still “fair, impartial and independent”, at least
according to the Ministry for Justice RB. Allowing a foreign Offender’s
property or public status to determine his legal rights in Bulgaria, including his
right to family and liberty for national repatriation are policies or practices not
inconsistent with Bulgaria’s international agreements.
Therefore, the Government of Bulgaria leaves the affected group no domestic
remedy and so no other alternative but to turn to the Council of Europe and
representatives of the other member states and to the Committee.
Confirmation of the Discriminatory Criteria
Conclusions
The policies and practices identified are inconsistent with the Charter and
Bulgarian national law. Relying on nationality, property and social status as
providing a reason to derogate from valid social, economic and legal protections
is inconsistent with Article 16 of the Charter when read with the non-
discrimination clause of the Charter preamble.
Also, the Minister for Justice and Prosecutors General for the Republic of
Bulgaria have exceeded their constitutional jurisdiction when “creating law” in
policies or practices for “segregation and isolation” according to nationality,
property and social status. Policies and practices expressly prohibited by
national law [see as authority Article 4 of the Law for Protection against
Discrimination].
The systematic and systemic official policies and practices of negative

discrimination by the Government of Bulgaria against individuals or a
minority group in Bulgarian society is a conscious contravention of inter alia
the non-discrimination guarantees of the Charter (as acceded to by the
Republic of Bulgaria). These exist in breach of the non-discrimination
provisions of the Bulgarian Constitution and recent human rights legislation as
enacted by the Bulgarian parliament.
The written defences for “segregation and isolation” and “secret tribunals” as
offered by the Government of Bulgarian to the Applicants and their government
is fact, res ipsa loquitur6, and all the proof the Applicants require for
establishing their allegations of the Government of Bulgaria evading its
responsibility to the Charter and Article 37 of the Statute of the Council of
Europe and ignores completely the negative restrictions enshrined against
discrimination in Article 14 of the European Convention on Human Right.
Furthermore, international treaties and Bulgarian national law expressly
prohibits the formation of judicial or quasi-judicial tribunals that act in secret
and whose conducts and members are without accountability. AS a result, the
Minister for Justice and Prosecutors General extending judicial or quasi-judicial
authority to a prison Committees whose membership and conducts are defended
by them as “secret” is legally impossible.
It is also a recognised form of torture. Foreign Offender always in doubt of their
legal right, the term or their imprisonment and when they will be permitted to
leave the territory of the Republic of Bulgaria to be reunited with their families.
These policies and practices of the Government of Bulgaria are inconsistent
with the natural law and decries from the common principles, both legal and
ethical, that have shaped the modern democracies of the European Union and
6
(law) thing speaks for itself
7
Article 3
Every member of the Council of Europe must accept the principles of the rule of law
and of the enjoyment by all persons within its jurisdiction of human rights and
fundamental freedoms, and collaborate sincerely and effectively in the realization of
the aim of the Council as specified in Chapter
Council of Europe. The Republic of Bulgaria must be sanctioned by the other

member states to the Council of Europe, including those whose citizens are
not yet imprisoned in Bulgaria and whose families are not yet held financially
hostage to the impossible ransoms demanded by the Government of Bulgaria to
return their loved ones.
It is therefore reasonable for the Committee to hear the concerns of the

Applicants as follows.
Order for Review of the Applicants Concerns
(1) Non-discrimination – the Applicants’ Complaint alleges the Republic
of Bulgarian as failing to observe its Positive Obligation to inter alia
guarantee imprisoned citizens of Serbia and Montenegro, other
European States and Canada their right to equal access to a criminal
court of law for assessing their eligibility for parole; their right to
equal access to institutional [prison] housing of the open and
intermediate types; their access to gainful employment opportunities
according to a [foreign] Offender’s individual ability, the length of his
sentence and nature of his conviction and; their right of equal and fair
access to institutional and other facilities for education, recreation
and self-improvement;
(2) Protection from Exclusion – the Applicant’s Complaint alleges the

Republic of Bulgarian as failing to observe the Negative Restriction
against inter alia relying on the criteria of an [foreign] Offender’s
nationality, the property status of the [foreign] Offender’s family and
any prevailing public or political enmity towards an individual [foreign]
Offender as a reason for that [foreign] Offender’s exclusion from the
opportunities, legal rights and social protections found in Bulgaria’s
national laws and under international treaties.
The Applicants are concerned that Bulgarian Minister for Justice

“DECREE” № LC-04-277 and others ordering “the segregation and
isolation” of foreign Offenders acts only to exclude non-Bulgarian
Offenders from social and remedial opportunities and the social
protections found in Bulgaria’s national laws and its international
treaties.
The ambit of this exclusion includes but is not limited to inter alia
excluding [foreign] Offenders from Bulgarian national laws for
economic, social and legal protection of the family, from accessing
available intermediate and open type prison housing, the right to equal
opportunity employment, educational and recreation facilities, and to be
recognized for their good behaviour.
(3) Protection from Exclusion - the Applicant’s Complaint alleges the

Republic of Bulgarian as failing to observe its Positive Obligation to
treaty bona fides as found in the preambles of the European
Convention on the Transfer of Sentenced Persons and the Convention
on the International Validity of Criminal Judgments (jointly and
severally referred to as the “Conventions on Transfers”) and “the need
to respect human dignity and to promote the rehabilitation of
offenders”.
The Applicants are concerned with Bulgaria’s Prosecutors General
excluding [foreign] Offenders from their accessing the Conventions on
Transfers whenever the families of those Offenders do not meet the
minimum property criteria established by the Prosecutors General.
Bulgaria’s Prosecutors General refusing to process the transfer
applications of those [foreign] Offenders lacking the resources to pay
fines to the Bulgarian State or unable to settle contractual obligations to
a Bulgarian citizen.
(4) Movement of Persons – Positive Obligation id est that the Republic

of Bulgaria is not observing its positive obligation to guarantee to
citizens of Serbia and Montenegro other European States and Canada
their right to freedom of movement to leave Bulgaria except where such
liberty of movement is prohibited by virtue of a lawful criminal sentence
or by Order of a court having competent legal jurisdiction to impose a
deprivation of liberty;
The Applicants are concerned that the Government of the Republic of
Bulgaria relies on the property status of their families to deprive them
the Applicants of their liberty to leave Bulgarian territory. Article 39a
abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the
Republic of Bulgaria allowing for administrative and non-judicial
deprivations of a foreign citizen’s liberty solely on account of any
uncollectible civil or administrative money debts they may have to the
State or citizens of Bulgaria.
(5) Movement of Persons - Deprivation of Liberty –Negative Restriction

id est that the Republic of Bulgaria is not observing the negative
restrictions against the any legislation or practice that allows for a
non-judicial [administrative] deprivation of liberty and the right to
freedom of movement to leave Bulgaria on the allegation of a citizen of
Bulgaria or Bulgarian Government agency official of a unpaid
contractual or other debt.
(6) Right of the Family – Positive Obligation id est that the Republic of
Bulgaria is not observing its positive obligation to guarantee to
citizens of Serbia and Montenegro, other European States and Canada
the necessary conditions for the full development of the family,

which is a fundamental unit of society.
The Applicants are concerned with Bulgaria excluding Citizens of

Serbia and Montenegro, other European States and Canada from the
European Convention on the Transfer of Sentenced Persons. Article
39a abstract 5 and 43 of the Bulgarian Law for Foreigners in the
Republic of Bulgaria creating impossible financial obstacles that act to
prevent the Applicants from completing what remains of their criminal
sentences near their families and societies.
As a result, the principles of the Convention are not observed by

Bulgaria’s Minister for Justice and Attorneys General, they having made
a [foreign] Offenders “public image’ and “property status” the
“admissibility criteria” for access to any procedure under the
Convention.
The Applicants are concerned that [foreign] Offenders who are “well
known” to the Bulgarian media and whose families have insufficient
resources to settle contractual or debt obligations to Bulgarian citizens
or the State are being routinely denied access to the Convention and
their requests for transfer;
(7) Right of the Family – Negative Restriction id est that the Republic of
Bulgaria is not observing the negative restrictions against unequal
access and negative bias in the application of Bulgaria national laws
[the Criminal Code] to convicted citizens of Serbia and Montenegro
other European States and Canada and having completed half or more of
their sentence in Bulgaria.
The Applicants are concerned that they are routinely denied social
rights and legal protections and procedures otherwise made
available to Bulgarian first time offenders having served better than
half of their criminal sentence,
Bulgarian national law requires that every two months there be an
administrative review of an Offender’s right to unsupervised home leave
or a judicial review of that Offenders possible parole. Bulgaria’s
Criminal Code and correctional law [Law for the Execution of
Punishments] thereby acting to preserve the necessary conditions for
the full development of a family [Article 16 Charter] and the
reintegration into society of a Bulgarian Offender.
According to Bulgarian national law unsupervised home leave or
judicial review of parole is a positive obligation of the State in cases
where Offenders have formally served half or more of their sentence and
whose behaviour is formally consistent with the requirements of Article

70 §1 of the Bulgarian Criminal Code. Home leave and parole are
“social opportunities” or “social rights” provided as provisions in the
Bulgarian Criminal Code and correctional law.
Bulgarian national law does not have any provision for denying,
restricting or otherwise limiting these “social opportunities” or “social
rights” according to the criteria of an Offender’s nationality or the
property status of the Offender’s family.
Furthermore, Bulgarian human rights legislation [the Law for Protection

against Discrimination], the Charter and other European Council
agreements have expressly imposed negative restrictions on Bulgaria
derogating from such “social opportunities” or “social rights”
according to nationality or other status of the Offender.
The Applicants are concerned that the prevailing Bulgarian practice
finds the Bulgarian Minister for Justice, the Prosecutors General for
Bulgaria and Bulgarian District Courts refusing home leave to
[foreign] Offender when petitioning to meet with their family in
Bulgaria.
The Applicants are concerned that the prevailing Bulgarian practice
finds the Bulgarian Minister for Justice, the Prosecutors General for
Bulgaria and Bulgarian District Courts rejecting the paroling of all
[foreign] Offenders who are unable to disprove certain “negative
facts” inter alia that;
(1) “they do not pose a further and continuing danger to Bulgarian
society”;
(2) “that prosecutors and prison officials are wrong when alleging
[foreign] Offenders have ‘not been rehabilitated” during their
confinement”, and;
(3) that “the Offender’s family has not proven it has insufficient property
or cash to settle any contractual or financial obligations of the Offender
to Bulgarian citizens or the State”.
As a result of the above a [foreign] Offender must remain in a Bulgarian
prison without any possibility of parole or transfer until he can prove
these negative facts.
Request before the Committee
Proceeding from the foregoing, it appears therefore reasonable for the
Applicants to petition a Contracting Party to the Statue of the Council of
European and the European Social Charter for sponsorship or assist in

bringing a Collective Complaint for its’ citizens and those others affected by the
above.
The Collective Complaint requests that the European Committee of Social

Rights (the “Committee”) find that Bulgaria fails to apply in a satisfactory
manner to non-Bulgarian Offenders their right and that of their family to
social, legal and economic protection, to non-discrimination in the application
and practice of Bulgarian national laws and to protection from exclusion from
Bulgarian national laws.
Dated: Tuesday, June 28, 2005
Nikolai Vasich
Citizen of Serbia and
Montenegro
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Sofia Bulgaria
ДО: СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
ТУК
НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
МОЛБА
От: Майкъл Капустин,

канадски гражданин, лишен от свобода,
10 - та група
Централен затвор, София
Относно ИСКАНЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА

ИНФОРМАЦИЯ
относно прокурорско РАЗПОРЕЖДАНЕ във
връзка с правата и задълженията на И.С.Д.В.Р. и
лишените от свобода в Централен затвор, София
съобразно „Информационна брошура 2003г.”,
издадена на английски език от директора на
ГДИН, г-н П. Василев, стр. 7 – л.с. чужди
граждани във вр. чл. 70, ал.1 от НК.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Исканията за предоставяне на информация, включени в настоящата молба, са в

компетентността на прокуратурата съобразно чл. 127 от Конституцията на Република
България, освен това исканата информация има характера на обществена такава по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Тази информация ми е необходима, за да си „съставя(т) собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти”.
Според Дирекцията за изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, прокуратурата е издала РАЗПОРЕЖДАНЕ или РАЗПОРЕЖДАНИЯ,
установяващи задължителна според ГДИН политика и практика при прилагането на
условното предсрочно освобождаване от страна на инспекторите по социална дейност и
възпитателна работа (ИСДВР) при Централен затвор, София, когато те изпълняват
своето задължение по чл. 17а от ЗИН.
Същото това РАЗПОРЕЖДАНЕ или РАЗПОРЕЖДАНИЯ на СГП във връзка с
политиката и практиката по прилагането на условното предсрочно освобождаване
според ГДИН се отнася и до председателя и членовете на комисията, съставена на
основание чл. 17 от ЗИН при прилагането на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 2 от НПК
спрямо лица, които формално отговарят на изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК и поради
това според вътрешното закщонодателство, имат право на условно предсрочно
освобождаване.
1
Тези РАЗПОРЕЖДАНИЯ на прокуратурата могат да бъдат намерени в
ПРОТОКОЛА от заседанията на Комисията при ЦСЗ през август, октомври и декември
2004г. и февруари 2005г. и пряко засягат моите законни права и задължения.
Прилагам копие от мое предишно запитване до директора на ГДИН при
МП – г-н Петър Василев, в отговор на което бях насочен към СГП.
Според твърденията на ГДИН при МП, СГП е компетентният орган, който може
да ми предостави информация по следните искания:
1. Датата и номера на РАЗПОРЕЖДАНЕТО или ПРАКТИЧЕСКИТЕ

УКАЗАНИЯ на Прокуратурата до Централен затвор, София към ГДИН при
МП, с които се установяват настоящата политика и практика, съобразно които
ИСДВР при ЦСЗ следва да тълкуват точки от 1.1. до 1.3. по-долу като обективни
характеристики, поради които ИСДВР не могат да прилагат условното
предсрочно освобождаване и процедурата по чл. 17 от ЗИН спрямо онези
лишени от свобода чужденци, които имат
1.1. Неплатени задължения към Държавата?
1.2. Остава им повече от една година от техните присъди?
1.3. Остават им повече от 5 години от техните присъди?
Горепосочените политика и практика са обективирани и документирани (т.е. те

съществуват фактически, а не са предполагаеми) в индивидуалните писмени
доклади, изготвяни съобразно чл. 17а от ЗИН от страна на ИСДВР при ЦСЗ,
когато те изразяват своето заключение относно прилагането на условното
предсрочно освобождавяне спрямо тези лица, които иначе формално отговарят
на изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК.
2. АЛТЕРНАТИВНО, в случай че не съществува подобно РАЗПОРЕЖДАНЕ

или РАЗПОРЕЖДАНИЯ на Прокуратурата, СГП е замолена да ме уведоми,
че това е така и в отговора си до мен да посочи съответния законов или
подзаконов нормативен акт, респективно постановление, разпореждане или
решение на МС или правилник, наредба, инструкция или заповед на министъра,
на основание на което условното предсрочно освобождаване и процедурата по
чл. 17 от ЗИН не следва да се прилагат от страна на ИСДВР спрямо онези
чужденци или други лица, посочени по-горе в т. 1.1. до 1.3.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПОДОБЕН АКТ, моля СГП да посочи

това в отговора си до мен.
3. ОСВЕН ТОВА и в контекста на въпроси 1 и 2 по-горе, моля

Прокуратурата да ми предостави информация относно датата и номера на
своето РАЗПОРЕЖДАНЕ или ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ до директора
на ЦСЗ към ГДИН при МП и председател на комисията, съставена на основание
чл. 17 от ЗИН, с които се установяват политика и практика, съобразно които
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 2 от НПК не следва да бъдат прилагани спрямо
лишените от свобода чужденци, посочени по-горе в т. 1.1. до 1.3.
Горните политика и практика са обективирани и документирани (т.е.

съществуват фактически, а не са предположение) в ПРОТОКОЛА от заседанията
2
на Комисията на ЦСЗ през август, октомври и декември 2004г. и февруари
2005г. и се съдържат в мотивите на председателя на Комисията на основание чл.
15, ал. 4 от ППЗИН, където той изразява заключенията на Комисията относно
прилагането на законовата процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от НПК и условното
предсрочно освобождаване спрямо лицата, които иначе формално отговарят на
изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК.
4. АЛТЕРНАТИВНО, в случай че не съществува подобно РАЗПОРЕЖДАНЕ

или РАЗПОРЕЖДАНИЯ на Прокуратурата, СГП е замолена да ме уведоми,
че това е така и в отговора си до мен да посочи съответния законов или
подзаконов нормативен акт, респективно постановление, разпореждане или
решение на МС или правилник, наредба, инструкция или заповед на министъра,
на основание на което процедурата по чл. 15, ал. 1 от ППЗИН и процедурата по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от НПК не следва да бъдат прилагани от директора на ЦСЗ и
председател на Комисията, съставена на основание чл. 17 от ЗИН спрямо онези
лица, които иначе формално отговарят на изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК, но
попадат в групата на посочените по-горе в т. 1.1. до 1.3.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПОДОБЕН АКТ, моля СГП да посочи

това в отговора си до мен.
В КОНТЕКСТА НА ГОРНОТО, моля прокуратурата да ми предостави информация,

която потвърждава или отхвърля наличието на публикуван или непубликуван
ПОДЗАКОНОВ или друг писмен АДМИНИСТРАТИВЕН акт, съобразно който
неизпълнението на „служебните задължения” от страна на ИСДВР и членовете на
комисията, съставена на основание чл. 17 от ЗИН да спазват РАЗПОРЕЖДАНИЯТА на
прокуратурата, установяващи политиката и практиката, писмено обявени от директор
Петър Василев на стр. 7 от английския текст на „Информационна брошура,
изработена с финансовата помощ на Европейската инициатива за демокрация и
човешки права”, представлява наказуемо деяние по чл. 387 или чл. 388 от НК, по
отношение на което прокуратурата следва да предприеме действия.. Директор Василев
пише1:
“Условното предсрочно освобождаване [чл. 70, ал.1 от НК, във връзка с

чл. 415, ал.1 от НПК] не се прилага [от страна на ИСДВР по чл. 17а от
ЗИН и от комисията, съставена съобразно чл. 17 на ЗИН] спрямо
[чужденци] лица, неизплатили своите задължения към Държавата
[или спрямо ФЛ]”.
Добавил съм скоби [ ] и коментари за яснота.
5. Смисълът на молба № 5 е да ме уведомите дали ИСДВР и член на комисията,

формирана по чл. 17 от ЗИН, подлежи на наказателна санкция от страна на СГП
на основание чл. 387 или чл. 388 от НК, в случай че в качеството си на
длъжностно лице извършва действие, което му е забранено да извършва
само по силата на РАЗПОРЕЖДАНЕ от страна на прокуратурата или по
1
Текстът е преведен от английски на български език, поради което е възможно известно несъответствие
в думите, но не и в смисъла им - бел. прев.
3
силата на поздаконов нормативен акт, който по своята същност
противоречи на закон, inter alia2 Закона за защита срещу дискриминацията?
6. Конкретно СГП е замолена да потвърди пред мен, че в случай че един ИСДВР

при ЦСЗ предприеме действия да препоръча пред комисията на затвора или СГП
за условно предсрочно освобождаване някое лице, което влиза в групата на
посочените в 1.1. до 1.3., то това представлява наказуемо престъпно или друго
деяние от негова страна.
7. Освен това и в същия контекст, нека СГП да потвърди пред мен, дали в случай
че директорът или заместник-директорът, или друг член на Комисията при ЦСЗ
предприеме някакво действие да препоръча за условно предсрочно
освобождаване пред СГС по процедурата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от НПК някое
лице от горепосочената група, това представлява наказуемо престъпно или
друго деяние.
АЛТЕРНАТИВНО, и според точния текст на чл. 387, ал. 1, трета и четвърта

хипотеза от НК, т.е. длъжностно лице, което „не изпълни задълженията си по
служба или превиши властта си”, моля СГП да ме уведоми за следното:
8. Дали един ИСДВР извършва наказуемо деяние, когато той или тя отказже да
изпълни своето служебно задължение съобразно вътрешното законодателство,
inter alia чл. 17, ал. 1 от ЗИН във вр. чл. 70, ал. 1 от НК и не представи пред
комисията по чл. 17 от ЗИН лице, отговарящо на условията.
9. Дали един ИСДВР извършва наказуемо деяние, когато той или тя превиши
властта си и прилага условното предсрочно освобождаване според
неговата/нейната лична преценка относно тежестта на влязла в сила наказателна
присъда, а не ограничава преценката си единствено до формалните изисквания
на закона, по-точно чл. 70, ал. 1 от НК във връзка с научните методи,
установени от МП съобразно чл. 17а, ал. 2 от ЗИН.
ОСВЕН ТОВА и съобразно точния текст на чл. 291,ал.1, втора хипотеза на НК,
моля СГП да ме уведоми за следното:
10. Дали един ИСДВР извършва наказуемо деяние, когато на основание чл. 17а от
ЗИН той или тя съзнателно възпрепятства условното предсрочно освобождаване
на конкретно лице, като изготвя подвеждащо неясна, неточна и дори невярна
оценка на това лице и на риска, който неговото условно предсрочно
освобождаване би представлявало за българското общество.
ОСВЕН ТОВА и в контекста на въпроси от № 5 до № 10 по-горе и съобразно чл.

387 и чл. 388 от НК, моля СГП да ме уведоми за следното:
11. Дали председателят или друг член на Комисията, формирана на основание чл. 17
от ЗИН извършва наказуемо деяние, когато той или тя не изпълнява служебното
си задължение съобразно чл. 15, ал. 2 от ППЗИН и отказва да приеме за
разглеждане от комисията на писмена препоръка за условно предсрочно
освобождаване, изготвена от ИСДВР.
2
Лат. – измежду други такива - бел. прев.
4
12. Дали председателят или друг член на комисията по чл. 17 от ЗИН извършва
наказуемо деяние, когато той или тя не изпълнява служебното си задължение
съобразно чл. 15, ал. 4 от ППЗИН като отказва или пропуска да даде своите
правни или фактически мотиви за да откаже на едно лице процедурата по чл.
415, ал. 1, т. 3 от НПК.
наказуемо деяние, когато той или тя злоупотребява със своето служебно
положение и НАРЕЖДА на ИСДВР да не препоръчва за условно предсрочно
освобождаване конкретно лице на основания, различни от тези, предвидени в
закона.
наказуемо деяние, когато той или тя превишава своята законна власт и
компетентност като отказва да приложи условното предсрочно освобождаване
или процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 от НПК спрямо лицата, на които според
неговата лична преценка осъждащият съд е наложил лека присъда.
ОСВЕН ТОВА и на основание точния текст на чл. 291, ал. 1, втора хипотеза от
НК моля СГП да ме уведоми за следното:
наказуемо деяние, когато той или тя по чл. 15, ал. 4 от ППЗИН преднамерено
възпрепятства определено лице да получи условно предсрочно освобождаване,
като сочи мотиви, чието съдържание относно правото и фактите е преднамерено
подвеждащо поради неяснота, неточност или дори неверни твърдения.
Горните искания възникнаха поради следните факти:
16. Първо, ИСДВР при ЦСЗ настоятелно повтарят пред мен и други лица, че
подлежат на евентуално административно наказание и дори такова по НК от
страна на СГП, в случай че спазят само точния текст на чл. 70, ал. 1 от НК и при
изпълнението на задълженията си по чл. 17а от ЗИН препоръчат за условно
предсрочно освобождаване пред комисията при затвора името на едно или
няколко лица, намиращи се под тяхно ръководство, които отговарят на
формалните изисквания на чл. 70 от НК, но не са в състояние (което е
различно от не желаят) да заплатят задълженията си към Държавата (или към
ФЛ).
17. Второ, според многобройни устни обяснения на представители на ЦСЗ към

ГДИН при МП именно СГП и ВКП са установили и носят отговорността за
политиката и практиката в ЦСЗ по отношение на условното предсрочно
освобождаване на чужденци, което зависи от това дали те са издължили
всичките си финансови задължения към България.
Според ГДИН при МП именно СГП е РАЗПОРЕДИЛА всички социални

работници в затвора да вземат пред вид финансовата част от наказателната
присъда, т.е. глобата и съдебните разноски, които са „наложени от съда с цел
да го поправи и превъзпита” (вж. Писмо на ВКП с изх. № 28730 от 11.12.2004г.
– прокурор Б. Тошев).
5
18. Трето, очевидно е, че моите искания, така както са посочени по-горе,
произтичат от следните обективни наблюдения, т.е. че никъде в разпоредбите на
НК ( чл. 70) и никъде в разпоредбите на ЗИН или на ППЗИН не се явяват думи
като inter alia „уреждане”, „незаплатени”, „глоба”, „заплащане”, „разноски”,
„голям остатък”, „чужденец”, „националност”, „дългове” или израза “се налага с
цел да го поправи и превъзпита. Неизпълнението на част от наложеното на
осъдения наказание, в случая глобата, влияе върху преценката дали той се е
поправил” (вж. Писмо на ВКП с изх. № 28730 от 11.12.2004г. – прокурор Б.
Тошев).
19. Четвърто, моите искания за въпросната информация стават още по-щекотливи

от факта, че не е налице законов, подзаконов нормативен акт, тълкувателно
решение на ВКС, Наказателна колегия, нито писмена ЗАПОВЕД на министъра
на правосъдието или такава на ГП на Република България, където условното
предсрочно освобождаване и”примерното поведение” зависят и съответно се
определят от това дали едно лице, лишено от свобода пригтежава достатъчно
финансови средства, придобити от неговото престъпление да заплати отделната,
а не кумулативна санкция (вж. чл. 37, ал. 1 от НК) „глоба” и „съдебни
разноски”.
Правилното тълкуване от националните и международните съдилища,

както и това на законодателя на думите „глоба” и „разноски” при
наказателното, гражданското или административното право е, че те не
целят поправяне, а са само мерки, наложени, за да се обезпечи и събере
финансовото обезщетение за държавата или ФЛ, присъдено от страна на
съда.
Следователно политиката и практиката на СГП и на ЦСЗ, ГДИН, МП да

тълкуват заплащането на „глоби” и „съдебни разноски” като демонстрация на
„промяна” и „поправяне” и по този начин засягат лишаването от свобода на едно
осъдено лице, представляват първо и най-вече правен абсурд.
Второ, незаконосъобразно и в нарушение на националното и международното

право е да се прилага като принудителна мярка за осигуряване заплащането на
финансово задължение продължителното лишаване от свобода на едно лице
извън сроковете, предвидени от законодателя по чл. 70, ал. 1 от НК. Настоящата
политика и практика на СГП, така както е представена в писмо с изх. № 28730 от
11.12.2004г. на прокурор Б. Тошев от ВКП, не цели продължаване
„превъзпитанието” на осъдения. Всеки разумен човек, който има опит със
системата на местата за лишаване от свобода в България, знае или би следвало
да знае, че на практика не е възможно и е неоснователно до абсурд особено за
СГП да очаква, че един осъден ще може да си осигури доход и имущество,
достатъчни, за да заплати значителна глоба и съдебни разноски, намирайки се в
затвора, ако съдът вече не е запорирал достатъчно имущество като част от
присъдата на основание чл. 156а от НПК.
Нито един разумен законодател или съдебен орган не може основателно да

смята, че имущественото състояние на едно осъдено лице, т.е. неговата
възможност или невъзможност да заплати глоба или съдебни разноски може да
6
докаже, че той се е превъзпитал или че не се е превъзпитал през времето на
неговото лишаване от свобода.
20. Пето, всякакво правно мислене като това, заявено от inter alio3 - прокурор Б.
Тошев в горепосоченото писмо и на което се позовават от СГП и ИСДВР в ЦСЗ
не се кредитира в науката и не се подкрепя от литературата и практиката,
свързани с превъзпитанието на престъпниците.
21. Шесто, политиката и практиката, обявени от директор Петър Василев и

установени от СГП, противоречат на чл. 47, ал. 2 от НК. ИСДВР в ЦСЗ са
превърнати де факто в публични изпълнители, т.е те и комисията трябва да
принуждават осъдените лично да заплатят глобите и съдебните разноски в
замяна на прилагането на условното предсрочно освобождаване и процедурата
по чл. 415, ал. 1 от НПК.
Изглежда, че тази политика и практика на СГП противоречи на НК и на

обявената функция на ИСДВР (вж. ППЗИН и ЗИН). Разпоредбата на чл. 47, ал. 2
от НК ясно и недвусмислено казва, че глобите „се събират от имуществото”
на осъдения, така както са обезпечени от страна на съда (вж. чл. 156а от НПК) и
според чл. 47, ал. 3 от НК, не могат да бъдат събирани от вещи, които не могат
да бъдат продадени от страна на държавата.
ИЗВОДИ
Исканата информация е в компетентността и в областта на действие на СГП.
Аз имам законното право да я получа, тъй като тя ми е необходима, за да мога да

определя какви са моите законни права и задълженията на служителите според закона,
inter alia дали фактите и обстоятелствата, свързани с определено поведение на ИСДВР
и на членовете на коисията в ЦСЗ, засягащи правата ми, имат правната природа на
наказуемо деяние и дали те са достатъчни за мен да подам официална жалба в
наказателен съд или иск в граждански съд, вероятно на основание чл. 282, ал. 1 от НК
или чл. 387 и следващите от НК и вероятно чл. 291, ал. 1 от НК.
В случай, че прокуратурата откаже да ми предостави исканата информация на

основание липса на компетентност, то моля молбата ми за информация и исканията ми
да бъдат препратени на съответния компетентен орган.
Алтернативно, в случай, че прокуратурата приеме, че е компетентна, но откаже да даде

тази информация на основание, че молителят няма право да я получи поради причини,
съдържащи се в закона, моля СГП да ми посочи конкретната правна разпоредба, която
дава това право на прокуратурата и каква точно информация тя не може да представи.
И накрая, в случай че СГП разгледа въпросите, по които искам правно становище, с

уважение бих желал да напомня следното:
1. Че това е задължение на прокуратурата по чл. 126, ал 2, хипотеза 1 и чл. 127, т.

2 и 3;
3
Лат. Измежду други хора - бел. прев.
7
2. Факта, че ГДИН при МП и всички ИСДВР и членове на комисията при ЦСЗ са
посочили пред мен и други лишени от свобода чужденци, отговарящи на
формалните изисквания на чл. 70, ал. 1 от НК, че това става по
РАЗПОРЕЖДАНЕ на прокуратурата и че това е политика и практика,
установена от СГП да не се прилага условно предсрочно освобождаване спрямо
мен и другите засегнати лица;
3. Факта, че аз искам информация относно практика и политика, установени в ЦСЗ

от страна на прокурора, а не публикувани като част от законов, подзаконов
нормативен акт или друг административен такъв на МС, поради което
единствено СГП може да изясни кой е създателят на тази политика и практика,
срещу които се прави оплакване;
4. Факта, че без исканата информация относно политиката и практиката по

РАЗПОРЕЖДАНЕ на прокуратурата до ЦСЗ, аз не мога да определя по
същество правните и фактически основания на своята жалба, ако има такива, и
съответната процедура, която следва да предприема – гражданска, наказателна
или административна;
5. Факта, че финансовите ми обстоятелства, бидейки лишен от свобода, са такива,

че не съм в състояние да ангажирам услугите на адвокат, така че представлявам
сам себе си;
6. Факта, че бидейки лишен от свобода, нямам достъп до публична база от данни

или други публикувани източници, от които да си осигуря необходимата
обществена информация относно РАЗПОРЕЖДАНИЯ и ПРАКТИЧЕСКИ
УКАЗАНИЯ на прокуратурата или такива на други органи, засягащи моите
законни права и задължения. Поради това тази инфорация може да бъде
получена единствено посредством твърдяния източник на РАЗПОРЕЖДАНИЯ и
ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ, т.е. от прокуратурата.
В случай, че СГП не е съгласна с моите аргументи и откаже да осигури исканата

информация, тогава тя би следвало да ми посочи органа, към който мога да се обърна за
информация относно действия и актове на прокуратурата, в случай, че това не е самата
прокуратура.
С уважение,
Майкъл Капустин
За верността на превода
Мариана Русева Радулова
в.л. № 1118 по списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по
чл. 200ж ал. 1, ЗСВ,обн. Д.В. бр. 17/2004г.
8
ДО: СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
ТУК
НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
МОЛБА

канадски гражданин, лишен от свобода,
Относно: REQUEST FOR PUBLIC INFORMATION

относно прокурорско РАЗПОРЕЖДАНЕ във
връзка с правата и задълженията на И.С.Д.В.Р. и
лишените от свобода в Централен затвор, София
съобразно „Информационна брошура 2003г.”,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОКУРОР,
The following requests for information are within the Constitutional competence of the SCPO
according to Article 127of the Bulgarian Constitution and the information requested has the
legal character of public information within the meaning of Article 2 para 1 of the Law on
Access to Public Information.
The information from the SCPO is necessary for the Petitioner to “form his own opinion on
the activity of subjects obligated according to the law”.
According to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of Punishments, the
Office of the Prosecutor has issued a certain ORDER or ORDERS establishing what are
according to the Directorate for the Execution of Punishments mandatory policies and
practices for application of conditional early release by Inspectors for Social Activity and
Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary when observing their duty according to
Article 17a of the of the “ЗИН”.
These same SCPO policy and practice ORDER or ORDERS concerning the application of
conditional early release according to the Directorate for the Execution of Punishments also
applies to Chairman and other members of the Commission as formed under Article 17 of the
“ЗИН” when applying the procedure of Article 415para1 item 2 CCP to persons having
formally satisfied the legal requirements of Article 70para1 CC and therefore, according to
the national law eligible for conditional early release.
These ORDERS of the Prosecutor are to be found on the RECORD of the August, October,
and December 2004 and February 2005 sittings of the Central Sofia Penitentiary Commission
and directly affect the legal rights and obligations of this Petitioner.
The Petitioner provides a copy of his earlier request to Ministry for Justice – Directorate
for the Execution of Punishments Director Peter Vassilev and in reply to which the
Petitioner was directed to the SCPO.
Proceeding on the representations of the Ministry for Justice – Directorate for the Execution
of Punishments, it is therefore the SCPO that is the competent authority to provide
information to the Petitioner on the following requests.
1. What is the date and the number of the Prosecutor ORDER or PRACTICE
DIRECTIVE to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of
Punishments - Central Sofia Penitentiary establishing the current policy and practice
whereby Inspectors for Social Activity and Reforming Work [the “ИСДВР”] at the
Central Sofia Penitentiary are to interpret items 1.1 to 1.3 as listed below to be
objective characteristics requiring Inspectors to not apply conditional early release and
the procedure under Article 17 of the “ЗИН” to those persons deprived of liberty and
foreign citizens who have;
1.1. Unpaid debts to the State?
1.2. More than 1 years remaining to their sentences?
The above policy and practice is objectified and documented [id est exists as fact and
not supposition] in individual written reports prepared according to Article 17a of the
Law on the Execution of Punishments by Inspectors for Social Activity and Reforming
Work at the Central Sofia Penitentiary when expressing his or her conclusion on
application of conditional early release to those persons having otherwise formally
satisfied all the requirements of Article 70para1 CC.
2. ALTERNATIVELY, if no such Prosecutors ORDER or ORDERS exists, the

SCPO is requested to inform the Petitioner that this is so and in the Prosecutions
reply to the Petitioner identify the law, ordinance, Council of Ministers or
Ministerial DECREE whereby conditional early release and the procedure under
Article 17 of the “ЗИН” is not to be applied by Inspectors for Social Activity and
Reforming Work to those foreign or other persons as specified in items 1.1. through
1.3 above?
SHOULD NO SUCH ACT exist, then the SCPO to so state in his reply to the
Petitioner.
3. FURTHERMORE, and in the same context as requests № 1 and № 2 above the

Prosecutor to provide information on the date and the number of the Prosecutor
ORDER or PRACTICE DIRECTIVE to the Ministry for Justice – Directorate for the
Execution of Punishments - Central Sofia Penitentiary Director and Chairman of the
Commission formed under Article 17 of the “ЗИН” establishing a policy and practice
whereby the procedure under Article 415para1 tem 2 of the CCP is not to be applied to
those persons deprived of liberty listed above in items 1.1. to 1.3.
The above policy and practice is objectified and documented [id est exists as fact and
not supposition] on the RECORD of the August, October and December 2004 and
February 2005 sittings of the Central Sofia Penitentiary Commission prepared as
motives of the Commission Chairman according to Article 15para4 of the Regulations
for Application of the “ЗИН” when expressing the Commission’s conclusion on
application of the legal procedure under Article 415para1 item 2 CCP and conditional
early release to those persons having otherwise formally satisfied all the requirements
of Article 70para1 CC.
4. ALTERNATIVELY, if no such Prosecutors ORDER or ORDERS exists, the

SCPO to so inform the Petitioner that this is so and in his reply to the Petitioner
identify the law, ordinance, Council of Ministers or Ministerial DECREE whereby
the procedure under Article 15para1 of the Regulations for Application of the “ЗИН”
and legal procedure under Article 415para1 item 2 CCP is not to be applied by the
Central Sofia Penitentiary Director and Chairman of the Commission formed under
Article 17 of the “ЗИН” to those persons having formally satisfied the legal
requirements under Article 70para1 CC but happen to be in the group of persons as
specified above in items 1.3 to 1.3.
SHOULD NO SUCH ACT exists, then the SCPO to so state in his reply to the
Petitioner.
WITHIN THE CONTEXT OF THE ABOVE THE PETITIONER REQUESTS, and the
Prosecutor is required шд provide, information confirming or denying the existence of a
published or unpublished ORDINANCE or of any written ADMINISTRATIVE ACT
whereby it is made an offence actionable by the SCPO under Article 387 or Article 388 CC
for Inspectors for Social Activity and Reforming Work [the “ИСДВР”] and members of the
Commission formed under Article 17 of the “ЗИН” to fail or refuse to “fulfil his or her
officials duties” to observe the ORDERS of the Prosecutor establishing the policy and practice
announced in writing by Director Peter Vassilev on Pages 7 of the English Language text of
the “Information Brochure as Elaborated with the Financial Support of the European
Initiative for Democracy and Human Rights”. Director Vassilev writing;
“Conditional early release [Art. 70para1 CC in conj. Art. 415para1 CCP] is

not applied [by Sofia prison Inspectors for Social Activity and Reforming
Work under Article 17a of the Law for the Execution of Punishments and the
Commission formed under Article 17 of the Law for the Execution of
Punishments] with respect to [foreign] persons having not paid off their dues
to the State [or to physical persons]”?
For clarity the [ ] and comments have been added by the Petitioner.
5. Within the context of request № 5, the Prosecutor to inform the Petitioner if Inspectors
for Social Activity and Reforming Work [the “ИСДВР”] and members of the
Commission formed under Article 17 of the “ЗИН” are liable to criminal sanction by
the SCPO according to Article 387 or Article 388 CC if in his or her capacity as an
official performs an action that he or she is prohibited from performing by virtue
only of an ORDER from the Prosecution or by virtue of an ORDINANCE that by
its legal nature violates a law inter alia The Law for Protection from
Discrimination?
6. Concretely, the SCPO is requested to confirm to the Petitioner that it is a criminal or

otherwise actionable offence for an Inspector for Social Activity and Reforming Work
at the Central Sofia Penitentiary to undertake any action where he or she recommends
to the prison Commission or the SCPO for conditional early release any person
belonging to the group as specified in items 1.1. to 1.3.
7. Furthermore and within the same context as request № 7 the SCPO to confirm that it is
a criminal or otherwise actionable offence for an the Director or Deputy Director or
other members of the prison Commission at the Central Sofia Penitentiary to
undertake any action whereby he or she recommends for conditional early release to
the Sofia City Court under the procedure of Article 415para1 item 2 of the CCP any
person belonging to the above group.
ALTERNATIVELY, and according to the exact wording of Article 387para1 third and
fourth abstracts of the CC id est an official who “does not fulfil his official duties or stretches
his or her authority” the SCPO is requested to inform the Petitioner of the following.
8. Is an Inspector for Social Activity and Reforming Work committing an actionable

offence when he or she refuses to fulfil his or her official duty to the national law
according to inter alia Article 17apara1 of the “ЗИН” in conj. with Article 70para1 of
the CC and does not submit a qualified person to the prison Commission formed under
Article 17 of the “ЗИН”?

offence when he or she stretches his or her authority and applies conditional early
release according to his or her personal assessment as to the severity or leniency of a
criminal sentence already in force and not limiting his or her assessment exclusively to
the formalities of the law found under Article 70para1 CC in conj. with the scientific
methods established by the Ministry for Justice according to Article 17apara2 of the
“ЗИН”?
FURTHERMORE, and according to the exact wording of Article 291para1 second

hypothesis of the CC the SCPO is requested to inform the Petitioner of the following.
offence when according to Article 17a of the “ЗИН” he or she acts to intentional
obstruct a specific person’s conditional early release by issuing a misleadingly vague,
inaccurate or even untrue assessment of that person and the risk his or her condition
early release would represent to Bulgarian society?
FURTHERMORE, and within the same context as requests № 5 thru to № 10 above and
the law according to Article 387 and Article 388 CC the SCPO is requested to inform the
Petitioner of the following.
11. Is the Chairman or other member of the prison Commission formed under Article 17
of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she does not fulfil his or
her official duty to Article 15para2 of the Regulations for Application of the “ЗИН”
and refuses to accept for review by the Commission a written recommendation for
conditional early release made by an Inspector for Social Activity and Reforming
Work?
of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she does not fulfil his or
her official duty to Article 15para4 of the Regulations for Application of the “ЗИН”
when refusing or failing to provide his own legal and factual motives for refusing to a
person the procedure under Article 415para1 item 3 CCP?
of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she abuses his or her
official status and ORDERS an Inspector for Social Activity and Reforming Work to
for reasons other than those established in law not recommend for condition early
release to the Commission a specific person?
of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she stretches his or her
legal authority and competence by refusing to apply conditional early release or the
procedure under Article 415para1 item 1 CCP to those persons that according to his or
her personal assessment the convicting court has imposed to lenient a criminal
sentence on the person?
FURTHERMORE, and according to the exact wording of Article 291para1 second

hypothesis of the CC the SCPO is requested to inform the Petitioner of the following.
of the “ЗИН” committing an actionable offence when under Article 15para4 of the
Regulations for Application of the “ЗИН” he or she intentionally obstructs a specific
person from conditional early release by issuing motives whose legal and factual
content is intentionally misleadingly due to vagueness, is inaccurate or even untrue?
The preceding requests have arisen from the following facts.
16. First, Inspectors for Social Activity and Reforming Work at the Central Sofia Prison
persistently have repeated insisted to the Petitioner and others that they are subject to
possible administrative or even criminal sanctions by the SCPO should they observe
only the exact wording of the law according to Article 70para1 CC and in the course
of their duties according to Article 17a of the “ЗИН” recommend for conditional early
release to the prison Commission the name or names of a person or persons under their
supervision who have formally satisfied all the requirements of Article 70para CC but
are unable [as opposed to unwilling] to pay their dues to the State [or to physical
persons].
17. Second, that according to numerous oral explanations given to the Petitioner by
representatives of the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of
Punishments - Central Sofia Prison it is the SCPO and SCaPO who have established
and are responsible for the policy and practice at the Central Sofia Prison for
conditional early release of a foreign person to be determined by he or she having
settled all financial obligations to Bulgaria.
According to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of Punishments
it is the SCPO that has ORDER all Inspectors for Social Activity and Reforming Work
at the prison to consider the financial portion of the criminal judgment id est the fine
and court costs as having been “applied by the Court with a remedial and
rehabilitative intent [се налага с цел да го поправи и превъзпита. [see SCaPO letter
reg.№ 28730 dated 11/12/2004 -Prosecutor B. Toshev]”.
18. Third, the Petitioner’s requests as they appear above arise most obviously from the
following objective legal observation id est that no where in the legislated text of the
Criminal Code (Art. 70 CC) and no where in the legislated text of the Law on the
Execution of Punishments or Regulations for Application of the Law on the Execution
of Punishments do the following words or phrases appears inter alia “settlement”,
“unpaid”, “fine”, “payment”, “costs”, “notable remainder [голеем остатък]”, “foreign
citizen”, “non-Bulgarian”, “nationality”, “debts” or the phrase “се налага с цел да го
поправи и превъзпита. Неизпълнението на част от наложеното на осъдения
наказание, в случая глобата, влияе върху преценката дали той се е поправил [see
SCaPO letter reg.№ 28730 dated 11/12/2004 -Prosecutor B. Toshev]”.
19. Four, the Petitioner’s requests for the required information become all the more
poignant when the SCPO considers the legal fact that there is no published law,
normative act, ordinance, Interpretive Decision published and resulting from a General
Meeting of the Criminal College of the Supreme Cassation Court and no published or
written ORDER issued by the Minister for Justice or the Prosecutors General for the
RB wherein conditional early release and “exemplary behaviour” are conditional and
respectively determined by a person deprived of liberty having sufficient financial
resources from his or her crime to pay the separate and not cumulative [see Article
37para1 CC] sanction of a “fine” and court “costs”.
The proper national and international judicial and legislative interpretation of a

“fine” and “costs” under criminal, civil and administrative law is not a remedial
one in nature but solely a measure imposed for the securing and collecting of
financial compensations for the State or individuals as adjudicate by a court of
law.
This therefore makes the SCPO and Ministry for Justice – Directorate for the
Execution of Punishments - Central Sofia Penitentiary policy and practice of
interpreting the payment of a “fine” and court “costs” as a demonstration of the
“reforming” and “rehabilitation” affects of a convict’s deprivation of liberty is first
and foremost a legal absurd.
Secondly, it is unlawful and violates a number of national and international laws for
the SCPO to apply as a measure of coercion to secure payment of financial obligation
the continued deprivation of liberty of person beyond the terms legislators envisioned
when enacting Article 70para1 CC. The current SCPO policy and practice in doing so
is not, as represented by SCaPO letter reg.№ 28730 dated 11/12/2004 from Prosecutor
B. Toshev for the continued “rehabilitation” of the convict. Any reasonable person
having experience with the Bulgarian prison system knows or should know that as a
practical matter it is impossible and absurdly unreasonable particularly for the SCPO
to expect that a convict while confined to prison will secure an income and property
sufficient to settle a significant fine and court cost should the sentencing court have
not already seized sufficient property as part of the criminal sentence and according to
Article 156a CCP.
No reasonable legislator or judicial authority can seriously would consider the

property status of a convict id est his or her ability or inability to pay a fine or court
costs as proving or disproving his or rehabilitation during a period of incarceration.
20. Five, that any such legal reasoning as that stated by inter alio -Prosecutor B. Toshev in
the said letter and relied on by the SCPO and Inspectors for Social Activity and
Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary is a scientifically discredited one
and unsupported by any literature or practice in the science of criminal rehabilitation.
21. Six, that the policy and practice as announced by Director Peter Vassilev and as
established by the SCPO are inconsistent with Article 47para2 CC. The Inspectors for
Social Activity and Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary are made de
facto public executors id est Inspectors for Social Activity and Reforming Work and
the prison Commission are to press convicts personally to pay fines and courts costs in
exchange for the application of conditional early release and the legal procedure under
Article 415para1 CCP.
It appears this SCPO practice and policy is inconsistent with the CC and the stated
function of Inspectors for Social Activity and Reforming Work [see Regulations for
application of the Law on the Execution of Punishments and the Law for Execution of
Punishments]. The text of Article 47para2 CC clearly and unambiguously states that
fines and court costs are “collected from the property” of the convict as secured by the
court [see Article 156a CCP] and according to Article 47para3 CC cannot be collected
from “chattels that cannot be sold” by the State.
CONCLUSIONS
The requested information is within the competence and legal purview of the SCPO.
The Petitioner is legally entitled to receive the requested information since it is necessary for
the Petitioner to determine his legal rights and the obligations of officials subject to the law,
inter alia if the facts and circumstances of certain conducts by Inspectors for Social Activity
and Reforming Work and the Commission members at the Central Sofia Penitentiary
affecting his Petitioner’s rights have the legal nature of an actionable offence and are
sufficient for the Petitioner’s filing of a formal criminal or civil complaint within the ambit of
possibly Article 282para1 CC or Article 387 and the following of the CC and possibly
291para1 CC.
If the Prosecution should refuse to provide the requested information on grounds of lacking
competent jurisdiction, then the Prosecutor is requested to forward the Petitioner’s
Application for Information and his requests to the authority having competence in such
matters.
Alternatively, should the Prosecutor accept jurisdiction but refuses to provide the requested
information on the grounds that the Petitioner is not entitled to such information for reasons of
law, then the SCPO to identify the exact law excusing the Prosecutor from providing the
information and what information exactly the Prosecutor cannot provide.
Finally, should the SCPO consider the questions as having the character of the Petitioner
requesting a legal opinion, the SCPO is respectfully reminded.
1. Of the Prosecutors obligations to Constitutional Article 126para2 abstract 1 and

Article 127 items 2 and 3;
2. Of the fact that the Ministry for Justice Directorate for the Execution of Punishments
and all the Inspectors for Social Activity and Reforming Work and Commission
members at the Central Sofia Penitentiary have identified to the Petitioner and to all
foreign and other persons deprived of liberty and having satisfied the formal
requirements of Article 70para1 CC, that it is at the Prosecutors’ ORDER and policy
and practice established by the SCPO that conditional early release is not to applied by
to this Petitioner and the other persons affected;
3. Of the fact that the Petitioner is requesting information on a practice and policy at the
Central Sofia Penitentiary established by the Prosecutor and not published as a part of
any law, ordinance or Council of Minster’s Decree and therefore it is only the SCPO
who can clarify the issuing authority for the complained of policy and practice;
4. Of the fact that without the requested information on the policy and practices ORDER
of the Prosecution to Central Sofia Penitentiary, the Petitioner cannot establish the
merit of the legal and factual grounds for his complaint, if any, and the relevant
procedure he should follow, civil, criminal or administrative;
5. Of the fact that the financial circumstances of the Petitioner as a person deprived of
liberty prevent him from retaining the services of an attorney and he is therefore
representing himself;
6. Of the fact that as a person deprived of liberty the Petitioner cannot access public data
banks or other published resources from which to secure the required public
information on Prosecution ORDERS and PRACTICE DIRECTIVES or on the
ORDERS and PRACTICE DIRECTIVES of other authorities affecting the legal right
and obligations of the Petitioner. As a result such information is available only directly
through the alleged source of the ORDERS and PRACTICE DIRECTIVES id est the
Prosecutor.
Should the SCPO not agree with the reasoning of the Petitioner and still refuses to provide the
requested information, then the SCPO should identify the authority responsible for providing
information on the actions and acts of the Prosecutor if not the Prosecutor.
Respectfully,
Michael Kapoustin
Чрез: Социален началник
На 10-ти отряд
Централен Софийски Затвор
Деловодство
МОЛБА
От: М. Капустин
канадски гражданин
лишен от свобода в Централен софийски затвор
10 та група
Моля да ме буди изпращан следваща документ и да се издава изходящ номер за:
ДО: СОФИЙСКА ГРАДСКА

ПРОКУРАТУРА
ТУК
НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ
ПРОКУРОР
Document/ документ: Молба за Иформация
Подадено днес,08.5.2005 г.
Подписано от Майкъл Капустин
ДО: СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА
ТУК
НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ
ПРОКУРОР
МОЛБА

канадски гражданин, лишен от
свобода, 10 - та група
Относно: ИСКАНЕ ЗА ПУБЛИЧНО

ИНФОРМАЦИЯ
REQUEST FOR PUBLIC INFORMATION
относно прокурорско РАЗПОРЕЖДАНЕ
във връзка с правата и задълженията на
И.С.Д.В.Р. и лишените от свобода в
Централен затвор, София съобразно
„Информационна брошура 2003г.”,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОКУРОР,

Част от Молба е преведено на български с помощта на друг чужд гражданин
лишен от свобода и е неосъществим за мен да бъда убеден че превода е точен.
Молба е на основание чл. 41 от Конституция на РБ и други закони контрол
достъп до публична информация, поради което Молбата ми е процедурно
допустим и е депозирано на Английски език на основание чл. 11 ал. 2 от НПК и
на основание чл. 90 ал. 1 от НК Аз уведомявам Главен Софийски Прокурор че
Молбата ми че се преведи с помощта на преводача назначен от наказателен съдя
т.е. ми Мариана Русева Радулова в.л. № 1118 по списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 200ж ал. 1, ЗСВ, обн. Д.В. бр.
17/2004г..
Преведено Английски език Молба че се депозира до СГП отделно когато

преводач завишава превод.
Молбата ми како е написано малко по надолу с очевидно резултат от
преследващата правени наблюдения на чл. 70 НК, други закони, международни
договори и тълкувание решение на ВКС ОСНК т.е. не къде в издадения закон
текст на Наказателния кодекс чл. 70 НК и не къде в издадения закон текст на ЗИН
се появяват думи или фрази “разпореждане с имущество”, “неизплатен”,
“глобява”, “плащане”, “съдебни разноски”, “голеем остатък”, “чуждестранен
гражданин”, “не българин”, “националност”, “дългове” или фразата “ се налага с
цел да го поправи и превъзпита. Неизпълнението на част от наложеното на
осъдения наказание, в случая глобата, влияе върху преценката дали той се е
поправил” /виждате писмо № 28730 от 11/12/2004 на ВКП Тошев.
The Petitioner’s requests as are written and appear below have arisen most obviously
from the following objective legal observations id est that no where in the legislated
text of the Criminal Code (Art. 70 CC) and no where in the legislated text of the Law
on the Execution of Punishments or Regulations for Application of the Law on the
Execution of Punishments do the following words or phrases appears inter alia
“settlement”, “unpaid”, “fine”, “payment”, “costs”, “notable remainder [голеем
остатък]”, “foreign citizen”, “non-Bulgarian”, “nationality”, “debts” or the phrase “се
налага с цел да го поправи и превъзпита. Неизпълнението на част от
наложеното на осъдения наказание, в случая глобата, влияе върху преценката
дали той се е поправил [see SCaPO letter reg.№ 28730 dated 11/12/2004 -Prosecutor
B. Toshev]”.
МОЛБА/PETITION
The following requests for information are within the Constitutional competence of the
SCPO according to Article 127 of the Bulgarian Constitution and the information
requested has the legal character of public information within the meaning of Article 2
para 1 of the Law on Access to Public Information.
The information from the SCPO is necessary for the Petitioner to “form his own
opinion on the activity of subjects obligated according to the law”.
According to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of Punishments,
the Office of the Prosecutor has issued a certain ORDER or ORDERS establishing
what are according to the Directorate for the Execution of Punishments mandatory
policies and practices for application of conditional early release by Inspectors for
Social Activity and Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary when observing
their duty according to Article 17a of the of the “ЗИН”.
These same SCPO policy and practice ORDER or ORDERS concerning the application
of conditional early release according to the Directorate for the Execution of
Punishments also applies to Chairman and other members of the Commission as
formed under Article 17 of the “ЗИН” when applying the procedure of Article 415
para1 item 2 CCP to persons having formally satisfied the legal requirements of Article
70 para1 CC and therefore, according to the national law eligible for conditional early
release.
These ORDERS of the Prosecutor are to be found on the RECORD of the August,
October, and December 2004 and February 2005 sittings of the Central Sofia
Penitentiary Commission and directly affect the legal rights and obligations of this
Petitioner.
The Petitioner provides a copy of his earlier request to Ministry for Justice –
Directorate for the Execution of Punishments Director Peter Vassilev and in reply
to which the Petitioner was directed to the SCPO.
Proceeding on the representations of the Ministry for Justice – Directorate for the
Execution of Punishments, it is therefore the SCPO that is the competent authority to
provide information to the Petitioner on the following requests.
1. What is the date and the number of the Prosecutor ORDER or PRACTICE
DIRECTIVE to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of
Punishments - Central Sofia Penitentiary establishing the current policy and
practice whereby Inspectors for Social Activity and Reforming Work [the
“ИСДВР”] at the Central Sofia Penitentiary are to interpret items 1.1 to 1.3 as
listed below to be objective characteristics requiring Inspectors to not apply
conditional early release and the procedure under Article 17 of the “ЗИН” to
those persons deprived of liberty and foreign citizens who have;
1.1. Unpaid debts to the State?
The above policy and practice is objectified and documented [id est exists as
fact and not supposition] in the individual written reports prepared according to
Article 17a of the Law on the Execution of Punishments by Inspectors for Social
Activity and Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary when expressing
his or her conclusion on application of conditional early release to those persons
having otherwise formally satisfied all the requirements of Article 70 para1 CC.
2. ALTERNATIVELY, if no such Prosecutors ORDER or ORDERS exists,
the SCPO is requested to inform the Petitioner that this is so and in the
Prosecutions reply to the Petitioner identify the law, ordinance, Council of
Ministers or Ministerial DECREE whereby conditional early release and the
procedure under Article 17 of the “ЗИН” is not to be applied by Inspectors for
Social Activity and Reforming Work to those foreign or other persons as
specified in items 1.1. through 1.3 above?
SHOULD NO SUCH ACT exist, then the SCPO to so state in his reply to the
Petitioner.
3. FURTHERMORE, and in the same context as requests № 1 and № 2 above

the Prosecutor to provide information on the date and the number of the
Prosecutor ORDER or PRACTICE DIRECTIVE to the Ministry for
Justice – Directorate for the Execution of Punishments - Central Sofia
Penitentiary Director and Chairman of the Commission formed under Article 17
of the “ЗИН” establishing a policy and practice whereby the procedure under
Article 415 para1 item 2 of the CCP is not to be applied to those persons
deprived of liberty as is listed above in items 1.1. to 1.3.
The above policy and practice is objectified and documented [id est exists as
fact and not supposition] on the RECORD of the August, October and
December 2004 and February 2005 sittings of the Central Sofia Penitentiary
Commission prepared as motives of the Commission Chairman according to
Article 15 para4 of the Regulations for Application of the “ЗИН” when
expressing the Commission’s conclusion on application of the legal procedure
under Article 415 para1 item 2 CCP and conditional early release to those
persons having otherwise formally satisfied all the requirements of Article 70
para 1 CC.
4. ALTERNATIVELY, if no such Prosecutors ORDER or ORDERS exists,

the SCPO to so inform the Petitioner that this is so and in his reply to the
Petitioner identify the law, ordinance, Council of Ministers or Ministerial
DECREE whereby the procedure under Article 15 para1 of the Regulations for
Application of the “ЗИН” and legal procedure under Article 415 para1 item 2
CCP is not to be applied by Ministry for Justice – Directorate for the
Execution of Punishments - Central Sofia Penitentiary Director and Chairman
of the Commission formed under Article 17 of the “ЗИН” to those persons
having formally satisfied the legal requirements under Article 70para1 CC but
happen to be in the group of persons as specified above in items 1.3 to 1.3.
SHOULD NO SUCH ACT exists, then the SCPO to so state in his reply to the
Petitioner.
WITHIN THE CONTEXT OF THE ABOVE THE PETITIONER REQUESTS,
and the Prosecutor is required to provide, information confirming or denying the
existence of any published or unpublished ORDINANCE or of any written
ADMINISTRATIVE ACT whereby it is made an offence actionable by the SCPO
under Article 387 or Article 388 CC for Inspectors for Social Activity and Reforming
Work [the “ИСДВР”] and members of the Commission formed under Article 17 of the
“ЗИН” to fail or refuse to “fulfill his or her officials duties” to observe the ORDERS of
the Prosecutor establishing the policy and practice announced in writing by Director
Peter Vassilev on Pages 7 of the English Language text of the “Information Brochure
as Elaborated with the Financial Support of the European Initiative for Democracy
and Human Rights”. Director Vassilev writing;
“Conditional early release [Art. 70para1 CC in conj. Art. 415para1

CCP] is not applied [by Sofia prison Inspectors for Social Activity and
Reforming Work under Article 17a of the Law for the Execution of
Punishments and the Commission formed under Article 17 of the Law
for the Execution of Punishments] with respect to [foreign] persons
having not paid off their dues to the State [or to physical persons]”?
For clarity the [ ] and comments have been added by the Petitioner.
5. Within the context of request № 5, the Prosecutor to inform the Petitioner if

Inspectors for Social Activity and Reforming Work [the “ИСДВР”] and
members of the Commission formed under Article 17 of the “ЗИН” are liable to
criminal sanction by the SCPO according to Article 387 or Article 388 CC if in
his or her capacity as an official performs an action that he or she is
prohibited from performing by virtue only of an ORDER from the
Prosecution or by virtue of an ORDINANCE that by its legal nature
violates a law inter alia The Law for Protection from Discrimination?
6. Concretely, the SCPO is requested to confirm to the Petitioner that it is a

criminal or otherwise actionable offence for an Inspector for Social Activity and
Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary to undertake any action
where he or she recommends to the prison Commission or the SCPO for
conditional early release any person belonging to the group as specified in items
1.1. to 1.3.
7. Furthermore and within the same context as request № 7 the SCPO to confirm
that it is a criminal or otherwise actionable offence for an the Director or
Deputy Director or other members of the prison Commission at the Central
Sofia Penitentiary to undertake any action whereby he or she recommends for
conditional early release to the Sofia City Court under the procedure of Article
415 para1 item 2 of the CCP any person belonging to the above group.
ALTERNATIVELY, and according to the exact wording of Article 387 para 1

third and fourth abstracts of the CC id est an official who “does not fulfill his official
duties or stretches his or her authority” the SCPO is requested to inform the Petitioner
of the following.
8. Is an Inspector for Social Activity and Reforming Work committing an
actionable offence when he or she refuses to fulfill his or her official duty to the
national law according to inter alia Article 17a para1 of the “ЗИН” in conj.
with Article 70 para 1 of the CC and does not submit a qualified person to the
prison Commission formed under Article 17 of the “ЗИН”?

actionable offence when he or she stretches his or her authority and applies
conditional early release according to his or her personal assessment as to the
severity or leniency of a criminal sentence already in force and not limiting his
or her assessment exclusively to the formalities of the law found under Article
70 para 1 CC in conj. with the scientific methods established by the Ministry
for Justice according to Article 17a para 2 of the “ЗИН”?
FURTHERMORE, and according to the exact wording of Article 291 para 1

second hypothesis of the CC the SCPO is requested to inform the Petitioner of the
following.

actionable offence when according to Article 17a of the “ЗИН” when he or she
acts to intentional obstruct a specific person’s conditional early release by
issuing a misleadingly vague, inaccurate or even untrue assessment of that
person and the risk his or her condition early release would represent to
Bulgarian society?
FURTHERMORE, and within the same context as requests № 5 thru to № 10

above and the law according to Article 387 and Article 388 CC the SCPO is
requested to inform the Petitioner of the following.
11. Is the Chairman or other member of the prison Commission formed under
Article 17 of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she does
not fulfill his or her official duty to Article 15 para 2 of the Regulations for
Application of the “ЗИН” and refuses to accept for review by the Commission a
written recommendation for conditional early release made by an Inspector for
Social Activity and Reforming Work?
Article 17 of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she does
not fulfill his or her official duty to Article 15 para4 of the Regulations for
Application of the “ЗИН” when refusing or failing to provide his own legal and
factual motives for refusing to a person the procedure under Article 415 para1
item 3 CCP?
Article 17 of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she
abuses his or her official status and ORDERS an Inspector for Social Activity
and Reforming Work to for reasons other than those established in law not
recommend for condition early release to the Commission a specific person?
Article 17 of the “ЗИН” committing an actionable offence when he or she
stretches his or her legal authority and competence by refusing to apply
conditional early release or the procedure under Article 415 para1 item 1 CCP
to those persons that according to his or her personal assessment the convicting
court has imposed to lenient a criminal sentence on the person?
FURTHERMORE, and according to the exact wording of Article 291 para 1

second hypothesis of the CC the SCPO is requested to inform the Petitioner of the
following.
Article 17 of the “ЗИН” committing an actionable offence when under Article
15 para 4 of the Regulations for Application of the “ЗИН” he or she
intentionally obstructs a specific person from conditional early release by
issuing motives whose legal and factual content is intentionally misleadingly
due to vagueness, is inaccurate or even untrue?
The preceding requests have arisen from the following facts.
16. First, Inspectors for Social Activity and Reforming Work at the Central Sofia
Prison persistently have repeated insisted to the Petitioner and others that they
are subject to possible administrative or even criminal sanctions by the SCPO
should they observe only the exact wording of the law according to Article 70
para 1 CC and in the course of their duties according to Article 17a of the
“ЗИН” recommend for conditional early release to the prison Commission the
name or names of a person or persons under their supervision who have
formally satisfied all the requirements of Article 70 para CC but are unable [as
opposed to unwilling] to pay their dues to the State [or to physical persons].
17. Second, that according to numerous oral explanations given to the Petitioner by
representatives of the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of
Punishments - Central Sofia Prison it is the SCPO and SCaPO who have
established and are responsible for the policy and practice at the Central Sofia
Prison for conditional early release of a foreign person to be determined by he
or she having settled all financial obligations to Bulgaria.
According to the Ministry for Justice – Directorate for the Execution of

Punishments it is the SCPO that has ORDER all Inspectors for Social Activity
and Reforming Work at the prison to consider the financial portion of the
criminal judgment id est the fine and court costs as having been “applied by the
Court with a remedial and rehabilitative intent [се налага с цел да го поправи
и превъзпита. [see SCaPO letter reg.№ 28730 dated 11/12/2004 -Prosecutor B.
Toshev]”.
18. Third, the Petitioner’s requests as are written and appear above have arisen
most obviously from the following objective legal observations id est that no
where in the legislated text of the Criminal Code (Art. 70 CC) and no where in
the legislated text of the Law on the Execution of Punishments or Regulations
for Application of the Law on the Execution of Punishments do the following
words or phrases appears inter alia “settlement”, “unpaid”, “fine”, “payment”,
“costs”, “notable remainder [голеем остатък]”, “foreign citizen”, “non-
Bulgarian”, “nationality”, “debts” or the phrase “се налага с цел да го поправи
и превъзпита. Неизпълнението на част от наложеното на осъдения
наказание, в случая глобата, влияе върху преценката дали той се е
поправил [see SCaPO letter reg.№ 28730 dated 11/12/2004 -Prosecutor B.
Toshev]”.
19. Four, the Petitioner’s requests for the required information become all the more
poignant when the SCPO considers the legal fact that there is no published law,
normative act, ordinance, Interpretive Decision published and resulting from a
General Meeting of the Criminal College of the Supreme Cassation Court and
no published or written ORDER issued by the Minister for Justice or the
Prosecutors General for the RB wherein conditional early release and
“exemplary behavior” are conditional and respectively determined by a person
deprived of liberty having sufficient financial resources from his or her crime to
pay the separate and not cumulative [see Article 37 para1 CC] sanction of a
“fine” and court “costs”.
The proper national and international judicial and legislative

interpretation of a “fine” and “costs” under criminal, civil and
administrative law is not a remedial one in nature but solely a measure
imposed for the securing and collecting of financial compensations for the
State or individuals as adjudicated by a court of law.
This therefore makes the SCPO and Ministry for Justice – Directorate for the
Execution of Punishments - Central Sofia Penitentiary policy and practice of
interpreting the payment of a “fine” and court “costs” as a demonstration of the
“reforming” and “rehabilitation” affects of a convict’s deprivation of liberty is
at first and foremost a legal absurd.
Secondly, it is unlawful and violates a number of national and international laws

for the SCPO to apply as a measure of coercion to secure payment of financial
obligation the continued deprivation of liberty of person beyond the terms
legislators envisioned when enacting Article 70 para1 CC. The current SCPO
policy and practice in doing so is not, as represented by SCaPO letter reg.№
28730 dated 11/12/2004 from Prosecutor B. Toshev for the continued
“rehabilitation” of the convict. Any reasonable person having experience with
the Bulgarian prison system knows or should know that as a practical matter it
is impossible and absurdly unreasonable particularly for the SCPO to expect
that a convict while confined to prison will secure an income and property
sufficient to settle a significant fine and court cost should the sentencing court
have not already seized sufficient property as part of the criminal sentence and
according to Article 156a CCP.
No reasonable legislator or judicial authority can seriously consider the property

status of a convict id est his or her ability or inability to pay a fine or court costs
as proving or disproving his or rehabilitation during a period of incarceration.
20. Five, that any such legal reasoning as that stated by inter alio -Prosecutor B.
Toshev in the said letter and relied on by the SCPO and Inspectors for Social
Activity and Reforming Work at the Central Sofia Penitentiary is a scientifically
discredited one and unsupported by any literature or practice in the science of
criminal rehabilitation.
21. Six, that Article 47 para2 CC makes the SCPO policy and practice as
announced by Director Peter Vassilev and as established by the SCPO and
making Inspectors for Social Activity and Reforming Work [the “ИСДВР”] at
the Central Sofia Penitentiary de facto public executors id est Inspectors for
Social Activity and Reforming Work and the prison Commission are to press
convicts personally to pay fines and courts costs in exchange for the application
of conditional early release and the legal procedure under Article 415 para1
CCP.
It appears this SCPO practice and policy is inconsistent with the CC and the
stated function of Inspectors for Social Activity and Reforming Work [see
Regulations for application of the Law on the Execution of Punishments and the
Law for Execution of Punishments]. The text of Article 47 para2 CC clearly and
unambiguously states that fines and court costs are “collected from the
property” of the convict as secured by the court [see Article 156a CCP] and
according to Article 47 para3 CC cannot be collected from “chattels that cannot
be sold” by the State.
CONCLUSIONS
The requested information is within the competence and legal purview of the SCPO.
The Petitioner is legally entitled to receive the requested information since it is

necessary for the Petitioner to determine his legal rights and the obligations of officials
subject to the law, inter alia if the facts and circumstances of certain conducts by
Inspectors for Social Activity and Reforming Work and the Commission members at
the Central Sofia Penitentiary affecting this Petitioner’s rights have the legal nature of
an actionable offence and are sufficient for the Petitioner’s filing of a formal criminal
or civil complaint within the ambit of possibly Article 282 para1 CC or Article 387 and
the following of the CC and possibly 291 para1 CC.
If the Prosecution should refuse to provide the requested information on grounds of
lacking competent jurisdiction, then the Prosecutor is requested to forward the
Petitioner’s Application for Information and his requests to the authority having
competence in such matters.
Alternatively, should the Prosecutor accept jurisdiction but refuses to provide the
requested information on the grounds that the Petitioner is not entitled to such
information for reasons of law, then the SCPO to identify the exact law excusing the
Prosecutor from providing the information and what information exactly the Prosecutor
cannot provide.
Finally, should the SCPO consider the questions as having the character of the
Petitioner requesting a legal opinion, the SCPO is respectfully reminded.
1. Of the Prosecutors obligations to Constitutional Article 126 para2 abstract 1 and

Article 127 items 2 and 3;
2. Of the fact that the Ministry for Justice Directorate for the Execution of
Punishments and all the Inspectors for Social Activity and Reforming Work and
Commission members at the Central Sofia Penitentiary have identified to the
Petitioner and to all foreign and other persons deprived of liberty and having
satisfied the formal requirements of Article 70 para1 CC, that it is at the
Prosecutors’ ORDER and policy and practice established by the SCPO that
conditional early release is not to applied by to this Petitioner and the other
persons affected;
3. Of the fact that the Petitioner is requesting information on a practice and policy
at the Central Sofia Penitentiary established by the Prosecutor and not published
as a part of any law, ordinance or Council of Minster’s Decree and therefore it
is only the SCPO who can clarify the issuing authority for the complained of
policy and practice;
4. Of the fact that without the requested information on the policy and practices
ORDER of the Prosecution to Central Sofia Penitentiary, the Petitioner cannot
establish the merit of the legal and factual grounds for his complaint, if any, and
the relevant procedure he should follow, civil, criminal or administrative;
5. Of the fact that the financial circumstances of the Petitioner as a person

deprived of liberty prevent him from retaining the services of an attorney and he
is therefore representing himself;
6. Of the fact that as a person deprived of liberty the Petitioner cannot access
public data banks or other published resources from which to secure the
required public information on Prosecution ORDERS and PRACTICE
DIRECTIVES or on the ORDERS and PRACTICE DIRECTIVES of other
authorities affecting the legal right and obligations of the Petitioner. As a result
such information is available only directly through the alleged source of the
ORDERS and PRACTICE DIRECTIVES id est the Prosecutor.
Should the SCPO not agree with the reasoning of the Petitioner and still refuses to
provide the requested information, then the SCPO should identify the authority
responsible for providing information on the actions and acts of the Prosecutor if not
the Prosecutor.
Respectfully,
08.5.2005 г.
Michael Kapoustin
Attachment(s)
Copy of 18.03.2005 Original Motion as Filed to the Ministry for Justice Main
Directorate for the Execution of Punishments Mr. Peter Vassilev.
Чрез: Социалния началник
До: Деловодството на
Централен Софийски Затвор
МОЛБА
От: М. Капустин,
лишен от свобода, 10 та група
Моля да бъде издаден изходящ номер и да бъде изпратена приложената молба до

директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП, г-н П. Василев.
Петък, 18.03.2005г.
ДО: ДИРЕКТОРА НА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА
ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н П. ВАСИЛЕВ
ТУК
МОЛБА
От Майкъл Капустин,
канадски гражданин, лишен от свобода, 10 -
та група
Относно Правата и задълженията на

лишените от свобода в Централен затвор,
София съобразно „Информационна
брошура 2003г.”, издадена от директора на
ГД „ИН”, г-н П. Василев, стр. 7 – л.с. чужди
граждани
УВАЖАЕМИ Г-Н ДИРЕКТОР,
Моля за писмен отговор с които да ме уведомите относно законното основание,

т.е. №, дата и името на лицето издало заповед; законов или поздаконов нормативен акт
или друг някакъв административен акт, с който Вие, като директор на ГДИН или
министърът на правосъдието сте определили допълнителни финансови
изисквания по отношение на лишените от свобода към чл. 70, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 17 от ЗИН, т.е. комисията по чл. 17 от ЗИН да не предлага Л/С пред
компетентния съд, докато Л/С не изплати паричните си задължения към
държавата или ФЛ.
Основанията ми за това са следните:
Около 08.2003г. ГДИН е издала ”Информационна брошура 2003г.” на английски

и други езици, с която уведомява мен и други Л/С чужди граждани за правата и
задълженията ни като Л/С. Тя е подписана от Вас.
На страница 7 в английския вариант, пише, че „условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода не се предлага по отношение на лице, което не е изплатило своето парично
задължение към държавата!”.
Страница 7 на ”Информационна Брошура 2003г.” задължава ИСДВР да не
предлага тези лица пред комисията по чл. 17 от ЗИН във връзка с формалното
изпълнение изискванията на чл. 70 ал. 1 от НК.
Обаче Вашата ”Информационна Брошура 2003г.” не посочва №, дата или името
на лицето, издало заповедта, нито законовия или поздаконов нормативен акт или друг
административен акт, на основание на които се прави разлика между Л/С само въз
основа на тяхното материално състояние.
Това изискване на ГДИН Л/С "да изплати на държавата" и като основание и
като необходима част като доказателството, че тези лица имат „примерно поведение”
по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК може да се тълкува и по следния начин: богатият Л/С
доказва „примерно поведение”, когато изплати на държавата съответната сума, обаче
бедният Л/С доказва, че няма „примерно поведение” само поради факта, че не е
способен да изплати задължението си към държавата, независимо от това че тези лица
биха дали всичко за тяхната свобода.
От тази практика следва само едно логическо заключение: бедният Л/С не
получава същите права или възможности от комисията по чл. 17 ЗИН във вр. чл. 70 НК,
респективно от ГДИН, която е създала тази практика.
Очевидно е, че на страница 7 от ”Информационна брошура 2003г.” на ГДИН във
връзка с чл. 70 от НК се прави разлика между законите права и възможността на Л/С
само на основание техните материални възможности, т.е. като заплати задължението
си, комисията по чл. 17 от ЗИН ще го предложи пред компетентния съд, ако не плати,
ще лежи докато изтече пълния срок на наказанието му, въпреки, че съобразно чл. 70 от
НК критерият е неговото „примерно поведение и честно отношение към труда”.
Това противоречи на чл. 4 от Закона за защита срещу дискриминацията.
Отправям тази молбата ми към Вас като директор на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” поради факта, че
администрацията на ЦСЗ не разполага с тази информация.
Исканата информация ми е необходима, за да я представя пред Върховния
административен съд на Република България, Пето отделение, което с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 от 27/01/2005 е образувано административно дело срещу
общ административен акт на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО.
Делото е образувано на основание чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията и измежду другото в него се твърди за незаконосъобразни
последици от обжалваните административни актове, т.е. пряка дискриминация
срещу лица, лишени от свобода, които са чужди граждани и които фактически
нямат материални средства, за да изплатят задължението си към държавата или
Ф/Л и само поради това МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА - ЦСЗ - ЗАДЪЛЖАВА
ИСДВР да не предлагат тези лица пред Комисията по чл. 17 от ЗИН.
Очевидно съществува такъв административен акт поради правния факт, че
чл. 70. (1) (изм., ДВ, бр.153 от 1998 г.; доп., бр.103 от 2004 г.) няма такова
изискване. Вероятно директорът на ГД „Изпълнение на наказанията” или
Министърът на правосъдието е издал такава заповед или подзаконов нормативен
акт, с който се отменя възможността по чл. 70 ал. 1 НК.
В случай, че не съществува такъв акт, Ви моля да ме уведомите писмено за
това и да представите основанията за тази практика и забрана, посочени на
страница 7 в английския вариант на ”Информационна Брошура 2003г.” издадена
от Вас, т.е. №, дата и издател на тълкувателно решение или №, дата и издател на
писмено разпореждане, с което материалната възможност на лицата решава дали
Л/С е доказал „примерно поведение” като е изплатил на паричното си задължение
към държавата, а не само „примерно поведение и честно отношение към труда”
по смисъл на Чл.70. (1) (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; доп.,бр.103 от 2004 г.); и също
така забранява на ИСДВР ПРИ ЦСЗ ДА ПРЕДЛАГАТ Л/С ПРЕД КОМИСИЯТА
ПО ЧЛ. 17 ОТ ЗИН.
петък, 18 Март 2005 г.
ДО: ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРОР
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МОЛБА
От: Майкъл Капустин

Канадски гражданин
лишен от свобода
Съдебен адрес
Централен софийски затвор
10-та група
София, България
Дата: 25.4.2005 г.
ГОСПОДИН ПРОКУРОР
Писмото е преведено на български с помощта на друг чужд гражданин

лишен от свобода и е неосъществим за мен бъда убеден че превода е
точен.
Молбата ми до ВКП за изясняване на правен роля и отговорността на СГП

по чл. 17 на ЗИН е допустима и основателна поради факта че нето в ЗИН,
ППЗИН, НПК или други публични нормативни актови не се уточнява
следните въпроси;
1. Известно ми е че в комисията по чл. 17 от ЗИН участва представител на

СГП, обаче не е известно правния характер на неговото участие.
Поради което във вр. неговото участие Ви моля да ми разясните каква

роля изпълнява Прокурора и какви правомощия има в тази
предварителна комисия т.е. дали становището „ПРОТЕСТА” на
представител на СГП като наблюдател е задължително за Комисията и
ако становището на Прокурора е различно от останалите такива дали
това е правна пречка за Комисията да предложи Л/С пред компетентен
съд по смисъла на чл. 415 ал. 1 т. 2 от НПК?
2. Във вр. СГП писмо № 2277 от 25.06.2004г. и чл. 15 ал. 4 от ППЗИН
където се споменава че Комисията по чл. 17 ЗИН се мотивира когато
откаже условно предсрочно освобождаване А НЕ ПРОКУРОРА да дава
писмен отговор и мотиви поради което Ви моля да изясните защо
изтъквали от Прокурора мотиви по смисъла на чл. 15 ал. 4 от ППЗИН?
В противен случай дали тази отговорност изцяло пода върху

Председателя на Комисия по чл. 17 ЗИН?
Също така Ви моля да изясните защо Комисията или СГП не са

изпълнели задълженията си по чл. 15 ал. 4 ППЗИН да дадат мотиви или
да се произнесат с мотиви и да уведомят в писмено форма Л/С защо им е
било отказано условно предсрочно освобождаване?
3. Когато комисията си промени първоначалното становище само поради

отрицателното заключение на представителя на СГП и поради това
Председателя на Комисията не предлага Л/С до съда.
Тогава, можели да бъде обжалвано отрицателното становище на

Прокурора като се има в предвид че всеки акт издаден от прокурора
подлежи на обжалване?
4. В предвид че в чл. 70 ал. 1 от НК, когато има ОСТАТЪК половина

или по малко от присъда не зависимо от размера на присъдата т.е.
законно издателя/парламент не е ограничил размера на остатъка за
„ГОЛЯМ” след изтърпяване на една втора от присъда, тогава комисията
по чл. 17 ЗИН би следвало да предложи Л/С за условно предсрочно
освобождаване по процедура чл. 415 ал.1 т. 2 от НПК.
Във вр. писмо № 2277 от 25.06.2004г. от представител на СГП /и др/ и

поради факта че наблюдател в Комисията представител на СГП въззема
становище че съществува ЗАПОВЕД, ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ или
РАЗПОРЕЖДАНЕ и др. нормативен акт което де факто обезмасля чл. 70
ал. 1 НК където е записано Л/С „изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното наказание”.
Поради което Ви моля да уточните имали издадена ЗАПОВЕД,
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ или РАЗПОРЕЖДАНЕ или др.
нормативен акт което да гласи че остатък от 1/3 /една трета/ или повече
от 1 година се тълкува от СГП като „ГОЛЯМ ОСТАТЪК” и на това
основание представителя на СГП в Комисията по чл. 17 ЗИН да взема
отрицателно Становище и по такъв начин да спира производството по чл.
415 ал. 1 т. 2 от НПК?
5. Поради факта че Комисията по чл. 17 от ЗИН не е съдебен орган и

производство не е с съдебен характер и членовете на Комисията нямат
имунитет тогава моля ВКП да изясните дали РЕШЕНИЯТА на
Комисията по чл. 17 от ЗИН имат правен характер на Административен
ЗАПОВЕД или РЕШЕНИЕ което на основание административна,
гражданска и наказателна отговорност на членове като служители на Мн.
Правосъдието могат да се обжалват по административен, градски или
наказателен ред когато се вземе в предвид че може да съществува
основание както е регламентирано в чл. 387 и чл. 388 от НК?
СЪЩО ТАКА да ми изясните пред кои орган да депозирам жалба?
Искам да Ви уведомя че Молбата ми не търся правна

консултация, а само Прокурора да ми изясни служебна и
съдебната /правен/ отговорност на лицата в Комисията по чл. 17
ЗИН и процедури което не се намира в публични нормативни
актове и което администрация на ЦСЗ отказва да изяснява.
С уважение, 25.4.2005 г.
Bulgarian Helsinki Committee
Mr. Stanimir Petrov
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
От: Michael Kapoustin

10-та група
Дата: 01.04.2005 г.
Dear Mr. Petrov,
I provide for your records the following Complaint filed with the Prosecutors General
for the Republic of Bulgaria and I do so notwithstanding the fact I have received no
reply to anyone of my letters to you.
Again please accept this letter as once more a formal request for the Bulgarian Helsinki
Committee to come to the assistance of me and the other foreign nationals imprisoned
at the Sofia Central Penitentiary.
I also provide you with a copy of my cover letter to the President of the Republic of
Bulgaria. Patiently waiting for a reply I remain,
Respectfully,
Michael Kapoustin
ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА
БУЛ. "Дондуков" № 2
Копие: Vice President for the Republic

General Angel Marin
Sofia Bulgaria
МОЛБА

10-та група
Дата: 01.04.2005 г.
Господин Президент,
I submit a copy to you of the following Complaint to the Prosecutors General and
you’re your good offices do what they can to help me and the other foreign citizens
have our complaints heard and taken seriously.
Please accept my apologies for repeatedly turning to the Office of the President for this
Republic and his Vice President. However, you are both honorable men who appear
willing to listen and act silently to have the complaints of those less fortunate in society
at least investigated.
As for officials at the Ministry for Justice, particularly the Main Directorate for the
Execution of Punishments Sofia, their delays, ambiguous replies and inaction to
complaints only demonstrates a greater desire to defend the long standing status quo of
discrimination and official malfeasances as acceptable policy and practice at the Sofia
Prison. Little interest is demonstrated by official at Main Directorate for the Execution
of Punishments in seeing that Bulgarian national education, labor and human rights
legislation is applied equally and fairly to foreign and Bulgarian prisoners alike.
The Main Directorate for the Execution of Punishments Sofia and senior officials at the
Sofia Prison have forgotten that prisoners are still human beings and in time future
members of society. Mr. President, the Sofia prison changes men but not in the way
that Bulgarian law or humanity intended.
Therefore, I request the assistance of the President in whatever way possible in helping
to secure a formal and unbiased investigation of my complaints and help to end
practices at the Sofia Prison that exist in open violation of Bulgarian national education,
labor and human rights legislation and international undertakings. I can only hope the
President and the Vice President take my complaints seriously,
Respectfully,
Michael Kapoustin
До: Bulgarian Advocates for Human
Rights
Ул. Гурко 49А ет. 3
София, 1000
България

10-та група
Дата: 01.04.2005 г.
To Whom It May Concern,
I provide for your records the following Complaint filed with the Prosecutors General
for the Republic of Bulgaria and I do so notwithstanding the fact I have received no
reply to anyone of my letters to you.
Again please accept this letter as once more a formal request for the Bulgarian
Advocates for Human Rights to come to the assistance of me and the other foreign
nationals imprisoned at the Sofia Central Penitentiary.
I also provide you with a copy of my cover letter to the President of the Republic of
Bulgaria. Patiently waiting for a reply I remain,
Respectfully,
Michael Kapoustin
ДО: ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
Копие: For the Republic of Bulgaria

The President
The Vice President
For Canada
Minister for Foreign Affairs
Ottawa, Canada

Mr. Stanimir Petrov
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
Bulgarian Advocates for Human

Rights
София, 1000
България
ЖАЛБА
10-та група
Дата: 28.3.2005 г.
ГОСПОДИН ФИЛЧЕВ,
On 18.03.2005 two respected prosecutors commenced an inspection of the facilities at

Central Sofia Penitentiary and conducted interviews with inmates. My understanding
was that they were to visit all the “Groups” at the Central Sofia Prison and to determine
from that visit the living conditions and complaints of the inmates. A report later to be
submitted to the Prosecutors General and Council of Ministers. An inspection and
interviews of inmates from the 13th Group of Foreign Prisoners did take place. But I
and the other inmates of the 10th Group were denied such a possibility.
Proceeding on the above, I wish to file a formal complaint and request that the
Prosecutors General have these gentlemen visit the one group they apparently
overlooked during their visit on 18.03.2005, id est the 10th Group at Central Sofia
Penitentiary of Foreign Prisoners.
I believe this oversight to be inconsistent with the legitimate objectives of their visit
and acted to deny me and other foreign inmates here in the 10th Group a chance to
present our grounded complaints of there being policies and practice at the Sofia prison
that are in direct violation of Article 15 of the Law on Execution of Punishments and
Article 70 section 1 of the CC when these laws are read with Article 15 section 2 and 4
of the “Regulations for Application of the Law on the Execution of Punishments” in
conjunction with the protections afforded us by Article 6 sect. 2 of the Constitution and
the national law according to Article 4 of the Law of Protection Against
Discrimination.
The CC makes it a crime for a prison official to consciously do psychological harm to

an inmate by intentionally acting to deny or attempting to directly or indirectly obstruct
an inmate’s otherwise legitimate legal right to equality of treatment in housing and
work as required under Bulgarian national law or his equal right to access a Bulgarian
criminal court of law under the same conditions as other inmates regardless of the
inmates nationality, his property or social status.
Furthermore according to Article 282 of the CC for a prison official to refuse his duty,
leges scriptae. to the written law is a serious offence and punishable by imprisonment
id est the law requires (prison) officials to provide in writing their legal or factual
motives for each occasion of denying to an inmate what is otherwise his certain legal
right or opportunity as provided for in legislated law (the CC) and is a right or
opportunity available to an inmate except in the most extraordinary of circumstances.
For an official to by inaction fail to observe his duty to the law or refuses to observe
that duty solely upon the “Unwritten Order” of a superior to not observe a particular
law is a criminal infraction of law and that falls squarely within the jurisdiction of the
Prosecutors Office.
I respectfully remind the Prosecutors General of the following. That as much as it is the
duty of the Prosecutors Office to convict alleged felons, once having done so it is
equally the duty and a greater obligation to the law for the Prosecutors Office to protect
the rights of all convicts persons that are not restricted by virtue of their criminal
sentence or another legislative act. There are no legislative acts that make distinctions
according to nationality, property or social status in the application of national laws.
However, there are practices and policies at the Central Sofia Prison that do in writing
or by oral directive openly and with contempt and impunity for the legislated Bulgarian
national laws and with impunity for the Constitutional requirements of equality make
distinctions according to an inmate’s nationality and his or his family’s property or
public status.
The Prosecutors General for the Republic of Bulgaria is obliged to investigate all such
complaints and were well ground to act immediately stop all such unlawful practices
and to punish those officials who are responsible.
I have done my part as a conscientious member of society to make the Prosecutor

General and other officials and leaders aware that such infractions of the national law
do exist at the Central Sofia Prison. It is for the Prosecutors General to act and do so
with haste to end these abuses.
Clearly these two fine prosecutors visiting the prison are in a position to make such an
investigation and determine if there are legal or factual grounds for a further enquiry
into any complaints.
София
Дата: 28.3.2005 г.
ДО: ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
Копие: За Република България

Президента
Вицепрезидента
Министъра на външните работи
За Канада
Министъра на външните работи
Отава, Канада
Български Хелзинкски комитет

Г-н Станимир Петров
ул. „Върбица” № 7, 4 ет.
1504 София
България
Български адвокати за човешки права

София, 1000
България
ЖАЛБА
10-та група
ГОСПОДИН ФИЛЧЕВ,
На 18.03.2005г. двама уважавани прокурори започнаха проверка в помещенията

на Централен софийски затвор и проведоха интервюта с лишени от свобода. Доколкото
разбрах, те е трябвало да посетят всички групи в ЦСЗ и от това посещение да определят
какви са условията на живот и какви оплаквания имат лишените от свобода. След това
е трябвало да представят доклад в Главна прокуратура и в Министерски съвет.
Действително е била извършена проверка и са били проведени интервюта в 13 група –
чужденци. Обаче на затворниците от 10 група им беше отказана тази възможност.
Пред вид на горното желая да подам официална жалба и да замоля ГП да укаже
на тези господа да посетят групата, която очевидно са пропуснали по време на
посещението си на 18.03.2005г., т.е. 10-та група – чужденци в ЦСЗ.
Смятам, че този пропуск е несъвместим със законната цел на тяхното посещение
и те са отказали на мен и на други чужденци, лишени от свобода тук в 10-та група,
шанса да представим нашите основателни оплаквания, че е налице политика и практика
в Централен затвор, които пряко нарушават чл. 15 от ЗИН, чл. 70, ал. 1 от НК, чл. 15,
ал. 2 и 4 от Правилника за приложение на ЗИН във връзка със защитата, която ни дава
чл. 6, ал. 2 на Конституцията и разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита срещу
дискриминацията.
Според НК, ако длъжностно лице от затвора съзнателно нанесе психологическо
увреждане на затворник, като преднамерено му отказва или се опитва пряко или
косвено да попречи на упражняването на неговото законно право за еднакво третиране
по отношение на настаняване и работа, така както изисква вътрешното законодателство
на България или неговото равно право да има достъп до наказателен съд при същите
условия, както останалите затворници, независимо от националността на лишения от
свобода, от неговото материално или социално положение, това съставлява
престъпление.
Освен това, според чл. 282 от НК, в случай че длъжностно лице от затвора не
изпълни своето задължение съобразно писания закон, това представлява сериозно
нарушение, наказуемо с лишаване от свобода, т.е. законът изисква длъжностните лица
(на затвора) да представят писмено своите правни и фактически мотиви при всеки
случай, когато отказват на един лишен от свобода нещо, което определено
представлява негово законно право или възможност, предвидена от законодателството
(НК) и което е полагащо му се право или възможност, освен при изключителни
обстоятелства. В случай, че длъжностно лице не изпълни своето задължение пред
закона поради бездействие или откаже да стори това единствено на основание
„неписана заповед” на горестоящ да не спазва конкретна правна разпоредба, това
представлява престъпно нарушение на закона и попада непосредствено под
юрисдикцията на прокуратурата.
С уважение напомням на Главна прокуратура, че така както е задължение на
прокуратурата да бъдат осъдени твърдяните правонарушители, след като това е вече
сторено, също такова, дори и по-голямо нейно законово задължение е да защитава
правата на всички осъдени лица, които не са ограничени по силата на присъда или друг
нормативен акт. Няма нормативни актове, които правят разграничения според
националност, имуществен или социален статус при приложението на вътрешното
законодателство.
Обаче е налице практика и политика в Централен софийски затвор писмено или
по устни указания, открито и в нарушение на българското вътрешно законодателство,
което изисква равнопоставеност и безнаказано, въпреки Конституцията, да се прави
разлика според националността на лишения от свобода, според материалното състояние
на неговото семейство или според социалното му положение.
ГП на Република България е задължена да проучи всички подобни жалби и да
предприеме незабавни мерки да спре всякаква подобна практика и да накаже онези
длъжностни лица, които са отговорни за това.
Аз изпълних своето като съзнателен член на обществото да уведомя главния
прокурор и други официални лица и лидери, че в Централен софийски затвор
съществуват подобни нарушения на вътрешното право. Сега остава ГП да предприеме
бързи действия за прекратяване на тези злоупотреби.
Ясно е, че прокурорите, посетили затвора са в състояние да извършат подобно
проучване и да определят дали са налице законови или фактически основания за по-
внататъшно разследване на всички оплаквания.
София
Дата: 28.3.2005 г.
Български Хелзинкски Комитет
The Chairman
Mr. Krassimir Kanev
ул. Върбица № 7
ет. 4
София, 1504
България
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Friday, March 11, 2005
Ref: Your № - P 936/07.12.04
Dear Krassimir Kanev,
I have written several letters to your organization, the last was on January 24th
2005 to Ms. Mila Boyanva. The only response I have ever received from the
Bulgarian Helsinki Committee was on 07.12.2004 and since then there is only
silence. Considering my circumstances and that of the other foreign prisoners
here, your silence is more than a little distressing.
However, not withstanding the apparent indifference and for the sake of our
collective posterity I will continue to write.
First, to keep your organization appraised of any developments before the
courts. The Supreme Administrative Court has accepted 2 of 4 discrimination
complaints I filed (see attached Definition No. 820/27.01.2005 as attached). I
appealed the rejected parts (see attached Appeal from 16.2.1005).
Second and most important is the continued cry for help, for clearly as a foreign
lay person waging this battle alone, from within prison and without any legal
assistance from a Bulgarian profession is a something of a monumental task.
Is it doomed to failure? Possibly, but only if individuals like yourself and
organizations like the Bulgarian Helsinki Committee continue to stand on the
side watching without offering any help. There is merit to our complaints, and
those complaints have to be expanded to encompass discriminations denying
legal rights and obligations to Bulgarian and foreign convicts according to their
property and public (social) status.
I have documented this discriminatory policy and practice as applied by the
Sofia Prison Administration when determining a convict’s right of access to a
judicial proceeding under Article 70 sect. 1 of the Bulgarian CC.
I have also documented written interpretations on the subject of parole as issued
by the Supreme Cassation Prosecutors Office, the Ministry for Justice – Main
Direction for the Administration of Punishments and as found in interpreting
decisions issued at General Meetings of Supreme Cassation Court Criminal
College. These interpretations clearly contradict the policies and practices of the
Ministry for Justice – Main Director for the Administration of Punishment as
published in a document that clearly states that the right of access to a parole
procedure is determined according to a convict’s property status.
I intend to bring before the Supreme Administrative Court and within the same
complaint these discriminatory polices and practices, if the court will allows it.
The complaints presented by me to the court are legitimate and I think well
thought out. They most certainly are not frivolous and the affected rights denied
to me and other like is done in violation of Bulgarian national law and its
international agreement. The question of law and fact to be determined by the
Court are serious as they will determine our right to access humane treatment
and Bulgarian laws designed to protect that humanity and the social integrity
and cohesion of the family..
Mr. Kanev, you and the Bulgarian Helsinki Committee can continue to act as if
we do not exist and to refuse us even the most modest assistance inter alia
under Article 21 of the Law for the Supreme Administrative Court the
Bulgarian Helsinki Committee may enter the case as Amicus Curiae or by
amicus brief. Or to write back and refuse us any help.
In the end though we are all judged not only by what we have done but also by
what we have refused to do. I am guilty of both sins. However, my present
actions are determined by my conscience and humanity, even if I am viewed
with enmity by some.
I sincerely hope that your conscience and humanity will permit you to help us,
notwithstanding any enmity you personally may have against me or any other
convict. But I will still keep writing you.
Sincerely,
Michael Kapoustin
cc:
Helsinki head offices
определение №820 Раgе 1 of З
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 820
София,
01/27/2005
Върховният административен съд на Република България - Пето
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНА
МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ
АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
при секретар ис
участието
на прокурора изслуша
докладваното
от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело № 7380/2004. й
Производството по делото е образувано по жалба на Майкъл Капустин, гражданин

на Канада, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийския централен
затвор. В жалбата се правят оплаквания срещу ТАРИФА № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. -
ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., в частта и в която
не е предвидено освобождаване от държавна такса за лица изтърпяващи наказание
лишаване от свобода; срещу заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на
правосъдието, относно разпределение на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от
Закона за изтърпяване на наказанията (ЗИН); срещу разпореждания на съдии
докладчици и определения по дела: вх. № 6196 и № 6197 на Софийски градски
съд(СГС) от 26.02.2003 г. и 26.06.2003 г.; гр. дело № 2191/2003 г. на Софийски
апелативен съд(САС); гр. дела № 17/2004 г. и № 68/2004 г. на Върховния
касационен съд (ВКС), съответно тричленен и петчленен състав. По така
цитираните дела, жалбите на Жалбоподателя са оставяни без движение с указания
за внасяне на държавна такса и съответно връщани при неизпълнение от негова
страна. Капустин твърди, че така посочените съдебни актове са дискриминационни
спрямо него, тъй като други лишени от свобода, но български граждани са били
освобождавани от държавна такса, при идентични с неговия случай обстоятелства.
Обжалваната ТАРИФА№ 1 към Закона за държавните такси е одобрена с ПМС №
167 от 28.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1.09.1992 г. и е нормативен акт по смисъла
на Закона за нормативните актове. Поради това жалбата в тази част следва да бъде
изпратена на председателя на Втора колегия за насрочване на делото в открито
съдебно заседание за разглеждане от петчленен състав съгласно разпоредбата на чл.
23 от Закона за Върховния
определение №820 Раgе 2 оf З
административен съд /ЗВАС/.

Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 година на министъра на правосъдието е издадена на
основание чл. 15, ап. 1 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/ и с нея е
извършено диференцирано разпределение за настаняване на лицата, лишени от свобода
в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, в зависимост от различни
признаци-местоживеене, жени, мъже, непълнолетни, чужденци и други. Заповедта има
за адресати както директорите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване и
свобода, така и лишените от свобода, изтърпяващи ефективно наказанието си. В този
смисъл тя представлява общ административен акт, тъй като с него се определят
конкретни правила върху неопределен брой адресати и се възлагат конкретни
задължения. Поради това жалбата срещу цитираната заповед следва да бъде разгледана
в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, като
административен акт, издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС.
Обжалваните разпореждания и определения на СГС, САС и ВКС, посочени по-горе не
подлежат на съдебен контрол от ВАС. С определение от 27.11.2003 година,
постановено по гр.дело № 2191/1003 година на Софийския апелативен съд е оставил
без разглеждане частната жалба на Майкъл Капустин срещу разпореждане на СГС, 12
състав. С определение от 29.03.2004 година, постановено по гр.дело № 17/2004 година
на Върховния касационен съд-Търговска колегия е оставена без разглеждане частната
жалба на Майкъл Капустин против определение от 27.11.2003 година по гр.дело №
2191/2003 година на САС. С определение от 25.05.2004 година, постановено по гр.дело
№ 68/2004 година, петчленен състав на Върховния касационен съд е върнал частната
жалба на Майкъл Капустин против определение от 29.03.2004 година по гр.д. №
17/2004 година на ВКС, Търговска колегия. Предвид на това с постановените
определения е изчерпан инстанционния контрол, предвиден в Глава 19 на ГПК -
Обжалване на определенията - чл. 213 до 218 от ГПК. Друг инстанционен контрол по
посочените съдебни актове не може да бъде извършван. Освен това цитираните
определения са постановени по реда на исковия процес, докато административният съд
може да се произнася само досежно законосъобразността на административните
актове. Предвид на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото_прекратено.
По делото е постъпила и молба от 21.01.2004 година от Майкъл Капустин, към която
са приложени 12 броя молби на чужди граждани, изтърпяващи наказание "лишаване от
свобода" в Софийския затвор, с която се иска същите да бъдат допуснати като страни в
производството по делото на основание чл. 72 от Закона за защита срещу
дискриминацията. Цитираната правна норма е относима към исковото производство по
реда на ГПК. За административното производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от
Закона за защита срещу дискриминацията, съгласно който "всяко лице, чиито права са
засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на ЗАП,
съответно ЗВАС". В настоящето
определение №820 Раgе З оf З
производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол, поради

което подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към
подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите
молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това
молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният
административен съд - Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Майкъл Капустин, гражданин на
Канада срещу разпореждане на СГС от 12.09.2003 година, определение на
Софийския апелативен съд по гр.д. №2191/2003 година, определение на Върховния
касационен съд по гр.д. №17/2004 година и определение на ВКС по гр.д. №68/2004
година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ЖАЛБАТА на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси да бъде докладвана на председателя на Втора колегия за разглеждането й от
петчленен състав на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА делото на председателя на Пето отделение в частта, с която се обжалва
заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на правосъдието, относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития, за насрочване и разглеждане в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Майкъл Капустин от 21.01.2005 година,
подадена на основание чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията.
В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред

петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщението му. ———————
Вярно с оригинала, секретар: ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/

Марина Михайлова
ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ваня
Анчева
/п/ Юлия Ковачева
До: Софийски Градски съд,
Гражданска колегия, 10-ти
състав
Отн: вх. № 6191/2003 и 6192/2003

10-та група
МОЛБА
Уважаеми Съдии,
Преведено с помощта на друг чужд гражданин лишен от свобода и е

неосъществим за мене да бъда убеден че превод е точен.
английският езиков текст взема прецедент над българския език. Аз
запазвам правото за допълнителни аргументи.
Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав има

задължение към закон да изпрати моите жалби до ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, и то вез да иска Д.Т.. Това е вярно тъй
като;
Жалбоподател оплакава следващ; че какъвто и да е административнен

закон или обща административна практика това няма право да
нарушава за всички чуждиг ражданин лишен от свобода техен
материално права и неотчуждаем законни права.
МОЯТ ЖАЛБАТА/ИСК ДО ВАС ТВЪРДЯ ЧЕ ЧЛ. 5 И ЧЛ. 63 "б" ОТ ГПК С

ТЪЛКУВАНИ И ПРИЛОЖЕНИ/ИЗПОЛЗВАНИ СРЕЩУ ЧУЖД ГРАЖДАНИН ЛИШЕН ОТ
СВОБОДА В ТАКЪВ НАЧИН ДА НАРУШАВА ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г. ОБН. ДВ. БР.86 ОТ 30
СЕПТЕМВРИ 2003Г. (“ЗЗЗСД”); ОСОБЕН ЧЛ.2§(1) И §(3) ОТ ЗЗЗСД. В
подробност мой Жалба твърдя че закон на съдебената тарифа
разрешена от Съвета на Министрите ефективно действа във вреда и
срещу материално права и неотчуждаем законни права на чужди
гражданин лишен от свобода. Като е оформено сега, приетото закон
на съдебената тарифа тарифа или такса препечва и възпрепятства
2004.01.07 Discrimination ВАС Arts_5_63_Info.BGL.doc Page 1 of 3

чужди гражданин лишен от свобода от техен процедурно правото и
възможност на обжалване административни или как да е съдебен
решения от представители на българското Положение, включване
Министерството на Правосъдието, както е представляван от
Председатели и Заместник-председатели на СГС.
ДИСКРИМИНАЦИЯТА ЗА КОЙТО СЕ ТВЪРДИ Е В РАМКА ОПРЕДЕЛЕН В ЧЛ. 4 ОТ

ЗЗЗСД; ОСОБЕН ЧЛ. 4§(3) ЗЗЗСД.
КАТО С ЗАЧИТА ФАКТИ ПОД вх. № 6191/2003 и 6192/2003, действие на

оплакани закон и оплаканият действиета/бездействиета на СГС
заедно действа да представе като резултат отрицателно
разграничаване което само действа и с осъществява против всички
чужди гражданин лишен от свобода.
ПО ТОЗИ ПРИЧИНА МОЙ ЖАЛБАТА/ИСК Е НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 73 ОТ ЗЗЗСД И

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 75§(2) ЗЗЗСД ПРОЦЕДУРАТА Е ВЕЗ Д.Т. И В
КОМПЕТЕНТНОСТ НА ВАС.
Също така мой обжалването е на основанията чл. 1§1 във в. чл. 2§1
и чл. 4 на закон за административното производство (“ЗЗАП”) и
според чл. 5 от съши заккон (“ззап”) НЕ ЗАДЪЛЖАВА ЖАЛБОПОДАТЛ ДА
ПЛАША Д.Т..
НА ОСНОВАНИЯТА ЧЛ. 16§1 ЗЗВАС, ЖАЛБА Е ПРЕДОСТАВЕНА ЧРЕЗ

Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, И
НА ОСНОВАНИЯТА ЧЛ. 15§2 ЗЗВАС ТЕКУЩОТО НА СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА
СПИРА Т.Е. ВРЪЩАНЕ НА ИСК № вх. № 6191/2003 и 6192/2003.
Следователно закон, ЗЗАП и чл. 125 от КОНСТИТУЦИЯ на Р.Б задъжава

Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав да изпрати
до ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН Съд което е да било обжалване
направено на основание къде спор е права на безработен чужд
гражданин лишен от свобода, както Жалбоподатл и задължения на
Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав да
предпазя и наблюдавя тези права. Спор е за определение и преценка
от ВАС на основания чл. 5§1 и §4, чл. 8 и чл. 11 от Закон за
Върховния Административен Съд (“ЗЗВАС”). Основание на Жалба е в
чл. 12 т.1р 4 и т.5 от ЗЗВАС и касая се до тълкувание от СГС и
Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав който
водят до недопустим и противозаконен приложение и е общо
административна практика който е определeна от Министерство на
Правосъдието т.е. Председател на СГС, по смисъл и съгласно с чл.
56§1 т. 1 и чл. 74§2 от ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (“ЗЗСВ”).

Ако Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав
отказва задължение към закон т.е. НАРУШАВА ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА и ЧЛ. 16§1 ЗЗВАС и не изпрати моите жалби до
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
В ТОЗИ СЛУЧАЙ Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти

състав да отпусне в писмени форма кой мога да прочита (написан на
пишеща машина) и къде с ИЗЯСНЕНИЕ мотиви и закон с който Съдия
ОТРИЧА/ОТХВЪРЛЯ мой правата на обжалване, и да ме информирам къде
чуждестранен гражданин кой е безработн и НЕПЛАТЕЖОСПОСОБЕН има
възможност да обжалва неправилните, противозаконно и
дискриминационни административно решения издаван от Председателя
на СГС?
Подадено днес, четвъртък, 04 Декември 2003 г.


Чрез: Софийски Градски съд,
Гражданска колегия, 10-ти
състав
Отн: вх. № 6191/2003 и 6192/2003
До: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Срещу: Министерство на Правосъдието

Административен акт/акт на
държавната власт 1
Правата на безработен и
обявен в несъстоятелност
Чужд гражданин
Лишен от свобода
са засегнати от
Председател на СГС

10-та група
ЖАЛБА
НА ОСНОВАНИЕ
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА В СИЛА
ОСОБЕН ЧЛ.2§(1) И §(3) ОТ ЗЗЗСД
Преведено с помощта на друг чужд гражданин лишен от свобода

и е неосъществим за мене да бъда убеден че превод е точен.
английският езиков текст взема прецедент над българския
език. Аз запазвам правото за допълнителни аргументи.
Жалбаподателя не прави никаква претенция за разбиране на
законите или принцип на закона, обаче като разискване и
аргумент се оказват възможноста да е вярно следващ
процедурен ред и материално право когато е приложен към
сегашени обстоятелства на чуждестранен гражданин лишена от
свобода.
Жалбоподател оплакава следващ; че какъвто и да е

административнен закон или обща административна практика

това няма право да нарушава за всички чуждигражданин лишен
от свобода техен материално права и неотчуждаем законни
права.
СЛЕДОВАТЕЛНО МОЯТ ЖАЛБАТА/ИСК ДО ВАС ТВЪРДЯ ЧЕ ЧЛ. 5 И ЧЛ.

63 "б" ОТ ГПК С ТЪЛКУВАНИ И ПРИЛОЖЕНИ/ИЗПОЛЗВАНИ СРЕЩУ ЧУЖД
ГРАЖДАНИН ЛИШЕН ОТ СВОБОДА В ТАКЪВ НАЧИН ДА НАРУШАВА ЗАКОН
ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г.
ОБН. ДВ. БР.86 ОТ 30 СЕПТЕМВРИ 2003Г. (“ЗЗЗСД”); ОСОБЕН
ЧЛ.2§(1) И §(3) ОТ ЗЗЗСД.
В подробност мой Жалба твърдя че Чл. 5 ГПК не е ефективен в

предпазването на правата на чужди гражданин чрез пре-
съдебен заседателна фаза и другите процедури и че закон на
съдебената тарифа разрешена от Съвета на Министрите
ефективно действа във вреда и срещу материално права и
неотчуждаем законни права на чужди гражданин лишен от
свобода. Като е оформено сега, приетото закон на съдебената
тарифа/такса препечва и възпрепятства чужди гражданин лишен
от свобода от техен процедурно правото и възможност на
обжалване административни от представители на българското
Положение или как да е съдебен решения, включване
Министерството на Правосъдието както е представляван от
Председатели и Заместник-председатели на СГС.
ДИСКРИМИНАЦИЯТА ЗА КОЙТО СЕ ТВЪРДИ Е В РАМКА ОПРЕДЕЛЕН В

ЧЛ. 4 ОТ ЗЗЗСД; ОСОБЕН ЧЛ. 4§(3) ЗЗЗСД.
КАТО С ЗАЧИТА ФАКТИ ПОД вх. № 6191/2003 и 6192/2003,

действие на оплакани закон и оплаканият
действиета/бездействиета на СГС заедно действа да представе
като резултат отрицателно разграничаване което само действа
и с осъществява против всички чужди гражданин лишен от
свобода.
ПО ТОЗИ ПРИЧИНА МОЙ ЖАЛБАТА/ИСК Е НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 73 ОТ

ЗЗЗСД И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 75§(2) ЗЗЗСД ПРОЦЕДУРАТА Е ВЕЗ
Д.Т. И В КОМПЕТЕНТНОСТ НА ВАС.
Жалбоподател Капустин моли това, че когато Сдии оценяват

неговото обжалване също така да оценява равна и юридическа
логика приложим към примеран дело, mutatis mutandis, с

необходимите промени направиха, в Решението Номер 9 на
14.04.1998 Конституционно Дела Номер 6 за 1998, тълкувани
на чл. 121 КРБ; Решения Номер 27 15.10.1998 Конституционно
Дела Номер 20 за 1998, невъзможности за развитие на по-
нататъшна апелативна или касационен иск; и Решение Номер 4
на 23.02.2001 Конституционно Дела Номер 15 за 2000,
нарушения на основнн права и свободи и право на защита на
чужденци.
ПРОЦЕДУРАТА Е СПОРЕД ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО

ПРОИЗВОДСТВО (“ЗЗАП”)КОЕТО СЛЕДВА;
На основание чл. 5 на ЗЗАП, Жалбоподателят няма задължение

да плати ДТ.
Жалба е процедурно допустим на основания чл. 5§12, чл. 83 и

чл. 114 от Закон за Върховния Административен Съд (“ЗЗВАС”).
Основание на Жалба е в чл. 12 т.1, 4 и т.55 от ЗЗВАС.
На основанията чл. 16§16 ЗЗВАС, Жалба е предоставен чрез

Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав. и
на основанията чл. 15§27 ЗЗВАС текущото на съдебна процедура
спира.
Нарушението и предмет на мой Жалбата/Иск възниква от и може

да с установено на преследващите събития;
ОТНАЧАЛО, на 25.02.2003г, Жалбоподателят бидейки канадски

гражданин, лишен от свобода от Държавата България, ИЗИСКВАМ
Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав да
издаде официален документ - СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ,
посредством което да се установи пред други агенции и
съдилища на България, както и пред правителството на Канада
КАКВИ РЕШЕНИЯ ОТ 01.07.1995 ДО ДНЕС, АКО ИМА ТАКИВА, са
постановени от Софийски Градски съд, Гражданска колегия,
10-ти състав СРЕЩУ ФЛ МАЙКЪЛ КАПУСТИН ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦЕ
ЛЙФЧОИЦ ИНТЕРНАЦИОНАЛ А.Д. СОФИЯ.
СЪГЛАСНО чл. 41 ал. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ и поради горното, Жалбаподател има законен правен
интерес да получи изисквание информация от Софийски Градски
съд, Гражданска колегия, 10-ти състав т.е. официален

документ - СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ с Датата на всяка искова
молба, имената на ищците, номера на делото, датите и сумите
по всяко от съдебните решения, постановени срещу
физическото лице МАЙКЪЛ КАПУСТИН или ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦЕ
ЛЙФЧОИЦ ИНТЕРНАЦИОНАЛ А.Д. СОФИЯ.
До този момент, Софийски Градски съд, Гражданска колегия,

10-ти състав взема становище/административното Решение и
Посока/ къде отказва да изпълнява задължения се към чл. 41
Конституцията, Република България.
Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав не

иска да събира или да представя официално донесение
известено само на Софийски Градски съд, Гражданска колегия,
10-ти състав и което е значителена и важна информация което
въздействуаща законен и имуществена права на Жалбаподателт
както чуждестранен гражданин лишена от свобода КАПУСТЙН.
Какво би могъл да бъде разбран от дадени становище

причините/основание на Софийски Градски съд, Гражданска
колегия, 10-ти състав е за да трябва да ответник, въпреки
това той е че чужд гражданин лишен от свобода, е задължен
да събере изисквание информация себе си, въпреки факта той
не чете или пише Българина език, няма адвокат, себе си
представя пред съд и както лишен от свобода той е
неспособен да физически има достъп към съд или както лишен
от свобода по друг начин да общува със Софийски Градски
съд, Гражданска колегия, 10-ти състав.
В следствие на това съд постига цел та си и успех да

направете невъзможно за Жалбородател, когато е чужд
гражданин лишен от свобода, да реализира неговото право на
равенство преди преди Български съд на гражданско право.
Според закон Жалбородател е в рамките за неговите права да

намира за неудовлетворителен отказ на Софийски Градски съд,
Гражданска колегия, 10-ти състав е от разпореждането с
което председателят на състава отказва да спази основния
закон - чл. 41 ал. 2 на Конституцията на Република България
и законното процесуално право на чужд гражданин лишен от
свобода жалбоподателя да бъде уведомяван за всяко съдебно
производство, по което са засегнати неговите законни и

имуществени права (респективно - тези на дружеството, което
той представлява).
Отказът на Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти

състав да информира този лишен от свобода канадски
гражданин за това какви граждански дела, ако има такива,
сочат жалбоподателя като ответник (респективно - дружество
ЛайфЧойс Интернашънъл - А.Д.) и са разпределени на Софийски
Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав за
разглеждане, Е НЕОСНОВЕТЕЛНО СЛУЧАИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ КОГАТО
ЕДИНСТВЕН ПРИЧИНА ЗА ОТКАЗ И БЕЗДЕЙСТВУНЕ НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 10-ТИ СЪСТАВ Е ФАКТ ДА СЪД
И ЗАКОН ИЗИСКВА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИН ЛИШЕН ОТ СВОБОДА Т.Е.
МАЙКЪЛ КАПУСТИН, ДА ПРИЕМА ОТ СЪДА НЕОБХОДИМ ЗАДЪЛЖЕНИЕ И
ЗАДАЧИ КОЕТО С НЕВЪЗМОЖНИ ЗА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИН ЛИШЕН ОТ
СВОБОДА ДА СВЪРШВАМ СЕБЕ СИ.
Жалбоподател твърди че с това разпореждане на председателя

на Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав е
нарушено правото на жалбоподателя на защита, тъй като му се
отказва той да бъде уведомен какви дела или Решение, ако
има такива, които се от този състав и посочват
жалбоподателя (респективно - ЛЧИАД) като ответник, и се
РАЗГЛЕЖДАТ ОТ Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-
ти състав БЕЗ УЧАСТИЕ НА ОТВЕТНИК.
Това се дължи единствено на факта, че Софийски Градски съд,

Гражданска колегия, 10-ти състав е пропуснал или е отказал
да спази процесуалния закон и да изиска от ищеца актуален
адрес, на който съдът може да уведомява
жалбоподателя/ответник относно съдебните срещу КАПУСТЙН
и/или ЛЧИАД). Това също така известен и общоизвестен
публичен факт познат на Софийски Градски съд, Гражданска
колегия, 10-ти състав че Капустйн е под арест и ЛЧИАД под
контрола на държавни представителства т.е. СГП и НСС.
В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ГОРЕСПОМЕНАТИЯТ, се жалба за това че има

неправилно тълкуване и неправилно използвано на чл. 105§2
от ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (“ЗЗСВ”).
Ответник, Министерството на Правосъдието представител

Председатели и Заместник-председатели на София Градски Съд

(“СГС”) имате приключихте че чл. 105§2 от ЗЗСВ НЕ ЗАДЪЛЖАВА
СГС ГК в онзи процедура който с намерих под РАЗДЕЛИ НА
ГЛАВИ VII, XI, XVII, XIX и XIX “б” на ГПК. Според СГС първа
хипотеза на чл. 105§2 от ЗЗСВ е не задължителен и не
задължава съдиите да СГС изпълняват и да използват
процедурата както е определена във втората хипотеза на чл.
5 от ГПК.
Тези тълкувание водят до недопустим и противозаконен

приложение и е общо практика който е определeна от
Председателят на Съд по смисъл и съгласно с чл. 56§1 т. 18 и
чл. 74§29 от ЗЗСВ.
Следователно това позволява Председателят на Софийски

Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, да вземам за
дадено свой отказ т.е. да по този тълкуване първа хипотеза
на чл. 105§2 от ЗЗСВ не ангажира граждански съдя с
процедурна отговорноста. Съдя не е задължен да известява
чужд гражданин чрез преводач къде и ако процедурени
действие или решение се направени под РАЗДЕЛИ НА ГЛАВИ VII,
XI, XVII, XIX и XIX “б” на ГПК даже ако престорена страна е
чужд гражданиние лишен от свобода.
КАПУСТИН ТВЪРДИ ЧЕ чл.5 от ГПК не прави никакъво такъва

отличие и местоположение на чл. 5 под ГЛАВА I на ГПК би
имало тенденция да убеждава читателя в ПРОТИВОПОЛОЖЕН
(обратен) преключване в другояче смисъл; ЧЛ.5, ДА СЕ
ПРИЛОЖЕ КЪМ ВСИЧКИТЕ ПРОЦЕДУРИ НА ГПК КЪДЕТО ПРОЦЕДУРАТА СЕ
ПОЯВЯВА В ГЛАВИ СЛЕД ГЛАВА I НА ГПК.
Този практика на СГС е последица към съдебен остказ и

бездействие към всички искови молбии, и администратино
искане, частени молбии и жалби във всеки пример къде това е
предоставено от безработен чужд гражданин лишен от свобода
в България и който няма доход или имущество достатъчно да
плаща търсен от Съд ДТ, превод и няма средства да осигурява
услугите на адвокат или преводач. Също така той е
неграмотен в Българския език.

Председатели и Заместник-председатели на СГС и Софийски
Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, няма

административни или законен права които разрешават да
препечва и възпрепятства процедурно правото и възможност на
чужд гражданин лишен от свобода ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ЛИЧНА
ЗАЩИТА ЧРЕЗ ПРЕВОДАЧ И ТЕХЕНО ПРАВО ЗА ОБЖАЛВАНЕ
изключително от факта на техниата неграмотност в
Българския език и неспособност да плаща ДТ исискван и приет
от Съвета на министрите в предложението на Министъра на
Правосъдието.
Същото е вярно за закон на съдебената тарифа разрешена от

Съвета на Министрите къде прилагат приетото тарифа или
такса към чужд гражданин лишен от свобода това дава
възможност да препечва и възпрепятства процедурно правото и
възможност на обжалване административни решения от
представители на Министерството на Правосъдието, например
Председатели и Заместник-председатели на СГС и и съдебен
решения от Софийски Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти
състав.

Председатели и Заместник-председатели на СГС издават
административни решения или определение който действа да
създаде негативът предубежденне и къде позволява
Председатели и Заместник-председатели на СГС и Софийски
Градски съд, Гражданска колегия, 10-ти състав да се отказва
от изпълнение на искови молби и жалби представян от чужд
гражданин лишен от свобода.
Също така къде на основания чл. 63 “б” ГПК Председатели на

Министерството на Правосъдието иска само чужд гражданин
лишен от свобода да докажат негативен фаст; т.е. да
предоставя документи които е писмен доказателство да това
декларация отговори на верно истина е въвежда до
доказателство за негатив факт (1) да нямат имущество (2)
доход или (3) "другия" средства достатъчен да плати съда.
Такова условие търсене от Председател е изискван само от
една група в обществото (чужд гражданин лишен от свобода) е
най-напред Е ПРОТИВОЗАКОНЕН СПОРЕД ЧЛ. 15§410 ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ
ЛИЦА.
Следователно това практика правят незаконен разлека между

Български граждани на свобода кой не е запитан да докаже
отрицателен факт и чужд гражданин кой е лишава от свобода и
е задължен да предоставя писмен доказателство за негатив
факт. Такава разлика е нарочно забранено от Конституцията,
Република България.
Оплакваният закон за съдебената тарифа във формата както е

приет от Съвета на министрите и решение от Председателя и
Заместник-председателя на СГС за приложение този закон към
процедура съгласно чл. 5 и чл. 63 “б” ГПК е факт и практика
на СГС която заедно действа да създаде процедурни
препятствия който незаконно действуват да попречва и
отдръпва от чужд гражданин лишен от свобода техните права
според Конституцията, република България и тяхната
процедурна възможност на обжалване т.е. правото на
обжалване е възпрепятствано само тъй като чужд гражданин
лишен от свобода не могат да платят тарифите на
Министерство на Правосъдието изискван за обжалване на
неблагоприятни административни или съдебен постановление
произведен от Председателя на СГС, или съд и сами не мога
да представя техен защита или жалва в Български език пред
съд.
Законността на оплакваният закон произхожда от изискване

съдебень тарифа от чужд гражданин лишен от свобода и от
решенията и правото на ползване общо практика на
Председателя и Заместника Председател на СГС и съд т.е. да
отказва да използва чл. 5 и чл. 63 “б” от ГПК е
действителност който би трябвало ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД да внесе по въпроса.
Това е така защото тчното заявление на закон и решенията на

съд има съществен/веотстранем дефект и като практика
разрешава и поддръжката юридически пристрастие в ползва за
онези лицата по дело който е грамотни в Българския език и
имат достатъчен доход или имущество да защищава тяхното
правен или имущество интерес пред Български съд.
Председателят на СГС, Министерство на Правосъдието, в

всички случй отказа и продължава да отказва на чужд
граждани лишени от свобода техен право на еднакво и
справедливо приложение закон според чл. 63 “б” ГПК и също

така с повече значителност е отказа за използуване закон на
основание пръв хипотеза на чл. 105§2 от Закона за Сдебната
Власт и втората хипотеза на чл. 5 от ГПК.
Жалбоподателят твърди че закона за съдебна тарифа разрешен

от Съвета на министрите е незавършен и съотвества
зле/несправедливо към чужди граждани лишени от свобода е
разрешения и разграничена практика което НАРУШАВА правата
само на чужд граждани лишени от свобода.
По такава причина ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД би трябвало

да оцени дали или не да препоръчва Министерство на
Правосъдиетоа промени закона или практика от Председателят
на СГС за какъв е правилен приложение на чл. 63 “б” ГПК към
чужд граждани лишени от свобода и повече значително е
законност на отказ на страна Председателят СГС и съдя да
уважава закон според пръва хипотеза на чл. 105§2 от Закона
за Сдебната Власт (“ЗЗСВ) и закон според втората хипотеза
на чл. 5 от ГПК и да употреба тази процедура.
ПОГОРЕСПОМЕНАТИЯТ ВОДИ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕ КОЙТО изисква от

Председателя на СГС, Министерство на Правосъдието, за да
престанете/спира да поисква от чужд гражданин лишен от
свобода да направите този което е невъзможно за тях да
направи и само поради това да възпрепятствувайте тях от
информационни и права който те иначе имат общо законен
право т.е. да получава информация известен само на
Ответника СГС, Министерство на Правосъдието и къде чужди
гражданин лишен от свобода има законен правен интерес да
получи изисквание; да докажат негативен фаст; т.е. да
предоставя документи които е писмен доказателство да това
декларация отговори на верно истина е въвежда до
доказателство за негатив факт (1) да нямат имущество (2)
доход или (3) "другия" средства достатъчен да плати съда,
и; право за чужд гражданин лишен от свобода да разберете
съда и да бъде разбран от съда еднакво чрез предварителните
процедури на Български съд като в съдебния процес.
Ответник Министерство на Правосъдието има равен дълг към

чужд гражданин лишен от свобода да осигурява техен права
равно с онези който е осигуряван от Ответник за Български
граждани които са на свобода.

Следователно Аз помолвам ВАС да осъди Ответник и РЕШЕНИЕТО
на ВАС да разпорежда ОТВЕТНИКА;
1. ДА ИЗПЪЛНИТЕ НЕГОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ЧЛ. 41 АЛ. 2 ОТ

КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, и да снабди
информация желане от Жалбаподател на който има законен
правен интерес да получи от Софийски Градски съд,
Гражданска колегия, 10-ти състав или от Председателят
на СГС, Министерство на правосъдие СЪГЛАСНО чл. 56§(1)
т.3 ЗЗСВ, т.е. Датата на всяка искова молба, имената
на ищците, номера на делото, датите и сумите по всяко
от съдебните решения, постановени срещу физическото
лице МАЙКЪЛ КАПУСТИН или ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦЕ ЛЙФЧОИЦ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ А.Д. СОФИЯ
2. ДА ИЗМЕНЕНИ ТЪЛКУВАНЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРАКТИКАТА по
пръва хипотеза на чл. 105§2 от Закона за Сдебната
Власт и закон според втората хипотеза на чл. 5 и чл.
63 “б” ГПК на неговото приложение към чужд гражданин
лишен от свобода. Промените би трябвало да бъдат онези
така както е законодател е назначава и това да
подчинява на законодателното замисъл и да се съгласи с
неговия издаден законен замисъл. Че текущото поставяне
на чл. 63 “б” ГПК и изискан ДТ към чужд гражданин
лишен от свобода е практика на СГС във връзка с
неизползване на чл. 5 ГПК на същото социален група
(чужд гражданин лишен от свобода) и ТАЗИ ПРАКТИКА ВОДИ
ДО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОННИТЕ ПРАВА КАКТО Е ГАРАНТИРАНО
СПОРЕД ЧЛ. 6§211, 26§212, 5613, 57§114 И ЧЛ. 121§115 НА
КОНСТИТУЦИЯТА, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
3. СПОРЕД ЧЛ. 117§116 КОНСТИТУЦИЯТА, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ПОДЛЕЖИ ДА ОБМИСЛЯМ ВНИМАТЕЛНО КАКВО Е ПРАВЕН И
ПРАКТИЧЕСКИ КОЕТО ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВА И
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЧУЖД ГРАЖДАНИН ЛИШЕН ОТ СВОБОДА за
обжалване административно или юридическото решение
когато представителите на Министерство на правосъдието
използва този закон към чужди гражданин e лишен от
свобода който няма възможност за доход, и е безработен
и очевидно няма имущество поради конфискация от
държава България като обективна фактически
обстоятелства което представя доказателство на
невъзможност за тях да платща съдебен тарифа или

съдебните разноски на преводач кояато е необходима за
тяхната отбрана срещу неблагоприятно административно
или юридическо решение. Министъра не е наблюдавал
неговата правен отговорност според чл. 117§1
Конституцията, република България. Това е вярно тъй
като Министъра е предложил закон и съдебен тарифа без
пръво да има предвид като с негатива пристрастие и
възможността за закон и практика за пряка злоупотреба
на юридическото права на чужд гражданин лишен от
свобода всеки път когато Председателя на София Градски
Съд използувал точно закон за съдебена тарифи към чужд
гражданин лишен от свобода кой е без никакъв доход или
другото имущество средство. Като резултат на това
неправилно използване на закон, всечки иск или жалби
остават без движение ако предоставени на съд от чужд
гражданин лишен от свобода и изключително тъй като те
нямат възможността или средство да плати на съда или
да осигуряват услугите на Български адвокат или преводач.
Подадено с уважение днес, сряда, 07 Януари 2004 г.

1
act of state - акт на държавната власт; Акт, често с използване на сила, извършен от представител на
суверенната власт с нейното предварително или последващо одобрение, който неблагоприятно засяга
лице, което не є е подвластно. Съдилищата са упълномощени да решават дали дадено поведение
представлява подобен акт, но ако актът е именно такъв, то той не е в тяхната юрисдикция и те не могат
да разглеждат спорове за обезщетяване на вреди от този акт
2
Art. 5 The Supreme Administrative Court shall consider; §1. claims and contestations against acts of the council
of Ministers, the prime minister, and deputy Prime Ministers, ministers, heads of other administrative bodies
directly subordinated to the Council Of Ministers, acts of the regional governors , as well others acts stipulated
by a law.
3
Art. 8 The proceedings before the supreme administrative court shall commence on claim of the interested
persons or on the contestation of the Chief Prosecutor or the deputy chief prosecutor at the Supreme
Administrative Court.
4
Art. 11. On the issues not settled by this law shall apply the Law for the administrative proceedings and the
Civil Procedural Code.

5 Art. 12. Grounds for revoking administrative acts shall be: 1. lack of competence; 4. contradictions to tangible
legal provisions; and 5. incompatibility with the purpose of the law.
6
Art. 16§1 The claim or the contestation shall be presented through the body who has issued the appealed act.
7
Art. 15§2 The claim or contestation against an individual administrative act stops its fulfillment unless decrees
otherwise. When the administrative body has admitted preliminary fulfillment of the act the court at the request
of the interested party, can stop its fulfillment.
8
Art. 56§1: The Chairman of the District Court; p. 1: performs the general organizational and administrative
direction, is responsible for the activity of the court and represents it.
9
Art. 74§2 The Chairman and Vice-Chairman direct the departments.
10
Art. 15§(4) The one implementing the administrative service shall not be able to require from the applicant
proving of facts and circumstances important for performing the administrative service that are to be established
by the administration he belongs to. From the applicant cannot be required to prove negative facts. When it is
explicitly provided the certification of the fact to take place with a document its issuing can be required with the
application for performing the administrative service.
11
Art. 6§2: All citizens shall be equal before the law.
12
Art. 26§2: Foreigners residing in the Republic of Bulgaria shall be vested with all the rights and obligations
proceeding from this Constitution, except those rights and obligations for which Bulgarian citizenship is
required by this Constitution or another law.
13
Art. 56 Everyone shall have a legal right to defense whenever his legitimate interests are violated or
endangered.
14
Art. 57§1: Fundamental civil rights shall be irrevocable.
15
Art. 121§1: The courts shall insure the equality and mutual interchangeability of the parties to a judicial trial
16
Art. 117§1: The judicial branch of government shall safeguard the rights and legitimate interests of all citizens,
juridical persons and the state.

ДО: ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
Отн: вх. № 1597/2004г.
МОЛБА
Централен затвор – София,
10-та група
В изпълнение на разпореждането на и.д. председателя на пето

отделение на Върховния административен съд и на основание чл. 5 от ГПК, си
осигурих помощта на преводач, за да мога да подам настоящата молба.
Настоящият текст беше продиктуван на преводача поради липсата на
достатъчно време, за да мога да му предам текста написан.
В отговор на Вашите указания, изяснявам следното:
Жалбата ми до ВАС е на основание чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията (ДВ 86/2003, в сила от 01.01.2004г.)
Жалбоподателят е едно от многото заинтересувани лица, засегнати от
непряката дискриминация, посочена в жалбата, поради което търсенето на
съдебна защита от ВАС от страна на канадския гражданин и лишен от свобода
Майкъл Капустин е допустимо съгласно закона на основание чл. 8 от Закона
за Върховния административен съд.
Жалбата е срещу непубликуван дискриминационен критерий или
практика, или акт на Министерство на правосъдието или такъв, който е
допуснат да бъде установен от страна на длъжностни лица, отговорни пред
министъра на правосъдието.
За жалбоподателя е трудно, пред вид обстоятелствата, при които се
намира – бидейки лишен от свобода, без работа и доходи, без средства да
ангажира адвокат, да установи какъв точно е въпросният акт, който води до
дискриминационната практика, установена в съдилищата на Република
България. Той многократно моли да му бъде предоставен въпросния акт или
някакво вътрешно споразумение за установяване на критерии като
гражданство, обществен или социален статут или наличие на присъда като
основание за тази практика, но не получи отговор. Но той може да посочи
следното:
1. В текста на чл. 5 от Закона за държавните такси не са включени лицата,
лишени от свобода;
2. Чл. 5 от ГПК се прилага по дискриминационен начин от страна на
съдилищата, както е описано в жалбата ми;
3. Чл. 63 ал. 1 б.”б” се прилага по дискриминационен начин и председателят
на СГС винаги отказва на лица, лишени от свобода освобождаване от
заплащане на държавни такси.
За съжаление, пред вид на неговите обстоятелства, за жалбоподателя е
невъзможно да осигури на български език по-добър превод на жалбата си,
вече представена пред съда. Когато бъде образувано дело, той ще представи
текста на английски език с молба на основание чл. 5 от ГПК да бъде назначен
преводач Мариана Русева Радулова, в.л. № 434 по списъка на СГС за 2002г.,
която да осигурява качествени преводи за уважаемия съд.
Подадено с уважение днес, 23.02.2004г.,

За верността на превода:
Мариана Радулова
ЕГН 5710060450
В.л. № 434 по списъка на СГС за 2002г.
ДО: ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
Отн: вх. № 1599/2004г.
МОЛБА
Централен затвор – София,
10-та група
В изпълнение на разпореждането на и.д. председателя на пето

отделение на Върховния административен съд и на основание чл. 5 от ГПК, си
осигурих помощта на преводач, за да мога да подам настоящата молба.
Настоящият текст беше продиктуван на преводача поради липсата на
достатъчно време, за да мога да му предам текста написан.
В отговор на Вашите указания, изяснявам следното:
Жалбата ми до ВАС е на основание чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията (ДВ 86/2003, в сила от 01.01.2004г.)
Жалбоподателят е едно от многото заинтересувани лица, засегнати от
непряката дискриминация, посочена в жалбата, поради което търсенето на
съдебна защита от ВАС от страна на канадския гражданин и лишен от свобода
Майкъл Капустин е допустимо съгласно закона на основание чл. 8 от Закона
за Върховния административен съд.
Жалбата е срещу непубликуван дискриминационен критерий или
практика, или акт на Министерство на правосъдието или такъв, който е
допуснат да бъде установен от страна на длъжностни лица, отговорни пред
министъра на правосъдието.
За жалбоподателя е трудно, пред вид обстоятелствата, при които се
намира – бидейки лишен от свобода, без работа и доходи, без средства да
ангажира адвокат, да установи какъв точно е въпросният акт, който води до
дискриминационната практика, установена в съдилищата на Република
България. Той многократно моли да му бъде предоставен въпросния акт или
някакво вътрешно споразумение за установяване на критерии като
гражданство, обществен или социален статут или наличие на присъда като
основание за тази практика, но не получи отговор. Но той може да посочи
следното:
1. В текста на чл. 5 от Закона за държавните такси не са включени лицата,
лишени от свобода;
2. Чл. 5 от ГПК се прилага по дискриминационен начин от страна на
съдилищата, както е описано в жалбата ми;
3. Чл. 63 ал. 1 б.”б” се прилага по дискриминационен начин и председателят
на СГС винаги отказва на лица, лишени от свобода освобождаване от
заплащане на държавни такси.
На основание чл. 75 ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията,

жалбоподателят не дължи заплащането на държавна такса.
За съжаление, пред вид на неговите обстоятелства, за жалбоподателя е
невъзможно да осигури на български език по-добър превод на жалбата си,
вече представена пред съда. Когато бъде образувано дело, той ще представи
текста на английски език с молба на основание чл. 5 от ГПК да бъде назначен
преводач Мариана Русева Радулова, в.л. № 434 по списъка на СГС за 2002г.,
която да осигурява качествени преводи за уважаемия съд.
Подадено с уважение днес, 23.02.2004г.,

ЕГН 5710060450
Чрез: социален началник
До: Централен Софийски Затвор

МОЛБА
От: М. Капустин
10 та група
Моля да ме буди изпращан следваше документ и да се издава изходящ номер за:

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
отн. адм. Дело. № 7380/2004 на ВАС
Document/ документе: ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЖАЛБА

ОТ 08.01.2004г.
Подадено с уважение днес 14.10.2004г.

2004.10.14_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Clarify_BGL.doc


Ул. "Славянска" № 1
София1, 1000

10-та група
ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЖАЛБА
ОТ
08.01.2004г.
На 08.10.2004г. (Октомври 8, 2004г.), получих съобщение / копие на

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7819/01.10.2004г. / от ВАС по адм. дело № 7380/2004г.
Поради което е определен седем / 7 / дневен срок за депозиране и допълнение

за избистряне на жалбата ми е спазвано.
Поддържам този част от Жалбата се която може да се разбере от ВАС Пето

Отделение. Допълвам и изяснявам следно.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Закона за Върховния административен съд,

Жалбата ми съдържа следното;
1 Лична Информация на Жалбоподателя
1.A Име на Жалбоподателя и адреса му е ясен от депозираната Жалба.
1.B Жалбоподател, като чужд гражданин няма ЕГН / „граждански

номер”, поради което изискваното е невъзможно, ненужно и
недопустимо.

2 Посочване на обжалвания акт
2.A Спорът пред ВАС има два предмета
2.A.1 Нормативен акта;
2.A.1.1 „Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на

Министъра на правосъдието” т.е. пряка дискриминация срещу
лицата, чужд гражданин лишен от свобода които не са
български граждани и където Министъра разпорежда, че
„чужд гражданин лишен от свобода” трябва да са в „изолирано
от останалите по местоживеене и месторабота” /Писмо рег.
№ 8319 / 16.09.2004г. на Министъра на правосъдието / и
поради което няма законово основание за Министъра на
правосъдието – главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
да изпълнява задължението си към „чужд гражданин лишен от
свобода” по (inter alia) между други, чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС
НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р,
чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, т.е. „за преместване
на чуждите граждани в затворнически общежития от
открит и преходен тип” /Писмо рег. № 94 – М – 147 /
13.09.2004г. на Министъра на правосъдието /.
2.A.1.2 „Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във

вр. Закона за държавните такси„ т.е. непряка
дискриминация срещу лишен от свобода, през пропуск на
Министъра на правосъдието във Тарифа № 1 където Министъра
не освобождава от ДТ по граждански дела онези лица кой
Държавата лишава от тяхната свобода, независимо че
Държавата е отговорна за тяхната безработица или за тяхната
заплата които е по-малко отколкото е минимална заплата във
страна.
2.A.2 Индивидуални административен акт
2.A.2.1 Характер на обжалван „акт”

По чл. 63 ал. 1, б ”б” от ГПК, „председателя на окръжния съд
или от районния съдия въз основа на декларация за
материалното им състояние, че нямат достатъчно средства
да заплатят таксите и разноските”. Функция на
председателя на СГС ГК е административен не съдебен,
поради което неговото РЕШЕНИЕ или РАЗПОРЕЖДАНЕ по
чл. 63 ал. б „б” от ГПК има характер на „административен акт”
и е правната компетенцията и собствена юрисдикция на ВАС.

2.A.2.2 Обжалвания акт
Предмет на спора се намира във „многобройни актове” на

председателя на СГС ГК които доказват непряка
дискриминация срещу мен лично т.е юридически факт, че
във ПОВЕЧЕ ОТ 50 ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА сред измежду
други (inter alios) Първи /1-и, Втори /2-и, Шести / 6-ти, и Десети
/10-ти състави на СГС ГК където Аз съм Ответник,
председателя на СГС ГК уважа молби по чл. 63 ал. 1 б „б”
ГПК когато са представени от Български гражданин - Ищец
и отказва същата молба когато е представена от чужд
гражданин лишен от свобода „Майкъл Капустин” Канадски
гражданин - Ответник.
2.A.2.3 Брой на Обжалвания акт
Тази информация е невъзможна поради факта, че

председателя на СГС ГК не предлага нещо на лишения от
свобода като писмено становище по гр. дела т.е. правни или
фактически основание на председателя за да отхвърля
молби от чужд гражданин лишен от свобода по чл. 63 ал. 1 б
„б” ГПК.
СЪЩО ТАКА председателя на СГС ГК не предлага нещо на

лишения от свобода като писмено становище по същото дело
ЗАЩО български гражданин /Ищец/ има това право ОБАЧЕ
чужд гражданин лишен от свобода няма, не зависимо че двете
страни / Ищеца и Ответника / са давали декларация че нямат
средства.
3 Посочване на основанията за отмяна
3.A Основанията за Отмяна На;
3.A.1 Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на

правосъдието
Основанията за отмяна на Заповед № ЛС – 04 –

277/04.10.2002г. е въпрос на закон и не на факт.
Не може да бъде оспорвано, че Заповед № ЛС – 04 –

277/04.10.2002г. има само един определен предмет т.е.
Министъра на правосъдието има лично желание за
ОТДЕЛЯНЕТО ПО НАРОДНОСТ на хора / лишени от

свобода / и ЗА ДА ОТДЕЛИ САМО ПО НАЦИОНАЛНОСТ
техните права.
Министъра на правосъдието издава заповед № ЛС – 04 –

277/04.10.2002г. за да разделя лишени от свобода ПО
НАЦИОНАЛНОСТ.
Това достига до намаляване на правата по еднаквите закони

и действува само когато човек не е Българин, независимо че
закона сам не прави такава разлика.
Поради която Заповед № ЛС -04 -277/2002г. издадена от

Министъра е в нарушение (опровергаване) на националния
закон съхранен (enshrined) в БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ
чл. 5 ал.1 във вр. чл. 6 ал. 2 и чл. 26 ал. 2 и е нарушено
(опровергаване) на това записано във чл. 4 ал. 1 и ал. 2 на
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА т.е.
„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на…народност…гражданство…или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна”.
Няма фактически спор, че Министъра на правосъдието –

главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ и
Главна Прокурор на РБ тълкуват Заповед № ЛС -04 -
277/2002г. като правно основание /законен/ което позволява
отнемането /намаляване / на правата или възможностите на
чужд гражданин лишен от свобода във България по чл. 8 ал.
3 от КОДЕКС НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42,
чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА и също което е МНОГО
ВАЖНО отнемането /намаляване / на правата по чл. 70 във
вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3 от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415
от НПК.
Тези отнети /намалени/ правата по заповед на Министъра на

правосъдието е независимо че тези права които Министъра
отнема /намалява/ са гарантирани на всички лишено от
свобода във България, НЕЗАВИСИМО ЧЕ СЪМ
КАНАДСКИ ГРАЖДАНИН.

3.A.2 „Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр.
Закона за държавните такси„
Основанията за отмяна на Тарифа № 1 във вр. Закона за

държавните такси е непряка дискриминация както
фактическа пречка на правата на гражданите т.е. лишен от
свобода.

главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ няма
възможността да осигури работни места за всички лишен от
свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в България.
Също така няма фактически спор, че работата която се

осигурява от Министъра на правосъдието – главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” плаща само минималната
заплата установена в страна.
Също така няма фактически спор, че от заплатата на лишения от

свобода Министъра на правосъдието и Министъра на
финансите РБ въззема над 65% за „фонд затвори”.
ОСТАВАТ САМО 30 / 36 ЛЕВА НА ЛИШЕН ОТ СВОБОДА

НА МЕСЕЦА.
Министерство на правосъдието – главна дирекция

„Изпълнение на наказанията” е запознат с заплащането,
материални средства и обстоятелства на всички лишени от
Поради което Министъра на правосъдието също е запознат с

заплащането, материални средства и обстоятелства на всички
лишени от свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в
България.
Независимо от това, че лишените от свобода имат по-малко

средства от лицата на свобода, съдилищата / СГС ГК /
продължават да изисква ДТ от лишен от свобода.
Това е само поради факта, че Министъра на правосъдието

изпускат да освободят от ДТ лица които са лишени от
свобода.

ТОЗИ ФАКТ И ОПУЩЕНИЕ на Министъра на
правосъдието в Тарифа № 1 ПОЗВОЛЯВАТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ГК ДА ИЗПОЛЗВА „Тарифа № 1
точно за негова лична цел т.е. през непряк начин за да
ощети мен от обжалвания на не благоприятни юридически
решения пред САС ГК и по-горни.
Аргументът, че лишени от свобода може да направи молба до

председателя на СГС по чл. 63 на ГПК е вярно, но в практиката
е без смислено.
Председателят на СГС ГК, през години и многобройни откази

по чл. 63 от ГПК, е доказвал негов негативен отношение /
дискриминация / към мен е други / чуждестранен гражданин /
лишени от свобода.
ТОВА СТАНАЛО ВСЕКИ ПЪТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА

СГС ГК НЕ РАЗПОЗНАВА КАКТО ВЕРЕН
ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА. ТОВА
ОЧЕВИДНО ОТ СЛЕДВАЩИ ЧАСТ НА ЖАЛБАТА МИ.
3.A.3 Индивидуални административен акт
Основанията за отмяна на административен акт на

Председателя на СГС ГК е непряка дискриминация както
свобода .
Председателя на СГС ГК е доказал неговата дискриминация

срещу мен лично когато освободи от ДТ Български
гражданин – Ищеца на повече от 50 граждански дела където
Аз се явявам като страна – ответник и във същите дела
отказва всички мои молби по чл. 63 ал. Б „б” на ГПК.
Това независимо от мои декларация и обстоятелства като

лишен от свобода във България.
Всеки индивидуален административен акт на Председателя на

СГС ГК направи очевиден факта, че Председателя на СГС ГК
използва неговата власт и опущение на Тарифа № 1 на
Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси
за да пречи на правата ми на защита и за да обжалвам пред
САС.

ТОВА ВОДИ ДО ОПЛАКВАНИЯТА МИ ЗА НЕПРЯКА
ДИСКРИМИНАЦИЯ.
4 Посочване на и доказателство За Да се Отмени
4.A Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на

правосъдието.
Доказателство е във думите на една и съща заповед;
И СЪЩО ТАКА се намират в Български закони които гарантират

правата ми е равно, и е същото както за Българин т.е. / Българска
Конституция и ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА / и международни договори на България;
И ПОВЕЧЕ СЕ ДОКАЗВА ОТ документирана практика / Писмо

рег. № 94 – М – 147 / 13.09.2004г. и Писмо рег. № 8319 / 16.09.2004г.
на Министъра на правосъдието / и документирано с многобройни
откази на Министерство на правосъдието – главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” на всички молби и жалби от чужд
гражданин лишен от свобода във ЦСЗ по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА
ТРУДА; чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74
ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА; по чл. 70 от НК; и чл. 415 от НПК.
ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ, поради което е против

закона на РБ .
ВАС е задължен това да се забележи.
4.B Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за

държавните такси.
Доказателство е във факта, че Тарифа № 1 не освобождава от ДТ

по граждански дела онези лица който Държавата лишава от
тяхната свобода
СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че Държавата /

Министъра на правосъдието / знае колко зле е материалното
положение на гражданин лишен от свобода и само поради това
лишен от свобода няма средства да плаща ДТ за да се защитят
правата му или да обжалва когато е пострадалата страна.

СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че гражданин
лишен от свобода нямат правата по ГПК само поради факта, че e
финансово затруднен. Това затруднение е резултат на техния
обществен статус „лишен от свобода” и пропуска в Тарифа № 1 на
Министъра на правосъдието.
Министъра не признава този „обществен статус” за което Държава

е отговорна като правно /юридическо / основание за да освободи
тях от ДТ.
ТОВА Е НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ,, поради което е

против закона на РБ .
4.C Индивидуален административен акт на Министерство на

правосъдието - председателя на СГС ГК
Доказателство е в факта, че председателя на СГС ГК прави

разлика измежду правата по чл. 63 ал. 1 б „Б” от ГПК на
Български граждани „Ищеца” и същите права на чужд гражданин
лишен от свобода / Майкъл Капустин / „Ответник”.
СЪЩО ТАКА доказателството е известен като юридически факт,

че във повече от 50 гр.д. в СГС ГК, председателя на СГС ГК
освобождава Български гражданин „Ищеца” по делото обаче
отказва да освободи чужд гражданин лишен от свобода / Майкъл
Капустин / „Ответник”. Тази независима вреда на материални
права на Ответник т.е Ответник може да обжалва РЕШЕНИЕ само
поради „лично негативно отношение” на председателя /СГС ГК/
към него / чужд гражданин лишен от свобода.
ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ ОТ СТРАНАТА НА ,

председателя на СГС ГК което е ИЗВЪРШЕНО В НЕПРЯКА
НАЧЕНА от негова страна с неговата власт. Такова разпореждане
/административен акт/ независимо че закона му позволява да
взема такова решение е злоупотреба с властта която му дадена от
закона.
Това е против закона на РБ поради факта че извършва незаконни

действия.

5 Какво е искането от съда
5.A Да намери за основателно и допустимо по не един от предметите

за да обжалвам до ВАС;
5.B Да образува дело на един от по долни предмети;
5.B.1 Пряка дискриминация която е практикувана от заповед

на Министъра / Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на
Министъра на правосъдието;
5.B.2 Непряка дискриминация която е в резултата от

практикувана от Тарифа № 1 на Министъра на
правосъдието във вр. Закона за държавните такса;
5.B.3 Пряка дискриминация която е практикувана срещу мен

във индивидуални административни актове издадени от
Председателят на СГС ГК по чл. 63 ал. 1 б „б” ГПК и
къде отказа да ме освободи от ДТ само поради факта че
съм лишен от свобода „КАПУСТИН”.
5.C Да намира за основателни предмета на жалба та ми и да;
5.C.1 ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ Пряката

дискриминация която е практикувана по заповед на
Министъра / през Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на
Министъра на правосъдието / и да върне /установява/ на мен
и всички чужди граждани лишени от свобода правата на
равно възможността по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА
и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а,
чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА, и по чл. 70 във вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3
от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415 от НПК, ТАКА
КАКТО ПРЕДВИДЕНО ОТ БЪЛГАРСКА
КОНСТИТУЦИЯ И ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА;
5.C.2 СЪЩО ТАКА ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБЕНО

РЕШЕНИЕ ПРЯКА И НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ
както е практикувано от индивидуални административни
актове на Министерство на правосъдието - Председателят на
СГС ГК във връзка чл. 63 от ГПК във вр. Тарифа № 1 на
Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните
такси и да ми върне /установява/ и всички чужди граждани
лишени от свобода правата на равно възможността по чл. 63
ал. 1 б „б” на ГПК и така да може да се защитаваме и да

обжалваме във граждански дела като Ответна страна; И
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ГК ДА СПРЕ ТАЗИ
ПРАКТИКА КЪДЕТО ЧЛ. 63 АЛ. 1 Б „Б” НА ГПК СЕ
ПРЕДОСТАВЯ САМО НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
5.C.3 Ако, ВАС намери горепосочения предмет че подлежи на

обжалване пред друг Български съд, и не ВАС, тогава
ВАС да изпрати Жалбата ми до които съд е компетентен
да приеме предмета против пряка и непряка
дискриминация извършена от Министъра на
Правосъдието и представители на Министерство на
Правосъдието - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” и Председателят на СГС ГК/.
Подадено с уважение днес, 14.10.2004 г.



София1, 1000

10-та група
ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВО
и
РАЗШИРЯВАНЕ НА ЖАЛБА
ОТ 08.01.2004г.
ОСНОВАНИЕ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА
Уважаема Госпожо Председател,
На основание чл.5 от ГПК, като страна канадски гражданин лишен от свобода, Аз

представям на Ангелски език допълнително към моите Иск. Това че с преведи от
преводачката ми, Госпожа Мариана Радулова и депозирано с ВАС.
Подадено днес, 30.12.2004

От Майкъл Капустин
I submit the following requests in the original English language with a Bulgarian
language translation as prepared by a recognized expert interpreter.
A. Additional Evidence
The Court is requested to accept into evidence the following true copies of original letters
issued by the Helsinki Committee of Bulgaria to the Plaintiff Kapoustin;
2004.12.29_7830.04_ SupAC 5th Dept_Addenum_Evidence_ENG.doc

1. A December 7th 2004 letter having №. “П-936, the Helsinki Committee of
Bulgaria responding to a request for confirmation of the facts as alleged in the
Plaintiff’s October 2004 Complaint to the Supreme Administrative Court for the
The significance of this letter is the Helsinki Committee confirming to the

Plaintiff Kapoustin that according to its independent international observes, those
Offenders who are not citizens of Bulgaria are indeed the victims of a policy and
practice of direct and indirect discrimination according to the criteria of
nationality. The Ministry for Justice and Office of the Prosecutors General for the
Republic of Bulgaria affording [denying] fewer legal rights and social protections
to those Offenders who are not citizens of Bulgaria and are legally eligible for
better prison housing, employment, education, unsupervised leave, medical leave,
probation [as of January 1st 2005], relief from state taxes to defend or prosecute
civil actions and the possibilities for transfer [Convention on the Transfer of
Sentenced Persons] or release on parole.
The Plaintiff Kapoustin and all other foreign Offenders serving their sentences in
Bulgarian prisons have a lesser legal status before officials of the Ministry of
Justice, Office of the Prosecutors General and the Sofia District Courts [civil,
criminal and administrative] than those Offenders who are citizens of Bulgaria
and serving their sentences in Bulgaria or other contracting member states to the
Council of Europe and Convention on the Transfer of Sentenced Persons.
The letter confirms the discrimination alleged by the Plaintiff in his original
October 2004 Complaint to this Court as being fact and not the invention of the
Kapoustin.
2. The August 9th 2002 letter issued by the Helsinki Committee of Bulgaria in
response to a request by the Plaintiff Kapoustin for an independent investigation
of his allegation’s that there exists an official policy and practice of direct and
indirect discrimination. The Ministry of Justice – Main Directorate for the
Execution of Punishments, prison Officials and Sofia district prosecutors
determining the application of Bulgarian national laws and international treaties
according to the criteria of an Offender’s nationality and the property status of his
family. And doing so notwithstanding that the relevant and applicable national
laws determining rights and obligations id est the Criminal Code, Criminal Code
of Procedure, Civil Code of Procedure and the Law for the Execution of
Punishments have no provisions for a different application of their articles
according to the nationality or property status of a criminal Offender.
This letter confirms to the Plaintiff Kapoustin, and therefore also to this Court,
that there exists an earlier and independent investigation of the discriminations as
conducted by the Helsinki Committee id est direct discrimination according to the
criteria of nationality.

B. New Allegation – Discrimination according to Property Status
3. The Plaintiff Kapoustin requests the inclusion of an addition cause of action under
Supreme Administrative Case № 7380/2004.
Grounds for the new cause of action are to be found in Article 4 of the Law of
Protections against Discrimination id est the property status of foreign
Offenders and their families is relied on as an administrative criteria for the
determining of legal rights and social protection under Bulgarian national laws
and international agreements.
It is complained that the Ministry for Justice and Prosecutors General for the
Bulgarian have instituted an administrative policy and practice directly
discriminating against [foreign] Offender’s according to his and his family’s
property status [wealth].
Discrimination according to the criteria of nationality and property status is

administrative policy of the Ministry for Justice – Main Directorate for the
Execution of Punishments Sofia and the Prosecutors General for the Republic of
Bulgaria in the fields of national law when determining legal rights, obligations
and opportunities under inter alia Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code;
Section I Article 415 [and the following] and Section III Article 442 [and the
following] of the Bulgarian Criminal Code of Procedure, and; Ministry for
Justice – Sofia District Court Civil and Administrative Departments under Article
63b § 1 of the Civil Code of Procedure .
The Supreme Cassation Prosecutors Office for the Republic of Bulgarian inter
alio Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] writing on behalf of the Prosecutors
General confirmed in writing the existence of an official administrative policy
and practice for discrimination according to an Offender’s property status. In
letter to different Offenders, Bulgarian Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] wrote
that property status [wealth] of a [foreign] Offender’s [and his family] will
ultimately determine the legal right to a judicial review of parole or to
transfer under the European Convention in the Transfer of Sentenced Persons.
According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] and other Bulgarian

prosecutors, the Prosecutors General for the Republic of Bulgaria has determined
that those legal procedures available to Offenders for the judicial assessment
of parole will be determined for Offenders who are not citizens of Bulgarian
according to their property status. A foreign Offender’s eligibility for parole or
for transfer under the Convention is to determined by the Ministry for Justice and
Prosecutors General as meaning only those foreign Offenders having sufficient
property or cash to entitle them to a procedure of national and international law.

According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] those foreign Offenders who
have sufficient cash [to pay the state of Bulgaria] will be allowed access to
Bulgarian courts and to procedures under international treaties.
According to Prosecutor B. Toshev [„Б. Тошев”] it is official policy and practice

for those foreign Offenders who do not meet the property status demanded by the
district prosecutors to be administratively refused their legal right to a judicial
procedure [Article 415 et al and Article 442 et al] under the Bulgarian Criminal
Code of Procedure by both the district prosecutors and the Ministry for Justice –
Main Directorate for the Execution of Punishments – Sofia Central Penitentiary
Administrative Commission formed under Article 17 of the Law for the
Execution of Punishments.
The above is not consistent with international or national law.
ENACTMENT № 7 from 27.06.1975 Of The Plenum Of The [Bulgarian]

Supreme Court Criminal Division (Постановление № 7 От 27. Vi. 1975 г.. на
Пленума на ВС)1 provides grounds for the Plaintiff Kapoustin’s allegations
that administrative decisions by the Ministry for Justice – Main Directorate for
1
Относно общаване практиката на съдилищата по условното предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание.
С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно
освобождаване Пленумът на Върховния съд.
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на
въпроса за условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите
сведенията за предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат
изчерпателни данни относно законните предпоставки :
а) …
2. …
3. …
4. Условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от
свобода е допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял
изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение, независимо че изискването
за честно отношение към труда е дадено кумулативно с изискването за примерно поведение.
Щом като осъденият поради независещи от него причини не може да полага
общественополезен труд и по този начин да покаже своето честно отношение към труда, а с
примерното си поведение е дал доказателства, че се е поправил, може и следва да бъде
условно предсрочно освободен.
5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване
съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на
квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред вид при постановяването на
присъдата Чл.70 НК изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се е поправил.
6. …
7. …
8. …
9. …
10. …

the Execution of Punishments Sofia Penitentiary Commission according to Article
17 of the Law on the Execution of Punishments and the Sofia District Prosecutors
according to Article 70 §1 CC denying to foreign Offenders their access to the
legal procedures of Article 415 CCP as inconsistent with national law. Offenders,
even those who are not citizens of Bulgaria and whose property status cannot
satisfy the demands of the Ministry of Justice and SCPO, are still entitled to the
same judicial procedures, legal rights and social protections made available to
citizens of Bulgaria
Therefore, administrative policies or practices that determine access to a judicial

procedure otherwise available under the national law cannot be lawfully
determined by the wealth or poverty of an individual. To so do inconsistent with
the principles of equity as it would give rights only to the wealth and deny the
same rights to the poor.
C. Additional Facts
Proceeding from the above, the Plaintiff Kapoustin has alleged direct and indirect
discrimination the result of administrative orders, policies and practices of the
Ministry for Justice Republic of Bulgaria inter alia „Заповед № ЛС – 04 –
277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието” among others.
Furthermore, the Plaintiff Kapoustin has made an additional allegation of direct and
indirect discrimination the result of administrative orders, policies and practices of
the Minister for Justice Republic of Bulgaria and the Prosecutors General for the
Republic of Bulgaria. They having determined in their official capacity that nationally
and property status should determine an Offender’s access to legal rights and procedures
found in the Bulgarian Criminal Code of Procedure and the Convention on the Transfer
of Sentenced Persons.
These discriminations as alleged by the Plaintiff Kapoustin before the Supreme

Administrative Court affects the legal rights and social protections of all foreign citizens
deprived of their liberty in the Republic of Bulgaria and serving criminal sentences here,
they do not only affect the Plaintiff Kapoustin.
As a result, the Plaintiff Kapoustin submits the following statistical data and asks it
be accepted into evidence.
These statistics are significant to the Plaintiff Kapoustin and others proving the
complained of discriminations to be organized as official polices and practices of the
Ministry for Justice and Prosecutors General of the Republic of Bulgaria.

The statistics are necessary to proving the complained of discriminations as being
systematically implemented by the Ministry for Justice – Main Directorate for the
Execution of Punishments Sofia and Sofia District Prosecutors Office and to proving an
unlawful derogation of the legal rights and social protections of all foreign Offenders in
Bulgaria’s Sofia Central Penitentiary.
Proof of this systematic abuse of legal rights and social protections can be found in
the following statistics.
There are 93 sentenced foreign nationals at Sofia serving their punishments, of these;
4. 38 Individuals are affected by Direct Discrimination According to

Nationality – in the field of correctional law on prison Housing
Non-Bulgarian Offenders refused relocation to prison housing of the open or

intermediate types solely according to the criteria of their nationality. This
notwithstanding the law requires their relocations if having five (5) years or less
remaining to their sentence.
5. 23 Individuals Affected Direct Discrimination According to Nationality – in

the field of the criminal and correction law on Probation
Non-Bulgarian Offenders advised by representatives of the Bulgarian Ministry for

Justice that they are not eligible for probationary release solely according to the criteria
of their nationality, and this notwithstanding the Offender has three (3) years or less
remaining to their sentence and having the legal right to probationary release on
January 1st 2005. Furthermore, the Sofia prison administration either confused or
unwilling to clarify on how this new law will be applied to first time Offenders who are
already sentenced and incarcerated but have a sentence of three (3) years or less or to
those Offenders having 3 years or less remaining from a larger sentence. However, the
Sofia prison administration is unequivocal in its insistence that this law will not be
applied to non-Bulgarians.
6. 63 Individuals Affected - Direct Discrimination According to Property Status

in the field of treaty law, Transfer
Non-Bulgarian Offenders having been refused requests for transfer under the European
Convention for the Transfer of Sentenced Persons solely according to the criteria of
their property status in Bulgaria.

7. 29 Individuals Affected Indirect Discrimination according to Nationality and
direct discrimination according to Property Status in the field of criminal
law concerning eligibility for Parole.
Non-Bulgarian Offenders are refused judicial review of their legal status under the
procedures of Art. 415 and the following of the Criminal Code of Procedure solely
according to the criteria of their nationality and property status, and this not
withstanding the [Foreign] Offender having satisfied all the requirements of Article 70
sect. 1 of the Criminal Code.
D. Additional Request
That the Court Order the Ministry for Justice to confirm to the Court the
aforementioned statistical data as true.
That the Court request from the Bulgarian Helsinki Committee a true copy
of its September 2002 report.
That the Court confirms accepting the above into evidence.
Respectfully
30.12.2004 г.
Michael Kapoustin

До: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Отн: адм. д. № 7380/2004
Срещу: Министерство на правосъдието

Ул. „Славянска” № 1
София, 1000

Съдебен адрес:
10-та група
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Моля да приемете превод на Допълнение на доказателствата и

Разширяване на жалбата по горепосоченото дело, извършен от вещо лице –
преводач., подадено до ВАС на 30.12.2004г. чрез Централен софийски
затвор.
Подадено с уважение днес, 05.01.2005г.
СЪД
Отн: адм. д. № 7380/2004

София, 1000

10-та група
ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
и
РАЗШИРЯВАНЕ НА ЖАЛБАТА
От 08.01.2004г.
ОСНОВАНИЕ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА
УВАЖАЕМИ СЪДИИ,
Представям следните искания в оригинал на английски език с превод на

български език, изготвен от вещо лице – преводач.
А. Допълнителни доказателства
Съдът е замолен да приеме като доказателства следните верни копия от
оригинални писма, написани от Българския хелзинкски комитет до ищеца Капустин:
1. Писмо от 07.12.2004г. с № П-936, с което Български хелзинкски комитет

отговаря на молба за потвърждение на фактите, твърдяни в жалбата на ищеца от
октомври 2004г. до ВАС на Република България.
Значимостта на това писмо се състои в това, че Хелзинкският комитет

потвърждава пред ищеца Капустин, че според неговите независими
международни наблюдатели, онези нарушители на закона, които не са граждани
на България, наистина са потърпевши от политика и практика на пряка и
непряка дискриминация според критерия националност. Министерство на
правосъдието и Главна прокуратура на Република България предоставят
/отказват/ по-малко права и социална защита на онези правонарушители, които
не са граждани на България и които по закон могат да подлежат на настаняване в
1
затвори при по-добри условия, на наемане на работа, образование, отпуска без
контрол, отпуска по медицински показания, пробация /от 01.01.2005г./,
освобождаване от държавни такси, за да се защитават или да завеждат
граждански дела и възможностите за трансфер /Конвенция за трансфер на
осъдени лица/ или условно предсрочно освобождаване.
Ищецът Капустин и всички други чужденци, излежаващи своите присъди в

български затвори, имат по-малък правен статус пред длъжностните лица на
МП, ГП и пред Софийски градски1 съд /граждански, наказателни и
административни състави/ от онези правонарушители, които са граждани на
България и излежават присъдите си в България или други договарящи страни-
членки на Съвета на Европа и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Писмото потвърждава дискриминацията, твърдяна от ищеца в неговата

първоначална жалба от октомври 2004г. пред този съд, като факт, а не
измислица на Капустин.
2. Писмо от 09.08.2002г. на Български хелзинкски комитет в отговор на молба на

ищеца Капустин за независимо проучване на неговите твърдения, че е налице
официална политика и практика на пряка и непряка дискриминация. Главна
дирекция за изпълнение на наказанията при МП, служители на затвора и
Софийска градска прокуратура2 определят прилагането на българското
вътрешно право и на международните договори според критериите
националност на правонарушителя и имуществен статус на неговото семейство.
Те правят това, независимо че съответните приложими национални закони,
които определят права и задължения, т.е. НК, НПК, ГПК и ЗИН, нямат
разпоредби за различно приложение на техните текстове според националността
или имуществения статус на правонарушителя.
Това писмо потвърждава пред ищеца Капустин, и следователно и пред този съд,
че съществува независимо проучване на дискриминацията, извършено по-рано
от Хелзинкския комитет, т.е. на пряката дискриминация според критерия
националност.
Б. Ново твърдение – Дискриминация според имуществения статус

3. Ищецът Капустин моли за включването на допълнително основание за
завеждане на дело (кауза - бел. прев.) по адм. д. 7380/2004.
Основания за новата кауза се намират в чл. 4 на Закона за защита срещу

дискриминацията, т.е. имущественият статус на правонарушителите –
чужденци и на техните семейства, който се посочва като административен
критерий за определянето на законните права и социалната защита според
вътрешното право на България и международните споразумения.
1
District Courts означава окръжни съдилища, но след консултация с г-н Капустин, той потвърди, че става
въпрос за СГС - бел. прев.
2
Записано „софийска окръжна прокуратура”, но потвърдено от г-н Капустин, че става въпрос за СГП -
бел. прев.
2
Прави се оплакване, че МП и ГП на България са установили административна
политика и практика, която пряко дискриминира правонарушителя (чужденец)
според неговия и на неговото семейство имуществен статус /богатство/.
Дискриминация според критериите националност и имуществен статус е

административна политика на Главна дирекция за изпълнение на наказанията
при МП и на ГП на Република България в областта на вътрешното право, когато
определя законните права, задължения и възможности по inter alia3 чл. 70 ал. 1
от българския НК; Раздел І, чл. 415 /и следв./и Раздел ІІІ чл. 442 /и следв./ от
българския НПК; а също и на Министерство на правосъдието и на СГС,
гражданско и административно отделения по чл. 63б, ал. 1 от ГПК.
ВКП на Република България, inter alio прокурор Б. Тошев, който пише от името
на ГП, потвърди писмено съществуването на официална административна
политика и практика на дискриминация според имуществения статус на
правонарушителя. В писмо до различни правонарушители българският прокурор
Б. Тошев написа, че имущественият статус /богатство/ на един правонарушител
/чужденец и на неговото семейство/ в крайна сметка ще определи законното
право за разглеждане от съд на условно предсрочно освобождаване или
трансфер съобразно Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица.
Според прокурор Б. Тошев и други български прокурори, ГП на Република

България е определила, че онези законови процедури, от които
правонарушителите могат да се възползват за съдебна преценка на
условното предсрочно освобождаване, за правонарушителите, които не са
граждани на България, ще се определят според техния имуществен статус.
Дали един правонарушител – чужденец подлежи на условно предсрочно
освобождаване или трансфир по Конвенцията, се определя от страна на МП и
на ГП като отнасящо се само до онези чужденци, които имат достатъчно
имущество или налични парични средства, за да имат те право на процедура по
вътрешното и международното право.
Според прокурор Б. Тошев, на онези правонарушители – чужденци, които имат

достатъчно парични средства /за да заплатят на държавата България/, ще им бъде
разрешен достъп до българските съдилища и до процедури по международни
договори.
Според прокурор Б. Тошев, това е официална политика и практика за онези

правонарушители – чужденци, неотговарящи на имуществения статус, който се
изисква от страна на СГП, за да им бъде отказано по административен път
тяхното законно право на съдебна процедура /чл. 415 и др. и чл. 442 и др./ от
българския НПК както от страна на СГП, така и от страна на административната
комисия на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при МП, формирана
съобразно чл. 17 от ЗИН.
Горното е в противоречие с международното и вътрешното право.
3
Лат. - измежду други - бел. прев.
3
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 от 27.06.1975г. на Пленума на ВС, Наказателно
отделение4 дава основания за твърденията на ищеца Капустин, че
административните решения на Комисията при ЦСЗ, Главна дирекция за
изпълнение на наказанията към МП, формирана по чл. 17 от ЗИН и на СГП да
отказват по чл. 70, НК на чужденците-правонарушители достъп до правните
процедури по чл. 415, НПК, противоречат на вътрешното право.
Правонарушителите, дори и онези, които не са граждани на България и чийто
имуществен статус не отговаря на изискванията на МП и на СГП, въпреки това
имат право на същите съдебни процедури, законни права и социална защита, от
които се ползват гражданите на България.
Следователно, не е законосъобразно административната политика или практика,

която определя достъпа до съдебна процедура, иначе допустима съобразно
вътрешното право, да зависи от богатството или бедността на едно лице. Да се
прави това е в противоречие с принципите на равнопоставеност, тъй като се
дават права само на богатите и се отказват същите права на бедните.
В. Допълнителни факти
Като се има пред вид горното, ищецът Капустин твърди, че е налице пряка и
непряка дискриминация, резултат от административни разпореждания, политика и
практика на МП на Република България, inter alia Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002г.
на министъра на правосъдието измежду други.
Освен това, ищецът Капустин е направил допълнително твърдение за пряка и
непряка дискриминация, резултат от административин разпореждания, политика и
4
Относно обобщаване практиката на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание.
С цел да се подобри работата на съдилищата по условното предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание, Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да повишат активността си при решаването на въпроса за
условното предсрочно освобождаване, като изискват от ръководствата на затворите сведенията за
предлаганите за условно предсрочно освобождаване лица да съдържат изчерпателни данни относно
законните предпоставки:
a. ...
2. ...
3. ...
4. Условното предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е допустимо и
когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял изискуемата част от
наказанието и е показал примерно поведение, независимо че изискването за честно отношение към
труда е дадено кумулативно с изискването за примерно поведение. Щом като осъденият поради
независещи от него причини не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже
своето честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че се е
поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен.
5. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се
позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55, НК, както и на квалифициращите деянието признаци,
които се вземат пред вид при постановяването на присъдата. Чл. 70, НК изисква осъденият през
време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства чрез примерно поведение и честно
отношение към труда, че се е поправил.
6. ...
7. ...
8. ...
9. ...
10. ...
4
практика на министъра на правосъдието на Република България и на ГП на Република
България. Те са определили в своето официално качество, че националността и
имущественият статус следва да определят достъпа на един правонарушител до
законни права и процедури, съдържащи се в българския НПК и в Конвенцията за
трансфер на осъдени лица.
Тази дискриминация, за която твърди ищецът Капустин пред ВАС, засяга
законните права и социална защита на всички чуждестранни граждани, лишени от
свобода в Република България и излежаващи наказателни присъди тук, тя не засяга
само ищеца Капустин.
В резултат на това, ищецът Капустин представя следните статистически
данни и моли те да бъдат приети като доказателство.
Тази статистика е важна за ищеца Капустин и за други, тъй като доказва, че
дискриминацията, срещу която се прави оплакване, е организирана като официална
политика и практика на МП и на ГП на Република България.
Статистиката е необходима, за да се докаже, че дискриминацията, срещу която
се прави оплакване, системно се прилага от страна на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията при МП и от СГП и за да се докаже наличието на незаконосъобразно
отнемане на законни права и социална защита от всички чужденци-правонарушители,
намиращи се в Централен софийски затвор.
Доказателства за това системно нарушаване на законните права и социална
защита могат да бъдат намерени в следната статистика.
В София има 93 осъдени чужденци, които излежават своите присъди, като от
тях:
4. 38 лица са засегнати от пряка дискриминация по признака националност –

в областта на правото, отнасящо се до поправянето на лицата и по-
специално настаняването в затвори.
На чужденците им се отказва преместване в затвори от открит или междинен

тип единствено по критерия на тяхната националност. Това се прави независимо, че
законът изисква преместване, ако остават пет (5) или по-малко години от присъдата им.
5. 23 лица са засегнати от пряка дискриминация според тяхната националност

– в областта на правото, отнасящо се до наказателните закони и
поправянето на лицата и по-специално – пробацията
Чужденците биват уведомявани от представители на българското МП, че те не

подлежат на освобождаване за пробация единствено поради тяхната националност и
това е независимо от факта, че на лицето му остават три (3) години или по-малко от
присъдата и то има законното право на освобождаване за пробация от 01.01.2005г.
Освен това, администрацията на Софийски затвор или е объркана или не желае да
изясни как този нов закон се прилага по отношение на лицата, които за първи път са
нарушили закона и които вече са осъдени и лишени от свобода, но имат присъда от три
(3) години или по-малко или по отношение на онези лица, на които им остават 3 години
или по-малко от по-голяма присъда. Обаче, администрацията на Софийски затвор
категорично настоява, че този закон няма да бъде прилаган към чужденци.
6. 63 лица са засегнати от пряка дискриминация според имуществения им

статус в областта на международното право – международни договори,
трансфер
5
На чужденците им се отказват молбите за трансфер по Европейската конвенция
за трансфер на осъдени лица единствено по критерия за техния имуществен статус в
България.
7. 29 лица са засегнати от непряка дискриминация според тяхната

националност и пряка дискриминация според имуществения им статус в
областта на наказателното право относно това дали подлежат на условно
предсрочно освобождаване.
На чужденците им се отказва съдебно разглеждане на техния правен статут във

връзка с процедурата по чл. 415 и следващите, НПК единствено по критерия за тяхната
националност и имуществен статус, това се прави независимо от факта, че лицето
(чужденец) отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК.
Г. Допълнително искане
Съдът да разпореди на МП да потвърди пред съда, че горната статистика е
вярна.
Съдът да поиска от Български хелзинкски комитет вярно копие от неговия
доклад за 2002 година.
Съдът да потвърди, че приема горното като доказателство.
Подадено с уважение
30.12.2004г.
В.л. № 1118 по Списъка на специалистите,
утвърдени за в.л. от Комисията по чл. 200ж
ал. 1 на ЗСВ, съдебен район на СРС – обн. в
ДВ бр. 17/2004г.
6
Превод от английски език
БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ

Член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека
№ П-936/07.12.04.
Г-н Майкъл Капустин

10-та група
Уважаеми Господин Капустин,
Вашето писмо беше получено в Български хелзинкски комитет. Ние сме

съгласни, че чужденците, излежаващи присъди в българските затвори понасят
дискриминация и техният правен статут не е еднакъв с този на българските затворници.
Ще обсъдим проблема с нашия председател г-н Крdсимир Кънев, след като той се
завърне в България на 08.12. и ще решим какви действия ще бъде възможно да
предприемем. Междувременно, би било много полезно, ако можете да ни изпратите
списък на онези чужденци, които са кандидатствали да бъдат преместени и на които им
е било отказано, за да можем да се свържем с тях.
Трябва да Ви уведомя, че Български хелзинкски комитет не е регистриран да
завежда колективни жалби пред Комитета за социални права и ние нямаме никаква
информация относно други регистрирани неправителствени организации в България.
Искрено Ваша,
(подпис не се чете)
Мила Боянова
БХК
Удостоверявам верността на превода на приложеното фотокопие на писмо на

Български хелзинкски комитет от 07.12.2004г. - Мариана Русева Радулова, в.л. № 1118
по Списъка на специалистите, утвърдени за в.л. от Комисията по чл. 200ж, ал. 1 на ЗСВ,
съдебен район на СРС – обн. в ДВ бр. 17/2004г. Преводът се състои от една страница.
Преводач:
Превод от английски език
БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ

Член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека
Г-н Майкъл Капустин

09.08.2002г.
Уважаеми Господин Капустин,
Представители на Хюман Райтс Уотч1 се обърнаха към Български хелзинкски

комитет със запитване относно Вашите твърдения за нарушаване на човешките права
на чужденците в българските затвори.
Във връзка с това, бихме желали да Ви помолим да ни предоставите информация
по конкретни случаи на лошо отношение към чужденците, както и по случаи на
нарушения срещу чужденците при досъдебни и съдебни производства – съдебни
заседания и произнасяне на присъди без да бъде назначаван преводач на подсъдимите2.
Относно информацията за дискриминация срещу лишените от свобода чужденци
– включително твърденията, че им се отказва настаняване в затворнически общежития
от открит, полуотворен и междинен тип, както и че не им се дава възможност да
работят, а също и относно твърденията за нарушения на тяхното право да получават
отпуска и правото на условно предсрочно освобождаване - бих желал да Ви уведомя, че
Български хелзинкски комитет ще анализира тези проблеми в своя публикация относно
правата на хората в местата за лишаване от свобода, която ще излезе в началото на
септември 2002г.
Искрено Ваш,
(подпис не се чете)
/Станимир Петров/
Кръгъл печат на Български хелзинкски комитет, София
Удостоверявам верността на превода на приложеното фотокопие на писмо на

Български хелзинкски комитет от 09.08.2002г. - Мариана Русева Радулова, в.л. № 1118
по Списъка на специалистите, утвърдени за в.л. от Комисията по чл. 200ж, ал. 1 на ЗСВ,
съдебен район на СРС – обн. в ДВ бр. 17/2004г. Преводът се състои от една страница.
Преводач:
1
В превод – Наблюдение за човешките права - бел. прев.
2
Същата дума означава и ответник при гражданско производство - бел. прев.
СЪД
Отн: адм. д. № 7380/2004

София, 1000

10-та група
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Моля да приемете на основание чл. 72 от Закона за защита срещу

дискриминацията да допуснете като страни по делото други чужденци,
лишени от свобода, излежаващи присъдите си в Централен затвор София и
потърпевши от дискриминационната политика и практика на МП.

определение №820 Раgе 1 of З
№ 820 София,
01/27/2005
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша
докладваното
от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело № 7380/2004. й
Производството по делото е образувано по жалба на Майкъл Капустин, гражданин на

Канада, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор.
В жалбата се правят оплаквания срещу ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси
за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби,
Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15
от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., в частта и в която не е
предвидено освобождаване от държавна такса за лица изтърпяващи наказание
лишаване от свобода; срещу заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на
правосъдието, относно разпределение на лишените от свобода по затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, в изпълнение на чл. 15, ал. 1 от
Закона за изтърпяване на наказанията (ЗИН); срещу разпореждания на съдии
докладчици и определения по дела: вх. № 6196 и № 6197 на Софийски градски
съд(СГС) от 26.02.2003 г. и 26.06.2003 г.; гр. дело № 2191/2003 г. на Софийски
апелативен съд(САС); гр. дела № 17/2004 г. и № 68/2004 г. на Върховния касационен
съд (ВКС), съответно тричленен и петчленен състав. По така цитираните дела,
жалбите на Жалбоподателя са оставяни без движение с указания за внасяне на
държавна такса и съответно връщани при неизпълнение от негова страна. Капустин
твърди, че така посочените съдебни актове са дискриминационни спрямо него, тъй
като други лишени от свобода, но български граждани са били освобождавани от
държавна такса, при идентични с неговия случай обстоятелства.
Обжалваната ТАРИФА№ 1 към Закона за държавните такси е одобрена с ПМС № 167
от 28.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1.09.1992 г. и е нормативен акт по смисъла на
Закона за нормативните актове. Поради това жалбата в тази част следва да бъде
изпратена на председателя на Втора колегия за насрочване на делото в открито
съдебно заседание за разглеждане от петчленен състав съгласно разпоредбата на
чл. 23 от Закона за Върховния
определение №820 Раgе 2 оf З
административен съд /ЗВАС/.

Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 година на министъра на правосъдието е издадена на
основание чл. 15, ап. 1 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/ и с нея е
извършено диференцирано разпределение за настаняване на лицата, лишени от
свобода в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, в зависимост от
различни признаци-местоживеене, жени, мъже, непълнолетни, чужденци и други.
Заповедта има за адресати както директорите на местата за изтърпяване на наказанието
лишаване и свобода, така и лишените от свобода, изтърпяващи ефективно наказанието
си. В този смисъл тя представлява общ административен акт, тъй като с него се
определят конкретни правила върху неопределен брой адресати и се възлагат конкретни
задължения. Поради това жалбата срещу цитираната заповед следва да бъде
разгледана в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен
съд, като административен акт, издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС.
Обжалваните разпореждания и определения на СГС, САС и ВКС, посочени по-горе не
подлежат на съдебен контрол от ВАС. С определение от 27.11.2003 година, постановено
по гр.дело № 2191/1003 година на Софийския апелативен съд е оставил без
разглеждане частната жалба на Майкъл Капустин срещу разпореждане на СГС, 12
състав. С определение от 29.03.2004 година, постановено по гр.дело № 17/2004 година
на Върховния касационен съд-Търговска колегия е оставена без разглеждане частната
жалба на Майкъл Капустин против определение от 27.11.2003 година по гр.дело №
2191/2003 година на САС. С определение от 25.05.2004 година, постановено по гр.дело
№ 68/2004 година, петчленен състав на Върховния касационен съд е върнал частната
жалба на Майкъл Капустин против определение от 29.03.2004 година по гр.д. № 17/2004
година на ВКС, Търговска колегия. Предвид на това с постановените определения е
изчерпан инстанционния контрол, предвиден в Глава 19 на ГПК - Обжалване на
определенията - чл. 213 до 218 от ГПК. Друг инстанционен контрол по посочените
съдебни актове не може да бъде извършван. Освен това цитираните определения са
постановени по реда на исковия процес, докато административният съд може да се
произнася само досежно законосъобразността на административните актове. Предвид
на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото_прекратено.
По делото е постъпила и молба от 21.01.2004 година от Майкъл Капустин, към която са
приложени 12 броя молби на чужди граждани, изтърпяващи наказание "лишаване от
свобода" в Софийския затвор, с която се иска същите да бъдат допуснати като страни в
производството по делото на основание чл. 72 от Закона за защита срещу
дискриминацията. Цитираната правна норма е относима към исковото производство по
реда на ГПК. За административното производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от
Закона за защита срещу дискриминацията, съгласно който "всяко лице, чиито права са
засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на ЗАП,
съответно ЗВАС". В настоящето
определение №820 Раgе З оf З
производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол, поради

което подалите молби лица нямат право на жалба. Присъединяването към
подадената от Майкъл Капустин жалба е процесуално недопустимо, а подалите
молби лица нямат качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това
молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният
административен съд - Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Майкъл Капустин, гражданин на Канада
срещу разпореждане на СГС от 12.09.2003 година, определение на Софийския
апелативен съд по гр.д. №2191/2003 година, определение на Върховния касационен
съд по гр.д. №17/2004 година и определение на ВКС по гр.д. №68/2004 година и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ЖАЛБАТА на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1 към Закона за държавните такси
да бъде докладвана на председателя на Втора колегия за разглеждането й от
петчленен състав на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА делото на председателя на Пето отделение в частта, с която се обжалва
заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на министъра на правосъдието, относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития, за насрочване и разглеждане в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Майкъл Капустин от 21.01.2005 година,
подадена на основание чл. 72 от Закона за защита срещу дискриминацията.
В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред

петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщението му. ———————
Вярно с оригинала, секретар: ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ Марина

Михайлова ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ваня
Анчева
/п/ Юлия Ковачева
Чрез: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ
отн. адм. дело. № 7380/2004
Срещу: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 -1/27/2005г.

10-та група
ЧАСТНА ЖАЛБА
Представям следната частна жалба, която беше първоначално подадена на

английски език на 16.02.2005г. чрез Софийски затвор. Настоящият текст на
английски език има корекции и допълнения и е даден от мен за превод на
български език от признат за вещо лице преводач.
Сега представям на Съда окончателния текст на български език заедно с

коригирания документ на английски език.
A. Предварително изявление
Бидейки чуждестранен гражданин, лишен от свобода, жалбоподателят е в

изключително неизгодно положение поради факта, известен на съда, за неговата
ограничена възможност да има достъп до преводача си. Поради това е основателно
този Съд да очаква, че жалбоподателят може да не е разбрал напълно добре текста
на обжалваното Определение № 820 от 27.01.2005г., който е само на български
език. Поради това жалбоподателят желае предварително да предупреди Съда, че
неразбирането на българския съд е причината, поради която понякога в жалбата
може да са изтъкнати доводи, несъответстващи на действителните основания,
посочени от Съда.
Ако това се е случило, жалбоподателят се извинява предварително на

съдебния състав.
2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_BG.doc 1

Освен това, поради краткото време, жалбоподателят си запазва правото да
подаде допълнение към жалбата си и в него да довърши доводите си.
B. Обжалвани части
Жалбоподателят обжалва онези части от Определение № 820 от

27.01.2005г., в които е определено от уважаемите съдии Михайлова, Анчева и
Ковачева, че:
(1) ВАС намира, че не е компетентен да разглежда жалби [“срещу разпореждания

на съдии докладчици и определения по [граждански] дела”], id est че
разпорежданията и определенията от административен характер на „председателя”,
който е назначен от министъра на правосъдието, да ръководи административно
многобройните отделения на СГС [“…са постановени по реда на исковия процес,
докато административният съд може да се произнася само досежно
законосъобразността на административните актове. Предвид на
изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото прекратено.”] са част от процесуалния ред на исков
процес, а на административния съд е подведомствено разглеждането
законосъобразността на административни актове, а не тази на съдебни актове на
гражданските съдилища;
(2) ВАС намира, че [“подалите молби лица нямат право на жалба.

Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин жалба е
процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат качеството на
заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата следва да бъде
оставена без уважение.”] 12 други чужденци, лишени от свобода в България,
които подадоха молби да бъдат допуснати като заинтересовани страни по адм.д.
№ 7380/2004, не са заинтересовани трети страни, поради което тяхното участие е
недопустимо, освен това
(3) [“Цитираната правна норма (чл. 72§2 ЗЗСД) е относима към исковото
производство по реда на ГПК. За административното производство се
прилага разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията…съгласно който "…равенство в третирането, може да го
обжалва пред съда по реда на ЗАП, съответно ЗВАС". В настоящото
производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол,
поради което подалите молби лица нямат право на жалба.
оставена без уважение.“] производството, започнато от Капустин срещу
Министерство на правосъдието, inter alia1 Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002, е
1
Лат. – измежду други - бел. прев.

процесуално допустимо на основание чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията], поради което чл. 72, ал.2 от същия закон не може и
погрешно е бил посочен от жалбоподателя и от 12 други молители по настоящото
дело. Поради което присъединяването на 12 идентични жалби от други
дискриминирани лишени от свобода чужденци е процесуално недопустимо, поне
според уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева.
C. Основания на жалбоподателя за изменение на

ОПРЕДЕЛЕНИЕ No. 820/2005
Обжалваните части от Определение № 820/05 изискват жалбоподателят да разгледа

следните въпроси:
(1) Очевидната липса на яснота относно характера на неговите оплаквания

срещу [“разпореждания на съдии докладчици и определения по
[граждански] дела”] разпорежданията и определенията, постановени от
Председателя на СГС по чл. 63, ал.1, т. “б” от ГПК; освен това
(2) Въпросът за съдебната икономия, за правния статут на 12-те молители и на

всички други чужденци, лишени от свобода в България, като
„заинтересовани страни” и тяхното процесуално право да участват като
заинтересовани трети страни в административно дело, по което с
решението на ВАС ще бъдат засегнати техните бъдещи права и
задължения. Настоящото административно дело № 7380/2004 е заведено от
Капустин като член на “отделна социална група в българското
общество”, id est “всички чуждестранни граждани, лишени от свобода
и намиращи се в местата за лишаване от свобода в България по
разпореждане на български наказателен съд” и чиито законни права и
задължения в България са засегнати от това, което Капустин в неговата
първоначална жалба и 12-те молители твърдят, че представляват
административни актове, политика и практика на министъра на
правосъдието и които по начина, по който са формулирани и по тяхното
предназначение и практикуване, съществуват в противоречие с основния
български закон и представляват негативно дискриминиране на всички
членове на тази отделна социална група; освен това
(3) Че, ако се приложи логиката на Пето отделение на ВАС, излиза че то (Пето
отделение на ВАС) трябва да разгледа поотделно, а не заедно исканията на
всеки от чужденците, подали 12-те отделни молби по това дело. Съдът ще
трябва да се произнесе с отделно ОПРЕДЕЛЕНИЕ и по отделно да
уведоми всеки от 12-те молители, чиито молби да участват в адм д. №
7380/2004 са били отхвърлени като недопустими на следните процесуални
и фактически основания (1) погрешната процедура, на която са се позовали,
за да поискат допускане на тяхното участие и (2) че те не са заинтересовани
страни по административното дело, заведено от един от тях – Капустин.

D. Краткото време и различните степени на сложност правят
необходимо жалбоподателят да разгледа всяко едно от своите
оплаквания по ред според тяхната сложност и да представи
обобщено своите оплаквания по следния начин:
(1) Въпросът, по който следва да се направи произнасяне по настоящото

производство, е от правен характер. Дали официалната административна
политика и практика на дискриминация по нареждане на МП и начинът, по
който те се прилагат от страна на администрацията на ЦСЗ нарушават
основния закон на България и останалото законодателство, свързано с
човешките права, насочено срещу всички форми на пряка и косвена
дискриминация по националност, имуществен или социален статус на
определена група от хора или на отделен човек?
Въпросът за “лицата, заинтересовани от изхода на делото” се

разглежда в чл. 21, ал.1 от ЗВАС и е задължение на ВАС, 5-то
отделение ex officio да уведоми всички тези лица, чиито законни права
и задължения се засягат пряко или косвено от изхода на адм. д. №
7380/2004. В първоначалната жалба на Капустин не се твърди, че той е
единственият чужденец, лишен от свобода, засегнат от атакувания
административен акт на министъра на правосъдието.
Поради това 5-то отделение на ВАС е допуснал правна грешка и също

така неоснователно е направил извод от характера на жалбата на Капустин
и от фактите, че други чужди граждани, лишени от свобода в България, не
са дискриминирани, поради което нямат правния статут на
„заинтересована страна” по административната жалба, подадена от
Капустин срещу МП.
Този извод е погрешен първо, защото другите лишени от свобода чужди

граждани и 12 молители по това дело също са направили твърдения за
същата дискриминация от страна на министъра на правосъдието и се
оплакват от същата официална политика и практика на пряка и косвена
дискриминация като незаконни и бидейки такива, те ги лишават
незаконосъобразно от законни права, дадени от българското
законодателство на всички чужденци, лишени от свобода в България.
ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЖАЛБА ДО ВЪРХОВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НЕ Е СРЕЩУ ИНДИВИДУАЛЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ЗАСЯГАЩ САМО ПЪРВИЯ
ЖАЛБОПОДАТЕЛ И ЧУЖДЕНЕЦ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА – КАПУСТИН
И ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ ВСИЧКИ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ, ЛИШЕНИ ОТ
СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ, СА ЗАСЕГНАТИ ПО СЪЩИЯ НАЧИН КАТО
КАПУСТИН ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ТВЪРДЯНА ОТ НЕГО, КАКТО

И ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ЗАКОННИТЕ ПРАВА
НА ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ, ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ, ЩЕ
БЪДАТ ПРЯКО ЗАСЕГНАТИ ОТ ИЗХОДА НА АДМ. Д. № 7380/2004,
ВСИЧКИ ТЕЗИ ФАКТИ ТРЯБВА ДА ДОВЕДАТ ЕДИН РАЗУМЕН И
СПРАВЕДЛИВ НАБЛЮДАТЕЛ ДО СЪЩИЯ ИЗВОД, id est ЧЕ ВСИЧКИ
ЧУЖДЕНЦИ, ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ СА ЗАСЕГНАТИ И
ПОРАДИ ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЗНАЕ, ЧЕ ПОРАДИ ТОВА ТРЯБВА
ДА СЕ ПРИЗНАЕ, ЧЕ ИМАТ ПРАВЕН СТАТУТ НА „ЛИЦА,
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ И ЗАСЕГНАТИ ОТ” ЖАЛБАТА И ОТ ВСЯКАКВИ
РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА.
Като се направи разумна преценка на фактите, жалбоподателят трябва с

уважение да заяви пред този съд, че изводът на уважаемите съдии
Михайлова, Анчева и Ковачева, id est че другите чужденци, лишени от
свобода в България [inter alio2 12-те посочени молители], не са страни,
чиито законни права и интереси ще бъдат засегнати от изхода от
настоящото дело, е погрешен от правна гледна точка и представя пред
този съд явна правна грешка.
Фактът Res ipsa loquitur3, че другите 12 молители по това дело са

чужденци, лишени са от свобода от наказателен съд, пряко са потърпевши
от дискриминацията, срещу която се прави оплакване и също са предмет на
Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 на министъра на правосъдието, са факти
които говорят сами за себе си и от които не е възможен друг разумен извод
освен този, че 12-те молители и всички други чужденци, лишени от
свобода, имат достатъчно prima facie4 основание за ВАС да приеме ex
officio, че те са „заинтересовани страни”, потърпевши от същата
дискриминация в системата на местата за лишаване от свобода в България,
причинена освен от други неща и от Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 на
МП.
Поради това, правилният извод на 5-то отделение на ВАС би бил, че на

всички лишени от свобода чужденци в България, за които се твърди, че са
потърпевши от дискриминация, резултат освен от други неща и от Заповед
№ ЛС-04-277/04.10.2002 на МП, трябва да им бъде даден от страна на
разглеждащия съд правен статут на „лица, заинтересовани от изхода на
делото, непосочени в жалбата или протеста”, както гласи текстът на
чл. 21 ал. 1 на ЗВАС.
(2) ОСВЕН ТОВА, “Органите и лицата по ал. 1 [чл. 21 от ЗВАС] могат да

встъпят в производството в 14-дневен срок от получаване на
2
Лат. – измежду тях - бел. прев.
3
Лат. – нещото говори само за себе си - бел. прев.
4
Лат. – на пръв поглед - бел. прев.

съобщението”, следователно ВАС, 5-то отделение е имал задължение
съобразно закона да допусне участието в настоящото дело на всеки
чужденец, лишен от свобода в България. Очевидно е, че тези лица ще бъдат
засегнати от всяко решение и констатация на ВАС, постановени по адм. д.
№ 7380/2004, когато той разглежда правен въпрос, inter alia дали
дискриминационната административна политика и практика на министъра
на правосъдието, наложени върху чужденците в българските затвори,
нарушават Конституцията на България, други вътрешни закони и
международни договори.
Поради това жалбоподателят с уважение твърди, че ВАС, 5-то

отделение отново е допуснал правна грешка, намирайки че молбите на
12-те молители и на Капустин са недопустими също и поради това, че 5-то
отделение на ВАС счита, че позоваването от страна на 12-те молители и
Капустин на чл. 72 ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, за
да си осигурят участие в делото, вместо на чл. 21 ал. 2 от ЗВАС,
представлява процесуална грешка.
Не е необходимо жалбоподателят да обсъжда въпроса за това, че 12-те

молители по делото не са допуснати за участие на основание чл. 21, ал. 2
от ЗВАС единствено поради това, че те са се позовали на чл. 72, ал. 2 от
Закона за защита срещу дискриминацията.
Този правен въпрос е фиктивен expressio unius est exclusio alterius5 тъй като
двата закона [Законът за защита срещу дискриминацията и ЗВАС]
разрешават процесуалния въпрос относно участието на трета страна по
еднакъв начин. А посочването или позоваването от страна на 12-те
молители и Капустин на единия закон [чл. 72, ал.2 от Закона за защита
срещу дискриминацията] и нейното изключване поради процесуална
недопустимост според уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева
няма за правна последица лишаването на молителите от тяхното законно
процесуално право да участват на основание другия закон [чл. 21, ал. 2 от
ЗВАС].
Уважаемите съдии Михайлова, Анчева и Ковачева от 5-то отделение

на ВАС са знаели, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗВАС съдът трябва да
действа ex officio, за да определи кои са непосочените заинтересовани
страни, чиито законни права и задължения ще бъдат засегнати от изхода на
едно административно дело, също така те са знаели, че на основание чл. 21,
ал. 2 от същия закон, Съдът трябва да даде на заинтересованите страни inter
alio, 12-те други молители, същото процесуално право да участват в делото,
5
Expressio unius est exclusio alterius: Правило за конструкция, според което да се изрази или
включи едно нещо предполага да се изключи другото
или алтернативното.

както е допустимо съобразно чл. 72, ал. 2 от Закона за защита срещу
дискриминацията.
Поради това, исканията за участие на другите страни, заинтересовани от

изхода на делото, е поне процесуално допустимо, въпреки факта, че
молителите вероятно са посочили погрешна правна разпоредба, когато са
подавали молбите си да участие в делото.
В резултат на това, всички чужденци, принадлежащи към групата,

засегната от Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002г. и чл. 15 на Закона за
изпълнение на наказанията, inter alio 12-те отделни молители, които са 4
граждани на Румъния - Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян
Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на Нигерия - Дандисон
Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевски; 4 граждани на
Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз
Куртиши; и 2 граждани на Полша - Бартоломей Виежбицки и Виеслав
Ниекало са имали и продължават да имат правото да молят 5-то отделение
на ВАС за участие в адм. д. № 7380/2004.
(3) 5-то отделение на ВАС е нарушило процесуалния закон, когато се е

произнесло по 12 отделни молби заедно чрез първоначалния жалбоподател
Капустин с едно определение. Това е направено, въпреки факта, че всяка
една молба е подадена отделно от всеки от отделните молители, който се
представя пред Съда, а не чрез Капустин. Поради това, с уважение твърдя,
че е процесуално изискване да има отделно произнасяне от страна на Съда
по всяка молба на всеки от молителите и директно за всеки един молител, а
не чрез Капустин.
(4) В противен случай, с уважение твърдя, че 5-то отделение на ВАС е

нарушило материалния закон и законните права на всеки от 12-те
отделни молители, като не ги е уведомило поотделно за неблагоприятното
Определение, което засяга техните законни права и задължения в България,
както и тяхното право да обжалват.
(5) 5-то отделение на ВАС не е разбрало добре основанията на жалбата на

жалбоподателя срещу административната политика и практика на
председателите на гражданските отделения на СГС.
Първо, очевидно първоначалната жалба на жалбоподателят е била неясна.

Неговото намерение беше да уведоми с нея съда, че той не иска от ВАС да
упражнява контрол върху съдебни актове или решения, постановени от
други съдилища при разглеждането от тяхна страна на фактите или
правните въпроси по няколко граждански производства. Делата и
решенията, цитирани от страна на жалбоподателя в неговата първоначална
жалба всъщност имаха за цел да бъдат материално доказателство за

съдебни факти, за които жалбоподателят смята, че дават prima facie
доказателство за дискриминацията, чието наличие той твърди. Тази
дискриминация е проявена в това, което жалбоподателят Капустин нарече
„индивидуални административни актове”, издадени от главните
администратори на гражданските отделения на СГС.
Целта на първоначалната жалба на жалбоподателя беше да се образува

съдебно производство и да бъде постановенто решение или определение на
ДАС, което да реши първо правен въпрос.
Дали „признаването”, направено ad hoc извън всякаква алтернативна

съдебна процедура по чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК (изм. ДВ бр. 36/1979г.,
изм. ДВ бр. 124/1997г.) [“от лицата, за които е признато от председателя
на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за
материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да
заплатят таксите и разноските”]6 от страна на “…председателя на
окръжния съд или от районния съдия…”, като се прави диференциация
между лицата [“…въз основа на декларация…”] и те се разделят според
имущественото им състояние [“…за материалното им състояние…”] и
положението им в обществото [“… нямат достатъчно средства да
заплатят таксите и разноските”] представлява “признаване” от
административен характер [“е извършено диференцирано…на
лицата…директорите на местата…за…’ председателя на окръжния съд
или от районния съдия’…издаден от орган, посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС”
т.е. . жалби и протести срещу актове на…ръководители на други
ведомства]7 по смисъла на чл. 5, ал. 1 на ЗВАС и поради тази причина
подлежи на контрол от страна на ВАС?
Жалбоподателят твърди, че „признаването”, направено от конкретен

административен председател на едно от отделенията на СГС, който е
назначен от министъра на правосъдието, представлява „акт на
ръководител на ведомство8” по смисъла на чл. 5 от ЗВАС, а не съдебно
решение, постановено от независим и безпристрастен съдебен състав или
съдия.
Освен това, жалбоподателят твърди, че „признаването от страна на

председателя”, няма характера на „разпореждане”, което може да бъде
обжалвано по процедурата, посочена в чл. 219 от ГПК.
Тези “признавания” не могат основателно да бъдат считани за такива с

правен характер на “окончателно съдебно решение или разпореждане”,
6
Текстът е взет без изменение от оригинала на жалбата - бел. прев.
7
Текстът е взет без изменение от оригинала на жалбата - бел. прев.
8
Би могло да се преведе и административен орган - бел. прев.

които решават окончателно някакъв правен спор по правен въпрос или
факт.
„Признаванията”, направени по този начин, по чл. 63 от ГПК, подлежат на

последващ контрол и изменение от страна на същото ведомство9 и
административен ръководител, който първоначално е издал признаването
и поради това принципът res iudicata не е приложим към подобни
„признавания”.
В резултат на горното и поради факта, че тези „признавания” по чл. 63, ал.

1, б. „б” от ГПК решават чисто административен въпрос, id est дали следва
да се плащат разноски или държавни такси, представляват факти, които не
могат да бъдат пренебрегнати от този Съд. Тези факти дават основание на
жалбоподателя да твърди, че характерът на атакуваните „признавания” е
най-малкото неясно определен, а в най-лошия случай е неоснователно и
неправилно считан за „съдебни решения”, постановени от „безпристрастен”
съд.
Това е невъзможно, тъй като процедурата по издаване на тези

„признавания” по чл. 63, ал. 1, б. „Б” от ГПК, не отговаря на приетите
съдебни критерии за безпристрастност и равнопоставеност на страните.
Жалбоподателят твърди, че те са чисто административна формалност и са
едностранни. Не е възможно председателят на отделение на СГС да
представлява интересите на бюджета на МП и да издава „безпристрастно”
решение, което ще засегне негативно или (a) бюджета на МФ, или (2)
законните права и задължения на едно лице, лишено от свобода и
намиращо се под контрола на същата заинтересована страна.
Освен това жалбоподателят поиска след като ВАС се произнесе по горния

правен въпрос, да насочи вниманието си към фактически въпрос.
Дали ноторно известните като многобройни „признавания” по чл. 63,

ал. 1, б. „б” от ГПК и отказът да бъдат приети като верни
декларациите на жалбоподателя, представляват de facto твърдение на
Председателя на СГС, че жалбоподателят подава невярна информация
и така дава обективно доказателство за още по-ноторно известна и ужасна
политика и практика на административните председатели на гражданските
отделения на СГС. От тях се изисква те косвено да дискриминират
жалбоподателя Капустин поради неговата националност и неговото
обществено положение и всички други чужденци, лишени от свобода, но да
отказват да приемат като верни писмените декларации и други съдебни
доказателства за тяхното имуществено състояние?
9
Би могло да се преведе и административен орган - бел. прев.

E. Жалбоподателят моли Съда да се произнесе, че
(1) Доводите на жалбоподателя са основателни и че съдебните факти относно

обстоятелствата и статута на лишените от свобода чужденци в България са
такива, че водят само до един извод, id est че всички чужденци, лишени от
свобода в България са засегнати от жалбата на Капустин за наличие на
дискриминация срещу inter alia Заповед № ЛС-04-277/04.10.2002 и чл. 15 от
ЗИН;
(2) И че поради това също така е основателно от тези съдебни факти и

обстоятелства да се направи извода, че всички лишени от свобода
чужденци в България ще бъдат засегнати от всяко решение, постановено от
ВАС, по първоначалната жалба на Капустин за наличие на дискриминация;
(3) Че в резултат на горните факти, характерът на първоначалната жалба на

Капустин срещу министъра на правосъдието за наличие на дискриминация
и нейният конкретен предмет, засягащ правен въпрос, се засяга повече от
100 души, намиращи се в затворите на България и потърпевши от
твърдяната дискриминация. Че техният живот в България е пряко засегнат
от дискриминацията е факт и трябва да се направи извода, че са налице
необходимите условия по чл. 21 от ЗИН. Поради това, 5-то отделение на
вАС е имал задължението както ex officio, така и при поискване да
установи кои са всичките чужди граждани, лишени от свобода в България
и засегнати от твърдяната дискриминация, както и да отговори поотделно и
положително на 12-те отделни молители – чужденци, граждани на Румъния
- Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар
Габриел; 1 гражданин на Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова
- Виорел Королевсски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки
Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша -
Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало, засегнати от твърдяната
дискриминация. Съдът следва да уведоми всеки един от тях за наличието
на адм. д. № 7380/2004 и да допусне да участват по делото, което е тяхно
процесуално право по закон, така както е посочено в чл. 21, ал. 2 от ЗВАС;
(4) И на основание на горното и съобразно принципите на съдебна

икономия и справедливост, на 5-то отделение на ВАС следва да се
укаже да (1) ex officio на основание чл. 21, ал. 1 от ЗВАС да получи от
министъра на правосъдието информация за всеки един засегнат чужденец,
лишен от свобода и излежаващ наказателна присъда в България и чрез
министъра на правосъдието да уведоми всеки един от тях, че те са
заинтересовани страни по жалба за дискриминация по адм. д. № 7380/2004
срещу министъра на правосъдието; (2) да присъедини към настоящото дело
на основание чл. 21 от ЗВАС всички „заинтересовани страни”, id est онези
чужденци, лишени от свобода и излежаващи своите наказателни присъди в
България, като лица, които не са посочени в първоначалната жалба на

Капустин, но чиито субективни законни права и задължения по българския
Закон ще бъдат засегнати от изхода на адм. д. № 7380/2004, заведено срещу
министъра на правосъдието, тъй като те са лишени от свобода чужденци;
(3) да присъедини към настоящото дело на основание чл. 21, ал. 2 от ЗВАС
12-те индивидуални молители, inter alio 4-та граждани на Румъния -
Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар
Габриел; 1 гражданин на Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова
- Виорел Королевсски; 4 граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки
Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша -
Бартоломей Виежбицки и Виеслав Ниекало; и (4) незабавно да уведоми
поотделно за ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда 12-те индивидуални молители по
това дело inter alio 4-та граждани на Румъния - Николае Мариа, Стънга
Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 гражданин на
Нигерия Дандисон Дуру; 1 гражданин на Молдова - Виорел Королевсски; 4
граждани на Македония - Ветон Селя, Исмайлхаки Исмаили, Джанер
Мусич, Идриз Куртиши; и 2 граждани на Полша - Бартоломей Виежбицки
и Виеслав Ниекало.
(5) На 5-то отделение на ВАС следва да бъде указано за се произнесе с

определение или да насрочи съдебно заседание, за да определи правния
характер на индивидуалните „признавания”, издавани ad hoc от
отделни съдии, назначавани от министъра на правосъдието като
административни председатели на гражданските отделения на СГС. С
определението или в заседанието да се произнесе относно правните
въпроси, поставени от жалбоподателя.
Представляват ли „признаванията”, направени ad hoc извън всякаква

алтернативна съдебна процедура по чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК от страна на
конкретен административен председател, назначен от министъра на
правосъдието, индивидуални „административни актове”, както твърди
жалбоподателят, поради което те са под контрола и надзора на ВАС?
Дали процедурата по издаването на тези „признавания” от страна на

„администратор”, назначен от министъра на правосъдието и засягащи
законните права на защита, обжалване и съдебна защита е такава, че
достигането до изводите за тези „признавания” отговаря на съдебните
критерии и принципи за безпристрастност и равнопоставеност на страните,
определени в международното и вътрешното право? Или дали те са, както
твърди жалбоподателят, чисто административни едностранни актове, при
които бюджетните интереси на МП са представени от същата страна
[председателят на отделение на СГС], който издава „признаване”, без да
вземе пред вид представените писмени доказателства. Засегнатите права и
задължениия са такива на лице, лишено от свобода и намиращо се под
контрола на същата заинтересована страна – министъра на правосъдието, id
est председателите на отделните граждански отделения на СГС са пряко

отговорни пред министъра на правосъдието за бюджетите на съда и за
прилагането на “ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби,
Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм.
- ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г.).
Дали „администраторите” на различните граждански отделения на СГС, id

est, които са съдии по професия, са в състояние да гарантират
справедливост, когато решават да наложат или да не наложат таксите по
“ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на
правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996
г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998”)? Или дали е така, както
твърди жалбоподателят, че е практически невъзможно „администраторите”
на различните граждански отделения на СГС да представляват законните
интереси и права на едно лице срещу бюджетните изисквания и интереси
на МП?
В съдебно заседание Съдът да се произнесе дали фактите, установявани от

„признаванията”, давани на български граждани от същия
административен орган по същите граждански дела, по които
жалбоподателят Капустин е страна и тези по други дела, засягащи
законните права и задължения на лица, лишени от свобода, които не са
български граждани, са достатъчни като, за да докажат оплакванията на
жалбоподателя Капустин, inter alia, че съществува политика на непряка
дискриминация и дискриминационна практика, осъществявана от
„администратори” на различните граждански отделения на СГС.
Подадено с уважение на 16.2.2005 г.

в.л. № 1118 по списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по
чл. 200ж ал. 1, ЗСВ,обн. Д.В. бр. 17/2004г.

Чрез: ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЕТ ЧЛЕН СЪСТАВ
Срещу: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 -1/27/2005г.

10-та група
ЧАСТНА ЖАЛБА
Уважаема Госпожо Председател,
За да наблюдавам изискано 7 дневен срок и на основание чл.5 от ГПК, като

страна канадски гражданин лишен от свобода, Аз представям на Ангелски език
Частна Жалба срещу само част на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 820 - 1/27/2005г.. Това че
се преведи от преводачката ми, Госпожа Мариана Радулова и депозирано с ВАС.
Подадено днес, сряда, 16.02.2005г.

I submit the following Private Appeal was originally submitted in the English
language on 16 February 2005 through the Sofia Prison. The present English text
has corrections and additions as submitted by me for Bulgarian language
translation by a recognized expert interpreter.
I now submit to the Court the final Bulgarian text with the corrected English
language document.
A. Preliminary Statement
As a foreign citizen deprived of his liberty, the Appellant is severely handicapped by the
judicial fact of his restricted ability to access his translator. It is therefore reasonable for
this Court to expect from the Appellant some deficiencies in his fully comprehending the
Bulgarian only text of the appealed Definition № 820 from 01.27.2005. As a result, the
2005 02 14_7830 04_ SupAC 5th Dept_Appeal_ENG1.doc

Appellant wishes in advance to forewarn the Court that lack of understanding the
Bulgarian Court is the reason why there may appear from time to time arguments in this
Appeal that may be unrelated to the actual reasons issued by the Court.
In such an eventuality the Appellant apologizes in advance to the Court’s membership.
Also, because of the shortness of time, the Appellant reserves his right to file an
addendum to this Appeal and thereby to complete his arguments.
B. Appealed Parts
The Appellant appeals those parts of Definition № 820 from 01.27.2005 where it is
determined by the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva that;
(1) The Supreme Administrative Court finds it has no jurisdiction to review complaints
[“срещу разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански]
дела”] against rulings and definitions issued by the reporting judge in civil cases id est
that the administrative rulings and definitions by “Chairmen” appointed by the Minster
for Justice to administer the numerous departments of the Sofia City Court [“…са
постановени по реда на исковия процес, докато административният съд може
да се произнася само досежно законосъобразността на административните
актове. Предвид на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде
оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.”] are part of
the procedural order of a claims process and the Administrative Court only judicially
competent to redress the lawfulness of administrative acts and not the judicial acts of the
civil courts;
(2) The Supreme Administrative Court finds the [“подалите молби лица нямат
право на жалба. Присъединяването към подадената от Майкъл Капустин
жалба е процесуално недопустимо, а подалите молби лица нямат
качеството на заинтересовани страни по делото. С оглед на това молбата
следва да бъде оставена без уважение.”] 12 other foreign citizens deprived of
liberty in Bulgaria who submitted Motions requesting to be admitted as interested
parties to present proceedings under administrative case № 7380/2004 are not
interested third parties and their participation therefore is inadmissible, and
(3) The [“Цитираната правна норма (чл. 72§2 ЗЗСД) е относима към
исковото производство по реда на ГПК. За административното
производство се прилага разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу
дискриминацията…съгласно който "…равенство в третирането, може да го
обжалва пред съда по реда на ЗАП, съответно ЗВАС". В настоящето
производство такъв административен акт не е предмет на съдебен контрол,
поради което подалите молби лица нямат право на жалба.

оставена без уважение.“] the procedure commenced by Kapoustin against the
Ministry for Justice and inter alia Order № LC-04-277/04.10.2002 is one procedural
admissible under Article 73 of the same law [Law of Protections against
Discrimination], and therefore Article 72§2 of the Law of Protections against
Discrimination cannot and was wrongly relied on by Appellant and the other 12
Petitioners in the present case. Therefore the incorporation of 12 identical complaints
from other discriminated against imprisoned foreign citizens is procedurally
inadmissible at least according to the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and
Kovacheva.
C. Appellant’s Grounds for Altering DEFINITION No. 820/2005
The appealed parts of Definition № 820/05 require the Appellant redress the following
questions;
(1) The apparent lack of clarity as to the nature of his complaints against
[“разпореждания на съдии докладчици и определения по [граждански]
дела”] the rulings and definitions issued by Chairman of the Sofia City Court as
considered by the law according to Article 63§1 item “b” of the CivCP; and
(2) The question of judicial economy, the legal status of 12 Petitioners and all other
foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria as “interested parties” and their
procedural right to participate as interested third parties in an administrative case
where by the Decision of the Supreme Administrative Court their future rights
and obligations under law are to be affected. The present administrative case №
7380/2004 is filed by Kapoustin as a member of what is a “distinct social group
within Bulgaria society” id est “all foreign citizens deprived of their liberty and
incarcerated in Bulgaria by order of a Bulgarian criminal court” and whose
legal rights and obligation in Bulgaria are affected by what are alleged by
Kapoustin in his original complaint and by the 12 Petitioners to be administrative
acts, polices and practices of the Minister for Justice that by their wording and in
their intent and practice exist in contravention of basic Bulgarian law and are
negatively discriminating against all the members of this distinct social group;
and
(3) That by applying the same logic as that of the Supreme Administrative Court 5th
Section it would appear that each of the foreign citizens having filed the 12
individual Motions under this case should have had their individual requests
considered separately and not collectively by the Supreme Administrative Court
5th Section. The Court required to issue a separate DEFINITION and separate
notification to each of the 12 Petitioners who’s Motion to participate in admin.
Case № 7380/2004 has have been rejected as inadmissible on the procedural and
factual grounds that (1) the wrong procedure for allowing for their participation

has been relied on by them, and (2) that they are not interested parties in the
administrative case as filed by one of their members, Kapoustin.
D. The Shortness of time and different levels of complexity require

the Appellant approach each of his complaints by order of their
simplicity and to submit his complaints in summary as follows.
(1) The question to be determined under the present proceedings is one of law.
Do the official administrative policies and practices of discrimination by Order
of the Ministry for Justice and as practiced by the Sofia Prison Administration
violate Bulgaria’s basic law and other human right legislation against all forms
of direct and indirect discrimination according to nationality, property or social
status of a particular group or individual?
“Persons interested in the outcome of the case” are considered by Article

21§1 Law for the Supreme Administrative Court and it is the duty ex officio
for the Supreme Administrative Court 5th Section to notify all such persons
whose legal right and obligations are to be directly or indirectly affected by
the outcome of administrative case № 7380/2004. The original complaint of
Kapoustin did not allege that he is the only foreign prisoner deprived of liberty
who is affected by the complained of administrative act of the Minster for
Justice.
The Supreme Administrative Court 5th Section therefore erred in law and
was also unreasonable when it concluded from the character of the Kapoustin
complaint and the facts that other the foreign citizens deprived of liberty in
Bulgaria are not discriminated against and do not therefore have the legal status
of “interested party” to the administrative complaint as filed by Kapoustin
against the Ministry for Justice.
This conclusion is wrong first because the other foreign citizens and 12
Petitioners under this case have also alleged the same discrimination against the
Minister for Justice and are complaining that the same official policies and
practices of direct and indirect discrimination are being unlawful and are
unlawfully derogating from the legal rights under Bulgarian law of all foreign
citizens deprived of liberty in Bulgaria.
THEREFORE IN THAT THE ORIGINAL COMPLAINT TO THE SUPREME

ADMINISTRATIVE COURT WAS NOT AGAINST AN INDIVIDUAL
ADMINISTRATIVE ACT AFFECTING ONLY THE ORIGINAL
COMPLAINANT AND FOREIGN CITIZEN DEPRIVED OF LIBERTY
KAPOUSTIN AND IN THE FACT THAT ALL FOREIGN CITIZENS
DEPRIVED OF LIBERTY IN BULGARIA ARE AFFECTED IN THE SAME
WAY AS KAPOUSTIN BY THE DISCRIMINATION ALLEGED BY HIM

AND IN THE FACT THAT AS A RESULT OF THIS THE LEGAL RIGHTS
OF ALL FOREIGN CITIZENS DEPRIVED OF LIBERTY IN BULGARIA
WILL BE DIRECTLY AFFECTED BY THE OUTCOME OF
ADMINISTRATIVE CASE 7380/2004 ARE FACTS THAT MUST LEAD A
REASONABLE AND FAIR OBSERVER TO THE SAME CONCLUSION id
est THAT ALL FOREIGN CITIZENS DEPRIVED OF LIBERTY IN
BULGARIA ARE AFFECTED AND AS A RESULT MUST BE
RECOGNIZED AS HAVING THE LEGAL STATUS OF “PERSONS
INTERESTED IN AND AFFECTED BY” THE COMPLAINT AND ANY
JUDGMENTS ISSUED BY THE COURT.
Proceeding from a reasonable assessment of the facts, the Appellant must

respectfully submit to this Court that the conclusion by the Honorable Judges
Mihailova, Ancheva and Kovacheva id est that the other foreign citizens
deprived of liberty in Bulgaria [inter alio the 12 Individual Petitioners named]
are not parties whose legal rights and interests will be affected by the outcome of
the present case is a legally wrong one and presents to this court a clear
mistake of law.
The fact Res ipsa loquitur that the other 12 Petitioners under this case are
foreign citizens, are deprived of their liberty by a criminal court, are directly
suffering the complained of discriminations and are also the subject of Minister
for Justice Order № LC-04-277/04.10.2002 are facts that speak for themselves
and from which no other inference is reasonably possible except that the 12
Petitioners and all other foreign citizens deprived of liberty have sufficient prima
facie cause for the Supreme Administrative Court ex officio to find them to be
“parties of interest” who are suffering the same discrimination within the
Bulgarian prison system as is precipitated from among other things Ministry for
Justice Order № LC-04-277/04.10.2002.
As a result, the correct finding of the SAdmC 5th Section should be that all
incarcerated foreign citizens in Bulgaria as are alleged to be suffering
discrimination the result of among other things Ministry for Justice Order №
LC-04-277/04.10.2004 must be given the legal status of “persons are interested
in the outcome of the case, not indicated in the claim or contestation as
considered by Article 21§1of The Law for the Supreme Administrative Court.
(2) FURTHERMORE, the “bodies and the persons under para 1 [Article 21 of
the Law for the Supreme Administrative Court] can enter the proceedings
within 14 days from receipt of the notification”, therefore the Supreme
Administrative Court 5th Section had a duty to the law to allow the participation
in the present case of any foreign person deprived of liberty in Bulgaria. Such
persons are clearly to be affected by any Judgment and findings by the Supreme
Administrative Court issued under admin. case № 7380/2004 when it considers a
question of law inter alia are the discriminatory administrative policies and

practices of Minister for Justice as imposed on foreign citizens in Bulgaria’s
prisons ones that violate the Bulgaria’s constitution and other national laws and
international treaties?
Therefore the Appellant respectfully submits that the Supreme

Administrative Court 5th Section did again erred in law when finding the
Motions of the 12 Petitioners and Kapoustin to be inadmissible also on account
of what the Supreme Administrative Court 5th Section considers to be the
procedural error of the 12 Petitioners and the Appellant Kapoustin relying on
Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination to secure
participation in the case and not on Article 21§2 of the Law for the Supreme
Administrative Court.
There is no need for the Appellant to discuss the question if the 12 Petitioners
under this case being excluded from participating under Article 21§2 of the Law
for the Supreme Administrative Court solely on account of their including a
reference to Article 72§2 of the Law of Protections against Discrimination.
This legal question is moot expressio unius est exclusio alterius1 since both laws
[the Law of Protections against Discrimination and the Law for the Supreme
Administrative Court] settle the procedural issue of third party participation in
the same way. The expression or reliance by the 12 Petitioners and
Kapoustin on one law [Article 72§2 Law of Protections against
Discrimination] and its exclusion due to procedural inadmissibility according to
the Honorable Judges Mihailova, Ancheva and Kovacheva does not have the
legal affect of excluding the Petitioners from their legal procedural right of
participation under the other law [Article 21§2 of the Law for the Supreme
Administrative Court].
Supreme Administrative Court 5th Section the Honorable Judges Mihailova,

Ancheva and Kovacheva knew that according to Article 21§1 of the Law for
the Supreme Administrative Court the court must act ex officio to determine
who are the unidentified parties interested and whose legal rights and obligations
are to be affected by the outcome of an administrative case and also knew that
according to Article 21§2 of the same law the Court must grant to the parties of
interest inter alio the 12 other Petitioners the same procedural right to participate
in the case as is allowed under Article 72§2 of the Law of Protections against
Discrimination.
1
Expressio unius est exclusio alterius: A cannon of construction holding that to express or include
one thing implies the exclusion of the other, or of the
alternative.

Therefore, the requests for the participation of the other parties interested in the
outcome of the case are at least procedurally admissible, notwithstanding the fact
of the Petitioners having possibly cited the wrong law when filing their Motions
for participation in the case.
As a result, all foreign citizens belonging to the group affected by Minister for
Justice Order № LC-04-277/04.10.2002 and Article 15 of the Law for the
Execution of Punishments inter alio the 12 individual Petitioners who are 4
citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян
Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон
Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of
Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич,
Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки,
and Виеслав Ниекало had and continue to have a right to petition the Supreme
Administrative Court 5th Section for participation in the admin Case №
7380/2004.
(3) The Supreme Administrative Court 5th Section has breached the law of
procedure when dealing with 12 individual Motions collectively through the
Original Complainant Kapoustin in one Definition and not individually. This
notwithstanding that each Petition has been filed separately by each of the 12
individual Petitioners representing himself before the Court and not through
Kapoustin. It is therefore respectfully submitted that it is a procedural
requirement that each Petitioner’s Motion be dealt with separately by the Court
and directly with each Petitioner and not through Kapoustin.
(4) Alternatively, it is respectfully submitted that the Supreme Administrative

Court 5th Section breached the substantive law and the legal rights of each
one of the 12 separate Petitioners when not notifying them individually of what
is an unfavorable Definition affecting their legal rights and obligations in
Bulgaria and their legal right to appeal.
(5) The Supreme Administrative Court 5th Section has misunderstood the
grounds for the Appellant’s claim against the administrative polices and
practices of the Chairmen for the Sofia City Court Civil Departments.
First, the Appellant’s original claim was apparently unclear. In it he intended to

advise the Court that he is not requesting the Supreme Administrative Court to
review judicial acts or decisions as issued by justices of other courts and as taken
by them in the course of their reviewing the facts or law in several civil claim
proceedings. The cases and decisions cited by the Appellant in his original
complaint were in fact only intended as material evidence of judicial facts that
the Complainant believed provided prima facie evidence of the discrimination as
alleged by him. That discrimination manifested in what the Complainant

Kapoustin asserted to be individual “administrative acts” issued by the chief
administrators for the Sofia City Courts Civil Departments.
What the Appellant’s original claim intended to seek was a trial and judgment or
Definition from the Supreme Administrative Court that would determine first a
question of law.
Do the ad hoc “acknowledgements” [признанието] taken outside of any

adversarial judicial process under Article 63§1 item “b” (amd. - SG No 36 of
1979, amd. - SG No 124 of 1997) CivCP [“от лицата, за които е признато
от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на
декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно
средства да заплатят таксите и разноските”] by “…the chairman of the
district court or of the regional judge…”, and making a differentiation between
individuals [“…on the grounds of a declaration…”] and separating them
according to their property status [“…on their financial status…”] and public
status [“… have not sufficient funds to pay the charges and expenses”] are
“acknowledgements” having an administrative character [“е извършено
диференцирано…на лицата…директорите на местата…за…’
председателя на окръжния съд или от районния съдия’…издаден от орган,
посочен в чл. 5,т.1 от ЗВАС” т.е. . жалби и протести срещу актове
на…ръководители на други ведомства] within the meaning of Article 5§12
of the Law for the Administrative Court and therefore subject to control by the
Supreme Administrative Court?
The Appellant asserts that the “acknowledgement” given by a particular

Administrative Chairmen of one of the Sofia City Courts Departments and as
appointed by the Minister for Justice is “an act by the head of an administrative
body” within the meaning of Art. 5 of the Law for the Administrative Court and
not a judicial decision issued by an independent and impartial panel of judges or
judge.
Furthermore, the Appellant is asserting that the “acknowledgement of the

chairman” does not have the character of an “Order” to be appealed by the
procedure identified under Article 219 of the CivCP.
These “acknowledgments” cannot not be reasonably considered as having the

legal character of a “final judicial judgment or order” determining once and for
all some legal controversy over a point of law or a point of fact.
2
Art. 5. The Supreme Administrative Court shall consider:
1. (Suppl., SG 95/99) claims and contestations against acts of the Council of Ministers, the
Prime Minister, the deputy Prime Ministers, ministers, heads of other administrative bodies,

The “Acknowledgments” issued in this way under Article 63 CivCP are subject to
future review and alteration by the same administrative body and administrative
head who issued the acknowledgment in the first place and therefore the principle
of res judicata is not applied to such “acknowledgments”.
As a result of the above and the fact that these “acknowledgments” under Article
63§1 item “b” CivCP determine a purely administrative question id est should a
fee or state tax be paid are facts that cannot be ignored by this Court. And based
upon these facts it is reasonable for the Appellant to assert that the character of
the complained of “acknowledgments” are at best ambiguously defined and at
worst unreasonable and wrongly considered to be “judicial decisions” issued by
an “impartial” tribunal.
This is impossible for the reason that the procedure for issuing these
“acknowledgments” under Article 63§1 item “b” CivCP does not satisfy the
accepted judicial criteria for impartiality and equality at arms of the parties. The
Appellant asserts they are purely an administrative formality and one sided. It is
impossible for the Chairman of a Sofia City Court Department to represent the
budgetary interests of the Ministry for Justice and to issue “an impartial”
decision that will negatively affect either (a) the budget of the Ministry for
Finance or (2) the legal rights and obligations of a person deprived of liberty and
under the control of the same interested party.
The Appellant further requested that on determining the above question of law,
the Supreme Administrative Court to then turn its attention to a question of fact.
Do the notoriously numerous “acknowledgments” under Article 63§1 item

“b” CivCP and refusing to accept as true the declarations of the Appellant
represents against the Appellant a de facto allegation of perjury by the
Chairman of the SCC and provides objective evidence of a more notorious and
heinous policy and practice by the administrative chairmen appointed to the
Sofia City Courts Civil Departments. Whereby they are required to indirectly
discriminate against the Appellant Kapoustin due to his nationality and his public
status and against all other foreign citizens deprived of their liberty but refusing
to accept as true the written declarations and other judicial evidence of their
property status?
E. The Appellant Requests the Court Issues a Finding that
(1) That the Appellants arguments are reasonable and that the judicial facts of the
circumstances and status of incarcerated foreign citizens in Bulgaria are such as
lead to only one conclusion id est that all foreign citizens deprived of liberty in
Bulgaria are affected by the discrimination Complaint of Kapoustin against the
Minster for Justice inter alia Order № LC-04-277/04.10.2002 and Article 15 of
the Law on the Execution of Punishment;

(2) And that therefore it is also reasonable to conclude from these judicial facts and
circumstances that all foreign citizens deprived of liberty in Bulgaria are to be
affected by the any Judgment issued by the Supreme Administrative Court when
deciding the original discrimination complaint of Kapoustin;
(3) That as a result of the above facts, the nature of Kapoustin’s original
discrimination complaint against the Minster for Justice and its particular subject
matter as to a question of law affect the more than 100 persons in Bulgaria’s
prisons suffering the alleged discrimination. That their lives in Bulgaria are
directly affected by the discriminations is fact and must lead to a conclusion that
there are present the necessary conditions of Article 21 of the Law for the
Supreme Administrative Court. Therefore the Supreme Administrative Court 5th
Section had a duty both ex officio or on request to first identify all the foreign
citizens deprived of liberty in Bulgaria and affected by the alleged discrimination
and to respond separately and favorably to the 12 individual Petitioners foreign
citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян
Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон
Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of
Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич,
Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки,
and Виеслав Ниекало affected by the discriminations alleged. The Court to
notify all and each of them to the existence of administrative case № 7380/2004
and the Court to allow them the their procedural right under law to participate in
the case as is settled by Article21§2 of the Law on the Administrative Court;
(4) And that proceeding from the above and according to the principles of
judicial economy and fairness the Supreme Administrative Court 5th Section
should be instructed to (1) to ex officio according to Article 21§1 of the Law for
the Administrative Court obtain from the Minister for Justice the identities of
each affected foreign citizen deprived of liberty and serving a criminal sentence
in Bulgaria and through the Minister for Justice notify each of them that they are
parties of interest in the discrimination complaint under admin. case №
7380/2004 against the Minister for Justice; (2) incorporate into the present case
and according to Article 21 of the Law for the Administrative Court all
“interested parties” id est those foreign citizens deprived of liberty and serving
criminal sentences in Bulgaria as persons not named in the originating complaint
of Kapoustin but whose individual legal rights and obligations under Bulgaria
law as incarcerated foreign citizens will ultimately be affected by the judicial
outcome under administrative case № 7380/2004 against the Minister for Justice;
(3) incorporate in the present case and according to Article 21§2 of the Law for
the Administrative Court the 12 individual Petitioners under this case inter alio
the 4 citizens of Romania (Румъния) Николае Мариа, Стънга Никушор,
Кристиян Добреску, Аникити Цезар Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия)
Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia (Молдавия) Виорел Королевсски; 4
citizens of Macedonia (Македония) Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили,

Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2 citizens of Poland (Полша )
Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало; and (4) to immediately and
hereinafter individually notify as to the Courts DEFINITIONS the 12 individual
Petitioners under this case inter alio the 4 citizens of Romania (Румъния)
Николае Мариа, Стънга Никушор, Кристиян Добреску, Аникити Цезар
Габриел; 1 citizen of Nigeria (Нигерия) Дандисон Дуру; 1 citizen of Moldavia
(Молдавия) Виорел Королевсски; 4 citizens of Macedonia (Македония)
Ветон Селя Исмайлхаки Исмаили, Джанер Мусич, Идриз Куртиши; and 2
citizens of Poland (Полша ) Бартоломей Виежбицки, and Виеслав Ниекало.
(5) The Supreme Administrative Court 5th Section should be instructed to Issue
a Definition or fix a trial to determine the legal character of the individual
“acknowledgments” issued ad hoc by individual judges appointed by the
Minister for Justice as administrative Chairmen of the Sofia City Courts
Civil Departments. The Definition or the trial to determine the Appellants
questions of law.
Do the ad hoc “acknowledgments” taken outside of any adversarial judicial

process under Article 63§1 item “b” CivCP by a particular Administrative
Chairmen of one of the Sofia City Courts Departments and as appointed by the
Minister for Justice represent individual “administrative acts” as the Appellant
claims and are therefore under the control and oversight of the Supreme
Administrative Court?
Are the procedures followed in issuing these “acknowledgments” by an

“Administrator” appointed by the Minister for Justice and affecting the legal
rights of defense, appeal and judicial remedy such that reaching the conclusions
in these “acknowledgments” satisfy the accepted judicial criteria and principles
for impartiality and equality at arms of the parties as determined by international
and national law? Or are they as the Appellant claims, purely administrative acts
and one sided, where the budgetary interests of the Ministry for Justice are
represented by same party [the Chairman of a Sofia City Court Department] who
is issuing an “acknowledgment” without regard for the submitted written
evidences. The affected legal rights and obligations are of a person deprived of
liberty and under the control of the same interested party the Minister for Justice
id est the Chairmen of the different Sofia City Court Departments are directly
answerable to the Minister for Justice for the courts budget and imposing of
“ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на
правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996
г., доп., бр. 2 от 1997 г.).
Are the “administrators” of the different Sofia City Courts Departments id est a
“Judge” by profession able to guarantee fairness when deciding to impose or not
to impose the fees under “ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси

за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби,
Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията (Загл. изм.
- ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998”)? Or is it as
the Appellant claims a practical impossibility for the “administrators” of the
different Sofia City Courts Departments to represent the legal interests and rights
of an individual as weighed against the budget demands and interests of the
Ministry for Justice?
And at trial the Court to determine if facts established by the “acknowledgments”

as given to Bulgarian citizens by the same administrative body and authority in
the same civil cases where the Appellant Kapoustin is a party and in other cases
affecting the legal rights and obligations of persons deprived of liberty who are
not citizens of Bulgaria are sufficient as evidence to prove the complaints of the
Appellant Kapoustin inter alia that there exist policies of indirect discrimination
and discriminatory practices by “administrators” of the different Sofia City
Courts Departments.
Respectfully submitted 16.2.2005 г.

Michael Kapoustin

Предишно Р/О:
№ 3149
София, 04/11/2005
Върховният административен съд на Република България - Петчленен
състав - II колегия, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
МИНА АТАНАСОВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 2645/2005.
Производството е по реда на чл. 20, ал. 3 от Закона за Върховния административен съд

във вр. с чл. 213 - чл. 217 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частна жалба на Майкъл Капустин, гражданин на Канада, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор, против определение №
820 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 7380 / 2004 г. на Върховния административен съд,
тричленен състав.
Частната жалба е процесуално недопустима поради просрочие в частта, с която се иска
отмяна на определението за оставяне без разглеждане на жалбата срещу разпореждане
на Софийския градски съд от 12.09.2003 г., определение на Софийския апелативен съд
по гр. дело № 2191 / 2003 г., определения на Върховния касационен съд по гр. дело №
17 / 2004 г. и по гр. дело № 68 / 2004 г.
По данни от приложената разписка уведомлението за изготвяне на определението и
възможността за обжалването му в 7-дневен срок пред по-горната инстанция е било
лично връчено на жалбоподателя Капустин на датата 08.02.2005 г. Седемдневният срок
е изтекъл на 15.02.2005 г. (вторник), а жалбата е регистрирана в Затвора - София на
16.02.2005 г. и изпратена по пощата на следващия ден.
Просрочената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Частната жалба е процесуално допустима в частта, с която се иска отмяна на
определението на Върховния административен съд, тричленен състав, в частта за
оставяне без уважение на молбата от 21.01.2005 г. на основание чл. 72 от Закона за
защита срещу дискриминацията. Съдът не е указал срок за обжалване на тази част от
определението, поради което жалбата следва да се счита за подадена в срок.
Разгледана по същество, частната жалба в тази част е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията създава
възможност за всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в
нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, да го обжалва
пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона
за Върховния административен съд. Цитираните по-горе съдебни актове не
представляват административни актове по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАП и не подлежат
на обжалване по реда на ЗАП или ЗВАС. При липса на основание за образуване на
съдебно производство по чл. 73 от Закона за защита срещу дискриминацията не се
конституират заинтересувани страни. Евентуалните права и интереси в съдебното
производство на третите лица (12 чужди граждани, лишени от свобода) не могат да
бъдат упражнявани от частния жалбоподател, защото той не разполага с права на
процесуален представител.
Постановеното от Върховния административен съд, тричленен състав, определение не
прегражда съдебното производство по жалбите на Майкъл Капустин срещу Тарифа № 1
към Закона за държавните такси и срещу заповед № ЛС-04-277 от 04.10.2002 г. на
Министъра на право- съдието, поради което в тези части не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 20, ал. 3 от ЗВАС, Върховният административен
съд, петчленен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Майкъл Капустин, гражданин на

Канада, с адрес в България Затвора - София, против определение № 820 от 27.01.2005 г.
по адм. дело № 7380 / 2004 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, в
частта за оставяне без разглеждане на жалбата срещу разпореждане на Софийския
градски съд от 12.09.2003 г., определение на Софийския апелативен съд по гр. дело №
2191 / 2003 г., определения на Върховния касационен съд по гр. дело № 17 / 2004 г. и по
гр. дело № 68 / 2004 г. и за прекратяване на производството по жалбата.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 820 от 27.01.2005 г. по адм. дело № 7380 / 2004 г. на
Върховния административен съд, тричленен състав, в останалите му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светла Петкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Иван Трендафилов
/п/ Наталия Марчева
/п/ Румяна Папазова
/п/ Мина Атанасова
Р.П.
Ms. Mila Boyanova
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Friday, February 4, 2005
Dear Ms. Boyanova,
On January 24, 2005 I mailed the attached letter from the Sofia Central Penitentiary. Since
that time we have not heard from you. Would you please let me know if you received it and
when we can expect your response to the questions posed therein?
Sincerely,
Michael Kapoustin
Ms. Mila Boyanova
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Monday, January 24, 2005
Ref: Your № - P 936/07.12.04
Dear Ms. Boyanova,
On December 23 2004 I wrote you and provided the information requested in your letter of
December 7th 2004. To this moment not I or any of the other foreign Offenders needing your
assistance have been contacted by you or other representatives of the Bulgaria Helsinki
Committee.
Will a Committee representative in Bulgaria be contacting us? And will the Committee
consider assisting us before a Bulgarian national court(s)?
I and the others at the Sofia Prison Foreign Offenders Group 10 would appreciate any
answer, negative or positive.
Furthermore, I again reconfirm earlier written requests for the assistance and possible
involvement of the Bulgarian Helsinki Committee under Article 72 section 1 last hypothesis
of the Bulgarian Law of Protection from Discrimination.
Alternatively, if the Bulgarian Helsinki Committee is not interested in directly helping non-
Bulgarian prisoners with their human rights complaints, then would the Bulgarian Helsinki
Committee consider writing a letter to the Supreme Administrative Court for the Republic of
Bulgaria 5-th Division the Honorable Marina Mihailova /Марина Михайлова,
Ekaterina Grincharova /Екатерина Грънчарова and Jeanette Petrova /Жанета
Петрова presiding and suggesting in its own words the positive affect of their
proceeding to a public hearing of the facts, evidence and arguments on how Bulgarian
laws and justice are administered and applied differently to those Offenders who are not
citizens of Bulgaria?
The court and case number is the Supreme Administrative Court for the Republic of
Bulgaria 5-th Division case № 7380/2004. However, the fact that the Supreme
Administrative Court for the Republic of Bulgaria has agreed to a preliminary examination
of official Government of Bulgaria policies and practices of discrimination is by no means an
assurance of their proceeding to hear the complaints or of a trial.
Therefore, I have written you again in the hope securing direct participation in judicial
proceedings of the Bulgarian Helsinki Committee, or in the least help towards securing a
public judicial hearing of our complaints. The requested letter from the Bulgarian Helsinki
Committee would if nothing else give cause to the Supreme Administrative Court to at
least pause before denying 94 foreign Offenders their day in court.
I or another of the foreign citizens here will attempt to contact you by phone during the first
week of February.
Sincerely,
Michael Kapoustin
cc:
Helsinki head offices
Ms. Mila Boyanova
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Thursday, December 23, 2004
Ref: Your № - P 936/07.12.04
Dear Ms. Boyanova,
As always please excuse typographic errors.
As promised on the attached pages and according to the category of

discrimination, complaint, I submit to the Helsinki Committee the names from
93 foreign nationals ready to come forward with their complaints and looking to
meetings or interviews with a representative(s) of the Helsinki Committee.
The data may be summarized as follows.
Attachment 1 – Housing - Direct Discrimination According to Nationality

Individuals Affected – 38
Non-Bulgarian Offenders refused relocation to prison housing of the open or
intermediate types solely according to the criteria of their nationality. This
notwithstanding the law requires their relocations if having five (5) years or less
remaining to their sentence.
Attachment 2 – Probation - Direct Discrimination According to Nationality

Individuals Affected – 23
Non-Bulgarian Offenders advised by representatives of the Bulgarian Ministry
for Justice that they are not eligible for probationary release solely according to
the criteria of their nationality, and this notwithstanding the Offender has three
(3) years or less remaining to their sentence and having the legal right to
probationary release on January 1st 2005. Furthermore, the Sofia prison
administration either confused or unwilling to clarify on how this new law will
2004.12.23_Helsinki_Mila Boyanova Group Complaints EC.doc

be applied to first time Offenders who are already sentenced and incarcerated
but have a sentence of three (3) years or less or to those Offenders having 3
years or less remaining from a larger sentence. However, the Sofia prison
administration is unequivocal in its insistence that this law will not be applied to
non-Bulgarians.
Attachment 3 – Transfer - Direct Discrimination According to Property

Status
Individuals Affected - 63
Non-Bulgarian Offenders having been refused requests for transfer under the
European Convention for the Transfer of Sentenced Persons solely according to
the criteria of their property status in Bulgaria.
Attachment 4 – Parole - Indirect Discrimination according to Nationality

and direct discrimination according to Property Status
Individuals Affected - 29
Non-Bulgarian Offenders are refused judicial review of their legal status under
the procedures of Art. 415 and the following of the Criminal Code of Procedure
solely according to the criteria of their nationality and property status, and
this not withstanding the [Foreign] Offender having satisfied all the
requirements of Article 70 sect. 1 of the Criminal Code.
Attachment 5- Case No. 7380/2004 Supreme Administrative Court

Complaint of Direct and Indirect Discrimination
I provide a copy (in my poor Bulgaria) of arguments submitted under this case
as brought by me against the Bulgarian Ministry for Justice. During the week of
December 27th 2004 I will submit the names of addition Plaintiffs effected by
the alleged direct and indirect discriminations.
This is the first time any Bulgarian court has agreed to affect even the pre-
trial action of collecting evidence from the Minister for Justice.
I sincerely believe that the case will be helped and their a greater
possibility of a trial if the Helsinki Committee would file a motion with the
Court to appear as Amicus Curae for the Plaintiffs by sumitting its findings
on the discrimination in Bulgarian prisons against non-Bulgarian
Offenders.
When can I expect to hear from the Committee?
Michael Kapoustin

Attachment 1 – Housing Direct Discrimination According to Nationality
1 = Yes
Име И Презиме Пресъд Трансфер 5 3 Чл. Килия Гражданин
Г. год год 70
Армен Чемофей 2 0 1 1 0 9 Армения
Гаспарен
Артур Степанович 7 0 1 1 0 9 Армения
Атанас Величков 1 0 1 1 1 8 Русия
Ахмет Бегович 4 0 1 1 1 3 Сърбия и Черна
Гора
Билал Дахил Раад 3 0 1 1 0 1 Ливан
Валери Гурамович 4 0 1 1 1 9 Грузия
Василе Сандолеску 2 1 1 1 1 4 Румъния
Веби Камили 1 1 1 1 10а Македония
Вели Назми 8 1 1 0 1 10б Македония
Георги Ендаров 5 0 1 1 1 7 Русия
Джелалетин Озвер 6 1 1 1 1 5 Турция
Джемил Кебапчи 4 1 1 0 0 6 Турция
Доган Йел Неждет 2 1 1 1 1 6 Турция
Емзар Кухалашвили 3 0 1 0 0 9 Грузия
Ерджан Йорнек 8 1 1 0 0 5 Турция
Ердуган Елмаз 4 1 1 0 0 5 Турция
Идриз Куртиши 5 1 1 1 0 10а Македония
Исмаил Бечири 8 1 1 0 0 7 Македония
Йоскан Бенидже 6 1 1 1 1 11 Турция
Кадир Зеренер 9 1 1 0 0 1 Турция
Карен Казарян 4 0 1 1 0 9 Армения
Мамули Хоштария 3 0 1 1 1 9 Грузия
Мартин Папай 8 1 1 0 1 10б Албания
Мехмед Ъшък 6 1 1 1 1 11 Турция
Мохамед Хонич 11 1 1 1 0 11 Сърбия и Черна
Гора
Музафаер Йонел 8 1 1 0 1 4 Турция
Мурад Бейазит 7 1 1 0 0 5 Турция
Ндричим Кулоли 8 1 1 1 1 10а Албания
Никола Вачич 6 1 1 1 1 4 Сърбия и Черна
Гора
Николае Мариан 8 1 1 0 1 7 Румъния
Реджеп Реджепи 3 1 1 1 1 10а Сърбия и Черна
Гора
Руслан Холопов 2 0 1 1 1 7 Русия
Сезаи Далар 8 1 1 0 1 6 Турция
Стънга Никушор 9 1 1 0 1 4 Румъния
Тургаи Болут 8 1 1 0 0 5 Турция
Фарук Байрактар 6 1 1 0 0 10а Турция
Юли Синани 7 1 1 0 0 10б Албания
Юури Михайлович 3 0 1 1 1 11 Украйна

MKapoustin Page 4 5/25/2005
TOTAL 38

Attachment 2 – Probation Direct Discrimination According to Nationality
1 = YES
Име И Презиме Пресъд Трансфер 3 год Чл. 70 Килия Гражданин
Г.
Армен Чемофей Гаспарен 2 0 1 0 9 Армения
Артур Степанович 7 0 1 0 9 Армения
Атанас Величков 1 0 1 1 8 Русия
Ахмет Бегович 4 0 1 1 3 Сърбия и Черна Гора
Билал Дахил Раад 3 0 1 0 1 Ливан
Валери Гурамович 4 0 1 1 9 Грузия
Василе Сандолеску 2 1 1 1 4 Румъния
Веби Камили 1 1 1 10а Македония
Георги Ендаров 5 0 1 1 7 Русия
Джелалетин Озвер 6 1 1 1 5 Турция
Доган Йел Неждет 2 1 1 1 6 Турция
Идриз Куртиши 5 1 1 0 10а Македония
Йоскан Бенидже 6 1 1 1 11 Турция
Карен Казарян 4 0 1 0 9 Армения
Мамули Хоштария 3 0 1 1 9 Грузия
Мехмед Ъшък 6 1 1 1 11 Турция
Мохамед Хонич 11 1 1 0 11 Сърбия и Черна Гора
Ндричим Кулоли 8 1 1 1 10а Албания
Никола Вачич 6 1 1 1 4 Сърбия и Черна Гора
Реджеп Реджепи 3 1 1 1 10а Сърбия и Черна Гора
Руслан Холопов 2 0 1 1 7 Русия
Юури Михайлович 3 0 1 1 11 Украйна
Хюсеин Тюрк 7 1 1 1 11 Турция
TOTAL 23

Attachment 3 – Transfer - Direct Discrimination According to Property Status
1 = YES
Василе Сандолеску 2 1 1 1 1 4 Румъния
Веби Камили 1 1 1 1 10а Македония
Джелалетин Озвер 6 1 1 1 1 5 Турция
Доган Йел Неждет 2 1 1 1 1 6 Турция
Идриз Куртиши 5 1 1 1 0 10а Македония
Йоскан Бенидже 6 1 1 1 1 11 Турция
Мехмед Ъшък 6 1 1 1 1 11 Турция
Мохамед Хонич 11 1 1 1 0 11 Сърбия и Черна
Гора
Ндричим Кулоли 8 1 1 1 1 10а Албания
Никола Вачич 6 1 1 1 1 4 Сърбия и Черна
Гора
Реджеп Реджепи 3 1 1 1 1 10а Сърбия и Черна
Гора
Хюсеин Тюрк 7 1 0 1 1 11 Турция
Вели Назми 8 1 1 0 1 10б Македония
Джемил Кебапчи 4 1 1 0 0 6 Турция
Ерджан Йорнек 8 1 1 0 0 5 Турция
Ердуган Елмаз 4 1 1 0 0 5 Турция
Исмаил Бечири 8 1 1 0 0 7 Македония
Кадир Зеренер 9 1 1 0 0 1 Турция
Мартин Папай 8 1 1 0 1 10б Албания
Музафаер Йонел 8 1 1 0 1 4 Турция
Мурад Бейазит 7 1 1 0 0 5 Турция
Николае Мариан 8 1 1 0 1 7 Румъния
Сезаи Далар 8 1 1 0 1 6 Турция
Стънга Никушор 9 1 1 0 1 4 Румъния
Тургаи Болут 8 1 1 0 0 5 Турция
Фарук Байрактар 6 1 1 0 0 10а Турция
Юли Синани 7 1 1 0 0 10б Албания
Абдула Ишяр 15 1 0 0 0 2 Турция
Агим Исмаили 12 1 0 0 0 10б Албания
Айдън Йълмаз 17 1 0 0 0 5 Турция
Аникити Цезар 12 1 0 0 0 7 Румъния
Габриел
Ахмет Ялчинтюрк 12 1 0 0 0 6 Турция
Бартоломей Виежбицки 10 1 0 0 0 8 Полша
Ветон Селя 12 1 0 0 0 10б Македония
Виеслав Ниекало 10 1 0 0 0 8 Полша
Виорел Королевсски 15 1 0 0 0 7 Молдавия
Давуд Балкан 13 1 0 0 0 3 Турция
Дандисон Дуру 16 1 0 0 0 7 Нигерия
Джанер Мусич 10 1 0 0 0 10а Македония

Един Чаушевич 11 1 0 0 0 2 Босна и
Херцеговина
Жан Кристоф 15 1 0 0 0 1 Аржентина
Исмайлхаки Исмаили 12 1 0 0 0 10а Македония
Исрафил Сойтюрк 10 1 0 0 0 8 Турция
Кристиян Добреску 12 1 0 0 0 4 Румъния
Лоренцо Багоротти 15 1 0 0 0 7 Италия
Майкъл Капустин 17 1 0 0 1 2 Канада
Мехмед Демир 13 1 0 0 0 6 Турция
Мехмет Башбилен 16 1 0 0 0 8 Турция
Мирсад Моренячкич 2 1 0 0 1 1 Сърбия и Черна
Гора
Мустафа Топарлак 18 1 0 0 0 5 Турция
Ролан Секо 10 1 0 0 0 10б Албания
Седатин Суачти 12 1 0 0 0 11 Турция
Селатин Садъкоглу 12 1 0 0 0 3 Турция
Славко Димовски 10 1 0 0 0 4 Македония
Теки Кочиу 15 1 0 0 0 10б Албания
Умет Джалил 10 1 0 0 0 6 Македония
Февзи Турунч 17 1 0 0 0 6 Турция
Фейзи Асани 10 1 0 0 0 10а Македония
Фейзи Дервиш 10 1 0 0 0 11 Албания
Ферат Сулеймановски 10 1 0 0 0 10а Македония
Фикрет Карлък 18 1 0 0 0 11 Турция
Шабан Узарслан 10 1 0 0 0 5 Турция
Юли Беко 16 1 0 0 0 10б Албания
TOTAL 63

Attachment 4 – Parole - Indirect Discrimination according to Nationality and direct
discrimination according to Property Status
1. Василе Сандолеску 2 1 1 1 1 4 Румъния
2. Веби Камили 1 1 1 1 10а Македония
3. Джелалетин Озвер 6 1 1 1 1 5 Турция
4. Доган Йел Неждет 2 1 1 1 1 6 Турция
5. Йоскан Бенидже 6 1 1 1 1 11 Турция
6. Мехмед Ъшък 6 1 1 1 1 11 Турция
7. Ндричим Кулоли 8 1 1 1 1 10а Албания
8. Никола Вачич 6 1 1 1 1 4 Сърбия и Черна
Гора
9. Реджеп Реджепи 3 1 1 1 1 10а Сърбия и Черна
Гора
10. Хюсеин Тюрк 7 1 0 1 1 11 Турция
11. Вели Назми 8 1 1 0 1 10б Македония
12. Мартин Папай 8 1 1 0 1 10б Албания
13. Музафаер Йонел 8 1 1 0 1 4 Турция
14. Николае Мариан 8 1 1 0 1 7 Румъния
15. Сезаи Далар 8 1 1 0 1 6 Турция
16. Стънга Никушор 9 1 1 0 1 4 Румъния
17. Майкъл Капустин 17 1 0 0 1 2 Канада
18. Мирсад Моренячкич 2 1 0 0 1 1 Сърбия и Черна
Гора
19. Атанас Величков 1 0 1 1 1 8 Русия
20. Ахмет Бегович 4 0 1 1 1 3 Сърбия и Черна
Гора
21. Валери Гурамович 4 0 1 1 1 9 Грузия
22. Георги Ендаров 5 0 1 1 1 7 Русия
23. Мамули Хоштария 3 0 1 1 1 9 Грузия
24. Руслан Холопов 2 0 1 1 1 7 Русия
25. Юури Михайлович 3 0 1 1 1 11 Украйна
26. Зураб Долидзе 2 0 0 0 1 9 Грузия
27. Мераби Мерабович 3 0 0 0 1 9 Русия
28. Осман Абди 0 0 0 0 1 1 Сомалия
29. Серкис Захари 16 0 0 0 1 9 Армения
Вартаниян
TOTAL 29

Attachment 5- Case No. 7380/2004 Supreme Administrative Court Complaint of Direct
and Indirect Discrimination

As filed with the Court on 15.10.2004
{please excuse my poor Bulgarian language}


София1, 1000
10-та група
ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЖАЛБА
ОТ
08.01.2004г.
На 08.10.2004г. (Октомври 8, 2004г.), получих съобщение / копие на

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7819/01.10.2004г. / от ВАС по адм. дело № 7380/2004г.
Поради което е определен седем / 7 / дневен срок за депозиране и допълнение

за избистряне на жалбата ми е спазвано.
Поддържам този част от Жалбата се която може да се разбере от ВАС Пето
Отделение. Допълвам и изяснявам следно.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Закона за Върховния административен съд,
Жалбата ми съдържа следното;
Лична Информация на Жалбоподателя
Име на Жалбоподателя и адреса му е ясен от депозираната Жалба.
Жалбоподател, като чужд гражданин няма ЕГН / „граждански номер”,

поради което изискваното е невъзможно, ненужно и недопустимо.

Посочване на обжалвания акт
Спорът пред ВАС има два предмета
Нормативен акта;
„Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на

правосъдието” т.е. пряка дискриминация срещу лицата, чужд
гражданин лишен от свобода които не са български граждани
и където Министъра разпорежда, че „чужд гражданин лишен от
свобода” трябва да са в „изолирано от останалите по
местоживеене и месторабота” /Писмо рег. № 8319 /
16.09.2004г. на Министъра на правосъдието / и поради което
няма законово основание за Министъра на правосъдието –
главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да изпълнява
задължението си към „чужд гражданин лишен от свобода” по
(inter alia) между други, чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА и
чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74
НАКАЗАНИЯТА, т.е. „за преместване на чуждите граждани
в затворнически общежития от открит и преходен тип”
/Писмо рег. № 94 – М – 147 / 13.09.2004г. на Министъра на
правосъдието /.
„Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона

за държавните такси„ т.е. непряка дискриминация срещу
лишен от свобода, през пропуск на Министъра на правосъдието
във Тарифа № 1 където Министъра не освобождава от ДТ по
граждански дела онези лица кой Държавата лишава от тяхната
свобода, независимо че Държавата е отговорна за тяхната
безработица или за тяхната заплата които е по-малко отколкото
е минимална заплата във страна.
Индивидуални административен акт
Характер на обжалван „акт”

По чл. 63 ал. 1, б ”б” от ГПК, „председателя на окръжния съд
или от районния съдия въз основа на декларация за
материалното им състояние, че нямат достатъчно средства
да заплатят таксите и разноските”. Функция на
председателя на СГС ГК е административен не съдебен,
поради което неговото РЕШЕНИЕ или РАЗПОРЕЖДАНЕ по
чл. 63 ал. б „б” от ГПК има характер на „административен акт”

и е правната компетенцията и собствена юрисдикция на ВАС.
Обжалвания акт
Предмет на спора се намира във „многобройни актове” на
председателя на СГС ГК които доказват непряка
дискриминация срещу мен лично т.е юридически факт, че
във ПОВЕЧЕ ОТ 50 ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА сред измежду
други (inter alios) Първи /1-и, Втори /2-и, Шести / 6-ти, и Десети
/10-ти състави на СГС ГК където Аз съм Ответник,
председателя на СГС ГК уважа молби по чл. 63 ал. 1 б „б”
ГПК когато са представени от Български гражданин - Ищец
и отказва същата молба когато е представена от чужд
гражданин лишен от свобода „Майкъл Капустин” Канадски
гражданин - Ответник.
Брой на Обжалвания акт

Тази информация е невъзможна поради факта, че
председателя на СГС ГК не предлага нещо на лишения от
свобода като писмено становище по гр. дела т.е. правни или
фактически основание на председателя за да отхвърля
молби от чужд гражданин лишен от свобода по чл. 63 ал. 1 б
„б” ГПК.
СЪЩО ТАКА председателя на СГС ГК не предлага нещо на

лишения от свобода като писмено становище по същото дело
ЗАЩО български гражданин /Ищец/ има това право ОБАЧЕ
чужд гражданин лишен от свобода няма, не зависимо че двете
страни / Ищеца и Ответника / са давали декларация че нямат
средства.
Посочване на основанията за отмяна
Основанията за Отмяна На;
Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на

правосъдието
Основанията за отмяна на Заповед № ЛС – 04 –
277/04.10.2002г. е въпрос на закон и не на факт.
Не може да бъде оспорвано, че Заповед № ЛС – 04 –

277/04.10.2002г. има само един определен предмет т.е.
Министъра на правосъдието има лично желание за

ОТДЕЛЯНЕТО ПО НАРОДНОСТ на хора / лишени от
свобода / и ЗА ДА ОТДЕЛИ САМО ПО НАЦИОНАЛНОСТ
техните права.
Министъра на правосъдието издава заповед № ЛС – 04 –

277/04.10.2002г. за да разделя лишени от свобода ПО
НАЦИОНАЛНОСТ.
Това достига до намаляване на правата по еднаквите закони

и действува само когато човек не е Българин, независимо че
закона сам не прави такава разлика.
Поради която Заповед № ЛС -04 -277/2002г. издадена от
Министъра е в нарушение (опровергаване) на националния
закон съхранен (enshrined) в БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ
чл. 5 ал.1 във вр. чл. 6 ал. 2 и чл. 26 ал. 2 и е нарушено
(опровергаване) на това записано във чл. 4 ал. 1 и ал. 2 на
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА т.е.
„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на…народност…гражданство…или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна”.

главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ и
Главна Прокурор на РБ тълкуват Заповед № ЛС -04 -
277/2002г. като правно основание /законен/ което позволява
отнемането /намаляване / на правата или възможностите на
чужд гражданин лишен от свобода във България по чл. 8 ал.
3 от КОДЕКС НА ТРУДА и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42,
чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА и също което е МНОГО
ВАЖНО отнемането /намаляване / на правата по чл. 70 във
вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3 от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415
от НПК.
Тези отнети /намалени/ правата по заповед на Министъра на

правосъдието е независимо че тези права които Министъра
отнема /намалява/ са гарантирани на всички лишено от
свобода във България, НЕЗАВИСИМО ЧЕ СЪМ
КАНАДСКИ ГРАЖДАНИН.
„Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за

държавните такси„
Основанията за отмяна на Тарифа № 1 във вр. Закона за

държавните такси е непряка дискриминация както
свобода.

главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на РБ няма
възможността да осигури работни места за всички лишен от
Също така няма фактически спор, че работата която се
осигурява от Министъра на правосъдието – главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” плаща само минималната
заплата установена в страна.
Също така няма фактически спор, че от заплатата на лишения от
свобода Министъра на правосъдието и Министъра на
финансите РБ въззема над 65% за „фонд затвори”.
ОСТАВАТ САМО 30 / 36 ЛЕВА НА ЛИШЕН ОТ СВОБОДА

НА МЕСЕЦА.
Министерство на правосъдието – главна дирекция

„Изпълнение на наказанията” е запознат с заплащането,
материални средства и обстоятелства на всички лишени от
Поради което Министъра на правосъдието също е запознат с

заплащането, материални средства и обстоятелства на всички
лишени от свобода в ЦСЗ град София като и в другите затвори в
България.
Независимо от това, че лишените от свобода имат по-малко
средства от лицата на свобода, съдилищата / СГС ГК /
продължават да изисква ДТ от лишен от свобода.
Това е само поради факта, че Министъра на правосъдието

изпускат да освободят от ДТ лица които са лишени от
свобода.

ТОЗИ ФАКТ И ОПУЩЕНИЕ на Министъра на
правосъдието в Тарифа № 1 ПОЗВОЛЯВАТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГС ГК ДА ИЗПОЛЗВА „Тарифа № 1
точно за негова лична цел т.е. през непряк начин за да
ощети мен от обжалвания на не благоприятни юридически
решения пред САС ГК и по-горни.
Аргументът, че лишени от свобода може да направи молба до
председателя на СГС по чл. 63 на ГПК е вярно, но в практиката
е без смислено.
Председателят на СГС ГК, през години и многобройни откази
по чл. 63 от ГПК, е доказвал негов негативен отношение /
дискриминация / към мен е други / чуждестранен гражданин /
лишени от свобода.
ТОВА СТАНАЛО ВСЕКИ ПЪТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА

СГС ГК НЕ РАЗПОЗНАВА КАКТО ВЕРЕН
ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА. ТОВА
ОЧЕВИДНО ОТ СЛЕДВАЩИ ЧАСТ НА ЖАЛБАТА МИ.
Индивидуални административен акт

Основанията за отмяна на административен акт на
Председателя на СГС ГК е непряка дискриминация както
свобода .
Председателя на СГС ГК е доказал неговата дискриминация

срещу мен лично когато освободи от ДТ Български
гражданин – Ищеца на повече от 50 граждански дела където
Аз се явявам като страна – ответник и във същите дела
отказва всички мои молби по чл. 63 ал. Б „б” на ГПК.
Това независимо от мои декларация и обстоятелства като

лишен от свобода във България.
Всеки индивидуален административен акт на Председателя на
СГС ГК направи очевиден факта, че Председателя на СГС ГК
използва неговата власт и опущение на Тарифа № 1 на
Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните такси
за да пречи на правата ми на защита и за да обжалвам пред
САС.
ТОВА ВОДИ ДО ОПЛАКВАНИЯТА МИ ЗА НЕПРЯКА

ДИСКРИМИНАЦИЯ.

Посочване на и доказателство За Да се Отмени
Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието.

Доказателство е във думите на една и съща заповед;
И СЪЩО ТАКА се намират в Български закони които гарантират

правата ми е равно, и е същото както за Българин т.е. / Българска
Конституция и ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА / и международни договори на България;
И ПОВЕЧЕ СЕ ДОКАЗВА ОТ документирана практика / Писмо

рег. № 94 – М – 147 / 13.09.2004г. и Писмо рег. № 8319 / 16.09.2004г.
на Министъра на правосъдието / и документирано с многобройни
откази на Министерство на правосъдието – главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” на всички молби и жалби от чужд
гражданин лишен от свобода във ЦСЗ по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА
ТРУДА; чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а, чл.74
НАКАЗАНИЯТА; по чл. 70 от НК; и чл. 415 от НПК.
ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ, поради което е против

закона на РБ .
Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр. Закона за държавните

такси.
Доказателство е във факта, че Тарифа № 1 не освобождава от ДТ
по граждански дела онези лица който Държавата лишава от
тяхната свобода
СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че Държавата /

Министъра на правосъдието / знае колко зле е материалното
положение на гражданин лишен от свобода и само поради това
лишен от свобода няма средства да плаща ДТ за да се защитят
правата му или да обжалва когато е пострадалата страна.

СЪЩО ТАКА доказателство е известен като факт, че гражданин
лишен от свобода нямат правата по ГПК само поради факта, че e
финансово затруднен. Това затруднение е резултат на техния
обществен статус „лишен от свобода” и пропуска в Тарифа № 1 на
Министъра на правосъдието.
Министъра не признава този „обществен статус” за което Държава

е отговорна като правно /юридическо / основание за да освободи
тях от ДТ.
ТОВА Е НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ,, поради което е

против закона на РБ .
Индивидуален административен акт на Министерство на правосъдието -

председателя на СГС ГК
Доказателство е в факта, че председателя на СГС ГК прави
разлика измежду правата по чл. 63 ал. 1 б „Б” от ГПК на
Български граждани „Ищеца” и същите права на чужд гражданин
лишен от свобода / Майкъл Капустин / „Ответник”.
СЪЩО ТАКА доказателството е известен като юридически факт,

че във повече от 50 гр.д. в СГС ГК, председателя на СГС ГК
освобождава Български гражданин „Ищеца” по делото обаче
отказва да освободи чужд гражданин лишен от свобода / Майкъл
Капустин / „Ответник”. Тази независима вреда на материални
права на Ответник т.е Ответник може да обжалва РЕШЕНИЕ само
поради „лично негативно отношение” на председателя /СГС ГК/
към него / чужд гражданин лишен от свобода.
ТОВА Е ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ ОТ СТРАНАТА НА ,

председателя на СГС ГК което е ИЗВЪРШЕНО В НЕПРЯКА
НАЧЕНА от негова страна с неговата власт. Такова разпореждане
/административен акт/ независимо че закона му позволява да
взема такова решение е злоупотреба с властта която му дадена от
закона.
Това е против закона на РБ поради факта че извършва незаконни

действия.

Какво е искането от съда
Да намери за основателно и допустимо по не един от предметите за да

обжалвам до ВАС;
Да образува дело на един от по долни предмети;
Пряка дискриминация която е практикувана от заповед на

Министъра / Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на
Министъра на правосъдието;
Непряка дискриминация която е в резултата от практикувана от

Тарифа № 1 на Министъра на правосъдието във вр.
Закона за държавните такса;
Пряка дискриминация която е практикувана срещу мен във

индивидуални административни актове издадени от
Председателят на СГС ГК по чл. 63 ал. 1 б „б” ГПК и
къде отказа да ме освободи от ДТ само поради факта че
съм лишен от свобода „КАПУСТИН”.
Да намира за основателни предмета на жалба та ми и да;
ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ Пряката

дискриминация която е практикувана по заповед на
Министъра / през Заповед № ЛС – 04 – 277/04.10.2002г. на
Министъра на правосъдието / и да върне /установява/ на мен
и всички чужди граждани лишени от свобода правата на
равно възможността по чл. 8 ал. 3 от КОДЕКС НА ТРУДА
и чл. 8, чл. 8а, чл. 12, чл. 17, чл. 42, чл. 61 ал. 1р, чл. 66а,
чл.74 ал.1, и чл. 132а ал.1 от ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА, и по чл. 70 във вр. чл. 41 ал. 1, 2 и 3
от НК и чл. 42а и чл. 43 от НК и чл. 415 от НПК, ТАКА
КАКТО ПРЕДВИДЕНО ОТ БЪЛГАРСКА
КОНСТИТУЦИЯ И ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДИСКРИМИНАЦИЯТА;
СЪЩО ТАКА ВАС ДА СПИРА С СЪДЕБЕНО РЕШЕНИЕ

ПРЯКА И НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ както е
практикувано от индивидуални административни актове на
Министерство на правосъдието - Председателят на СГС ГК
във връзка чл. 63 от ГПК във вр. Тарифа № 1 на Министъра
на правосъдието във вр. Закона за държавните такси и да ми

върне /установява/ и всички чужди граждани лишени от
свобода правата на равно възможността по чл. 63 ал. 1 б „б”
на ГПК и така да може да се защитаваме и да обжалваме във
граждански дела като Ответна страна; И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА СГС ГК ДА СПРЕ ТАЗИ ПРАКТИКА КЪДЕТО ЧЛ.
63 АЛ. 1 Б „Б” НА ГПК СЕ ПРЕДОСТАВЯ САМО НА
БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
Ако, ВАС намери горепосочения предмет че подлежи на

обжалване пред друг Български съд, и не ВАС, тогава
ВАС да изпрати Жалбата ми до които съд е компетентен
да приеме предмета против пряка и непряка
дискриминация извършена от Министъра на
Правосъдието и представители на Министерство на
Правосъдието - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” и Председателят на СГС ГК/.

Ms. Mila Boyanova
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Friday, December 10, 2004
Ref: Your № - P 936/07.12.04
Dear Ms. Boyanova,
Thank you for your letter of December 12th 2004. Can you please relay the
following to your Chairman Mr. Krassimir Kanev?
In advance I apologize for any typographical errors.
We are all grateful for the Helesinki Committer acknowleding the existance of
the complanted of discriminations.
Copies of your letter have been sent to the office of Canada’s Minister for
Foreign Affairs, the Honourable Mr. Pierre Pettigrew M.P., to several members
of Canada’s Parliament and to each of the foreign ministries for Albania,
Poland, Macedonia, Romania and Turkey.
Recently Canada’s Minister for Foreign Affairs and members of Canada’s
parliament have taken a keen interest in my case as have the other cited foreign
ministries in the cases of their nationals. Representatives for each of the foreign
ministries have expressed to our families their frustration at the apparent refusal
of the present Bulgarian administration to observe the bona fides of Bulgaria’s
international agreements.
Also as was requested, I will compile a list of those prisoners unafraid to

meet a representative of the Helsinki Committee and prepared to speak to
the complained of discriminations. I expect to have this list mailed to you by no
later than the middle of next week [December 15th 2004].

You should know that better than half of the 93 foreign nationals here are (1)
afraid to come forward for fear of the possible negative repercussions and
possible punishment, and (2) lack the necessary knowledge, education or
language skills to concretely and clearly formulate their complaints within the
ambits of national and international laws. Those of us who can are looking
forward to any such meetings or interviews with the Helsinki Committee. We
anxiously await a date.
Now permit me now to in a few paragraphs explain the collective objective of
those of us willing to speak out.
Each individual whose names will appear on the lists is willing to be party to
any domestic or international legal action that might put an end to a status quo
finding foreign citizens segregated and isolated from equal access to and
protections under Bulgaria’s national laws and international agreements.
Also be advised that it is to no avail that we have deposited several written
complaints to Bulgarian Minister for Justice, the Honourable Mr. Anton
Stankov and to Bulgaria’s Prosecutors General Mr. Filchev.
Both Minister Stankov and Prosecutor Filchev have had their agencies in
different letters assert that the segregation and isolation of foreign citizen to
not be a form of negative discrimination and their institutions [Ministry for
Justice and Office of the Prosecutors General] have no positive obligation
or negative restriction in Bulgarian law against discrimination according to
a convict’s nationality, his family’s economic and social status and also
according to Bulgarian societies popular “image” of non-Bulgarian
convicts.
The result of these written correspondences from Bulgarian Government
officials, the “decrees1”of Bulgarian Minister for Justice Stankov, the “internal
directives” of the Bulgarian Prosecutors General and the Bulgarian prosecution
interpretation of national legislation [administrative law] regulating the stay of
foreigners in Bulgaria2 all gives us good reason to belief we could prevail in a
human rights lawsuit before a Bulgarian court of law or an international
tribunal. It is for this reason we are all turning for assistance from the
Helsinki Committee.
It is our collective objective to seek the assistance of the Helsinki Committee in
bringing human rights civil [rights] action(s) against the Bulgarian Minister for
Justice and relying on the causes of action found in Article 4 and procedures of
Article 71 and the following of the Bulgarian Law for Protection against
Discrimination.
1
Minster for Justice inter alia “DECREE” № LC-04-277
2
Law for Foreigners in the Republic of Bulgarian

I believe that we are capable of ourselves drafting the required Statement of
Claim and of framing it as an understandable cause of action. This only if the
Bulgarian Helsinki Committee cannot provide us the legal assistance of an
attorney.
Mr. Kanev, our families having been reduced to near poverty by the cost of
supporting for many years our needs in food, medicine, clothing and attorneys
fees while in Bulgarian prisons. As a result, our families no longer have any
free resources to retain Bulgarian attorneys capable of pursuing such complex
legal remedies. As a result, we can only undertake legal action as pro se parties.
However, I have had extensive personal experience dealing with and appearing
before both the Sofia City Court and Sofia Regional Court civil departments. I
know that a [foreign] convict bringing a civil rights Claim against Bulgaria’s
Minister for Justice or its Prosecutors General is fraught with practical and
procedural obstacles. The least of which is the pace at which the courts [the
SCC in particular] assign these particular cases to judges, not to mention the
“duty” judge attacking any such Claim with demands to resolve alleged
deficiencies. Only this has prevented us from having already sued under the
Law for Protection against Discrimination.
Unlike the Roma population in Bulgaria, and the convicts in European and
Canadian prisons, there is no human rights support group for convicts in
Bulgaria, never mind non-Bulgarian convicts.
Mr. Kanev it is here that we believe the Bulgarian Helsinki Committee can
offer some practical assistance.
Our collective request and first preference would be for the Bulgarian Helsinki
Committee to sponsor a human rights complaint or lawsuit before a Bulgarian
court of law and directly assist us with attorneys.
If this is not possible, then our second request and preference would be the
Bulgarian Helsinki to act as “monitor” of the human rights proceedings we
would initiate before a Bulgarian court. And, to provide us with some
human resources inter alia legal aid [human rights attorney] consultant to
review and make suggests on how to improve the our complaint and legal
reasoning.
As a monitor, the Bulgarian Helsinki Committee could indirectly ensure that

our procedural rights as foreign Plaintiffs are observed by Bulgarian courts in
s reasonable and timely manner, notwithstanding we are non-Bulgarian
convicts. Significantly, the Bulgarian Helsinki Committee would in this way
also ensure that we do not become the victims of further malfeasances
designed to dissuade our pursuit of a judicial remedy.

In closing I would like you and the Helsinki Committee to know that each of
considers the present practices as a form of psychological torture. Many of us
are over 50 and quickly losing hope of ever seeing our families or countries.
Recently one of our number died after 9 years of prison, he should have been
paroled more than a year ago. His wife and son in the Ukraine still do not know.
There is another number of us, a Turk, who is also closing in on deaths door and
should have been paroled over a year ago and transferred long before that. He
will die if not allowed to return to Turkey for medical care.
It is a fact that Bulgarian prison administrators consider their conduct as
sanctioned by the “decrees” of the Bulgaria’s Minister for Justice and the
Prosecutors General. The practice of negative discrimination made “lawful” and
leads naturally to making conditional the opportunity of parole or transfer
(Convention for the Transfer of Sentenced Persons) according to nationality,
economic social status of a convict’s family and the Bulgarian public’s
perception of the [foreign] convict(s) Bulgaria’s Minister for Justice and
Prosecutors General have explained in letters to us that this conduct of the
prison administration and prosecutors is consistent with Bulgarian national law
and international agreements.
As a whole, what is more fraustrating and distubing is that the complained of
discrimnations are in clear violation of recently enacted Bulgarian human rights
legislation and therefore unlawful.We can prove this but need to do so with
your help, the support of our governments and probably the courts and press.
I wait to hear from you,
Michael Kapoustin

Mr. Stanimir Petrov
7 Varbitsa Street
4th Floor
1504 Sofia
Bulgaria
From:
Michael Kapoustin
Citizen of Canada
Dear Mr. Petrov,
On August 9th, 2002 you wrote me at the request of Human Rights Watch USA.
In your letter you advised me that the complaints made by me and other non-
Bulgarian convicts against Minister for Justice “ORDER” LC-04-277 and
similar “ORDERS” would be analyzed by the Helsinki Committee in its
September 2002 Report.
I did not continue my dialogue with you and the Committee for several reasons.
First, I have completed my 9th year of prison in Bulgaria. In that time I have
seen many prisoners write your committee. Few, if any have received anything
concrete in the way of substantive assistance with their complaints of official
malfeasance or misfeasance in the interpretation and application of national and
international laws.
Second, I have not read the September 2002 Report. However, the Minister for
Justice Republic of Bulgaria probably has and is unconcerned with your
organizations findings. Such indifference towards violations of Bulgarian
national law and the work of the Helsinki Committee are made all the more
obvious by the fact that “ORDER” LC-O4-277 was amended and reissued on
04.10.2002. The September 2002 Report apparently having no effect.
The negative discrimination complained of by me to Human Rights Watch
continues to be practiced by officials in each of the different Directorates of the
Ministry for Justice. The nationality and economic status of a convict continues
to determining how articles of Bulgarian national laws are to be applied or if
they are to be applied at all to non-Bulgarians.
Therefore, I seriously doubted that much could be accomplished by writing
your Committee. My reasoning derived from the fact that the discrimination
2004.11.14_Helsinki_Petrov Group Complaints EC.doc

continues today and is unabated by the Bulgarian Minister for Justice. This not
withstanding the Helsinki Committee’s Report or even the recently enacted
Bulgarian Law for Protection against Discrimination. No one in the Bulgarian
government concerned over the legal rights of approximately 170 foreign
convicts in Bulgarian prisons.
In a 13.09.2004 and 16.09.2004 letter to me and other foreign convicts, the
Bulgarian Minister for Justice took the position that “individuals, who are not
Bulgarian citizens…[are to be] placed in isolation [seg regated] from the living
and working places of others [Bulgarians]” at the Sofia Central Penitentiary. No
legal, practical, ethical or moral reasons were proved to explain why.
Furthermore, the Minister for Justice took the position that a number of
Bulgarian articles of law did not apply to non-Bulgarians id est since there “is
no legal grounds for requiring the relocating of foreign prisoners to prison
hostels of the open or transitional type”.
Ergo, according to the Bulgarian Minister for Justice, since Bulgaria’s
legislators provided no specific provision or wording in the Law for the
Execution of Punishment requiring each article of law to be applied equally to a
foreign convict id est the article requiring convicts be housed in open prison
hostels if having less than 5 years remaining of their sentence and the article
requiring convicts be provided gainful employment while in prison, each two
working days reducing their sentences by an additional day are articles of law
not containing within any text “requiring” their application or equal application
to foreign citizens. The Minister for Justice’s interpretation is the following,
that since the Law for the Execution of Punishments creates no such positive
obligation or negative restriction for its equal application to foreign citizens, the
Minister for Justice is therefore under no duty to see all its provisions applied
equally or at all to convicts who are foreign citizens and the Minister is not
restricted by the law from its the unequal application according to a convicts
nationality or economic and social status.
It is incontrovertible to conclude that any application of an article of Bulgarian
national laws by the Ministry for Justice solely according to a convicts’
nationality or his economic or social status is a practice inconsistent with the
legislative purpose of those laws. Such direct discrimination contradicts not
only Bulgarian human rights legislation and basic law, but all Bulgaria’s
fundamental agreements respecting civil, human and social rights. However,
Bulgarian Minister for Justice Stankov appears unmoved by such contradictions
and violations, as does the Prosecutors General for Bulgaria Mr. Filchev.

That having been said, I decided once again to attempt and see if the Helsinki
Committee would be prepared to assist the 25 or more foreign convicts prepared
and unafraid to file a collective complaint before the Council of Europe
Committee of Social Rights and the European Union’s Commissioners for
Justice and Human Rights.
To this end my questions must be the following.
Is the Helsinki Committee registered as an organization entitled to lodge
collective complaints with the Committee of Social Rights and alleging
violations of the Charter?
If not, then would the Helsinki Committee contact for us an NGO that is
so registered with Council of Europe Committee of Social Rights?
Would the Helsinki Committee be prepared to work with me in the
preparation in English of such a Complaint?
The grounds for the complaint can be found in the right to Non-discrimination,
equal treatment and equal opportunities and the right to Movement of persons,
non-nationals allowed to leave the country regardless of nationality or social
economic status and debt as being rights guaranteed by the European Social
Charter and concerning all individuals in their daily lives, even convicts. :
We need your help and hope for it to be more than a only letter and a reference
to some ineffectual Report. And, some concreter legal and collective steps taken
to end these abuses of the fundamental social and human rights of the few
foreigners in Bulgaria’s prisons.
I look forward to and hope for your reply,
Saturday, November 13, 2004

Michael Kapoustin
cc.: Embassy of Canada

Чрез: Социалния Ръководител
До: Централен Софийски

Затвор
МОЛБА
От: МАЙКЪЛ КАПУСТИН
10 та група
Моля да бъде изпратен следващ документ и даден изходящ номер за:
До: Република България/Republic of Bulgaria

Министерство на правосъдието/Ministry of
Justice
Канцеларията на министъра/Office of the
Minister
"Славянска" № 1/Slavianski St. No. 1
София, 1000/Sofia 1000
България/Bulgaria
Отн.: 94-M-147/00
Document/ документ: На основание чл. 37(2) ЗИН т.е. писмо от

19.06.2004г.
Подадено с уважение днес, 19/07/2004г.

Република България/Republic of Bulgaria
Министерство на правосъдието/Ministry of Justice
Канцеларията на министъра/Office of the Minister
Отн.: 94-M-147/00
понеделник, 19 Юли 2004 г./Monday, July 19, 2004
Уважаеми Министър Станков/Honorable Minister Stankov,
В първо место, Аз моля да опростете моя много зле Български.
Поради което, Аз моля да приемате писмо и Жалбата ми в Английски език,

това само до когато е преведено от преводача ми, Г-жа Мариана Радулова от
ж.к. Младост 1 бл. 53 бх.2 ат.1 София, 1784 България тел. 0888 979987 и 02
974 1411.
Писмо и Жалбата ми има неотложна характер и извиква да се незабавно

регистрира.
Г-жа Радулова, че регистрира превеждано писмо и Жалба през този седмица

(19.07 до 23.07.2004).

Отн.: 94-M-147/00
петък, 16 Юли 2004 г./Friday, July 16, 2004
За яснота Аз ще напиша това на Английския език, и след това част в моя слаб
Български/ For clarity I will write this in the English language.
First I wish to express my sincere personal regret at the recent murder of Bulgarian
citizens in Iraq.
Minister Stankov, I am Canadian and proud of it. But I spent much of my adolescence
and adult life in the United States and served the U.S. government for several years in
among other things its reserve army officers program. I have particularly strong ties to
the U.S., and admired Bulgaria’s government for its commitment to the U.S. principles
for having entered Iraq. Many in Bulgaria and the world disagreed with this decision.
However, those who disagreed probably never suffered directly from tyranny and
repression. So they fail to understand how many times repressed peoples have cried out
for salvation from tyranny only to be ignored for the sake of diplomacy. How many
millions in recent history have died as a result?
My politics and personal grievances aside, I sincerely grieve at the recent losses in Iraq
for Bulgaria. I share the pain of all the Bulgarian families whose loved ones have
fallen. Such feelings in me are a part of our shared human values and must always
transcend any legal or property disputes or controversies I may have with the State of
Bulgaria. I am truly sorry at these losses of Bulgarian lives in Iraq and at the continuing
problems for Bulgaria’s medics in Libya. These events represent a lot of pain, and it
seems too much to bear in to short a time for so small a nation.
Before proceeding any further I also wish to thank the Honorable Minister of Justice for
any role the Minister may have had in securing the July 9th 2004 move of the 10th
Foreign Prisoners Group to a cleaner remodeled section of the Sofia Central
Penitentiary.
While there are complaints of overcrowding (96 non Bulgarian prisoners in an area
previously housing 46 Bulgarian nationals), most of the prisoners are sincerely grateful
for now having access to hot and cold running water, showers and toilets in their cells.
Many of us have not seen such things in years, me personally not for more than 8 years.
Regrettably I do not have a toilet or shower in my cell. The limited space of this new
section required me to take a smaller cell designated non-smoking but without such
pleasant conveniences. However, the cell is cleaner and atmosphere far better than what
I have suffered for most of the last 8 years.
However, this letter is provoked by a deep concern that I share with the other prisoners
over rumors of a plan to indirectly punish all of the non-Bulgaria nationals at the Sofia
Central Penitentiary by again moving us! This time to the run down and depressing
atmosphere of the prison at Kremikovzi.
We all know such a plan is being considered and we are praying that it will not occur.
That instead either (1) the current improvements in our living conditions at the Sofia
Central Penitentiary will continue to approach those of European standards, or (2) and
better yet that those of use who have less than 5 years remaining of their sentence are
removed to prisons of the Open and Intermediate types where there is work waiting for
them and the overcrowding at the Sofia Central Penitentiary is directly reduced from 96
to 47 as a result.
The Minister can understand that none of us wants to again return to the dehumanizing
conditions we have endured before the July 9th 2004 move.
Therefore, the subject matter of this letter must be a request for the Minister to accept
the enclosed complaint and to hopefully stop any possible plan by the Ministry of
Justice Republic of Bulgaria – Main Directorate for the Execution of Punishments
to move me or the other non-Bulgarian citizens to Kremikovzi and so once more
make our living conditions worse instead of better.
The enclosed Complaint also petitions the Minister to have officials answerable to him
complete the tasks assigned by Deputy Minister of Justice the Honorable M. Dimitrov
in his letter of June 8th 2004 to the Sofia Central Penitentiary.
As a concerned resident of the Sofia Central Penitentiary, my Complaint also

SIGNALS to the Ministry of Justice Republic of Bulgaria certain acts of direct and
indirect discrimination in the application of Bulgarian national laws to me and the other
non-Bulgarian citizens incarcerated at the Sofia Central Penitentiary.
Such discriminations are a direct and intentional breach of Bulgaria’s national laws, its
national Constitution and the conditions for its membership in the Council of Europe.
Intentional discrimination according to ones nationality is inconsistent with the
principles enshrined in Article 3 of the Statute for the Council of Europe and Bulgaria’s
Law on Protection against Discrimination.
The Honorable Minister should know that each time I or other non-Bulgarian nationals
complain of discrimination at the Sofia Central Penitentiary we are told by prison
administrators that this discrimination is by “Decree and Order of the Minister of
Justice, and you do not to have such rights because you are not Bulgarian citizens or
residents of Bulgaria”, unquote.
I have never seen such a Ministerial Decree or Ordinance, notwithstanding that I

repeatedly asked for copies or their numbers and dates. The information has so far been
consistently denied to me.
Such Complaints would be moot were it not for the fact that the Main Public
Prosecutors Office of Republic of Bulgaria is finding reason to so far deny all
applications made for transfer under the Convention on the Transfer of Sentenced
Persons.
Such Complaints would also be moot were it not for the fact that the Sofia District
Prosecutors Office and the Head of the Sofia Central Penitentiary Commission under
Art. 17 of the Law on the Execution of Punishments is finding subjective reasons to so
far deny all applications for parole of non-Bulgarian citizens having completed half of
their sentences according to Article 70 of the Bulgarian Criminal Code. It concluded by
the Sofia District Prosecutors Office and the Head of the Sofia Central Penitentiary
Commission that meaning and principles of Article 70 of the Bulgarian Criminal Code
are to be reinterpreted and criminal sentences indirectly revised up.
My COMPLAINT is justified and made necessary by the fact that according to the
present interpretation given by Supreme Prosecutors Office of the Republic of Bulgaria
and the Main Public Prosecutor Filchev on the question of transfer i.e. the Convention
on the Transfer of Sentenced Persons and parole i.e. Article 70 of the Criminal Code
citizens of Canada and member states of the Council of Europe inter alio Poland,
Romania, Turkey and Albania are not eligible for released on parole or for transfer to
prisons in their own country. We are to be made to live here the full course of our
sentences, it is therefore necessary we assert all of our rights and demand officials
observe the letter and intent of Bulgarian national law.
The foregoing is supported by the written ORDERS of the Supreme Prosecutors Office
of the Republic of Bulgaria whose prosecutors refuse all requests made by Polish,
Turkish, Romanian, and Albania or other non-Bulgarian citizens for transfers to
prisons in their countries.
NO ONE OF THE 96 SENTENCED FOREIGN CITIZEN INCARCERATED IN
BULGARIA HAS SO FAR BEEN ALLOWED TO TRANSFER EVEN THOUGH
MORE THAN HALF HAVE REQUESTED TRANSFER. The reasoning given by
the Supreme Prosecutors Office Republic of Bulgaria are post hoc ergo propter hoc1
legally flawed and questionable petitio principio2 in the interpretation of the
Convention. Prosecutors write and I paraphrase here “that the Convention on the
Transfer of Sentenced Persons, Strasbourg 1983 has not provided a provision or
practice for the transfer of the penalty “fine” together with the penalty “deprived of
liberty” and so the transfer procedure cannot be started and your request for transfer
must be refused”.
Such a legal interpretation appears flawed and inconsistent with the Convention’s
wording and intent.
It is also factually flawed since neither of Council of Europe member states Turkey,
Albania, Poland, Romania or others have officially refused a Bulgarian requirement for
the “penalty fine” to be included as part of any conversion of the Bulgarian criminal
sentence.
NO ONE OF THE 96 SENTENCED FOREIGN CITIZENS INCARCERATED

IN BULGARIA AND HAVING SERVED HALF HIS SENTENCE IS BEING
RELEASED ON PAROLE ONCE OBJECTIVELY SATISFYING ARTICLE 70
CC. Again the reasoning given by the by the Sofia District Prosecutions and Head of
the Sofia Central Penitentiary Commission formed according to Article 17 of the Law
on the Execution of Punishments are post hoc ergo propter hoc3 legally flawed and
questionable petitio principio4 in their interpretation of Article 70 of the Bulgarian
Criminal Code.
District Prosecutors and Sofia Central Penitentiary Administrators are making

subjective and unscientific personal determinations interpreting if there is present a
“Голям Остатък”. Such a determination appears legally questionable at best, and
there are no legal interpretations on “Голям Остатък” to be found from the General
Assembly of the Supreme Cassation Court Criminal College or in any legislative or
normative act. It is only recently that the Head of the Sofia Central Penitentiary Parole
Commission has determined he has legal jurisdiction under Article 70 of the CC to
make “revisions” of those criminal sentences issued by Bulgarian Courts.
The Sofia District Prosecutors Office and the Commission formed according to Article
17 of the Law on the Execution of Punishments are now exercising what is a “quasi-
judicial” function of “sentence revision” and are now abstractly reviewing judicial
1
logical flaw, flaw in the argument and begging questioning,
2
circular reasoning
3
logical flaw, flaw in the argument and begging questioning,
4
circular reasoning
decisions made by criminal courts and then subjectively determining, according to no
legal logic or guidance, if the sentence imposed by the Criminal Court was sufficiently
harsh. If not then the convict is to be required to serve an undermined additional time
beyond half of his completed sentence, thereby making the legislative intent of Article
70 CC and the word “half” meaningless.
It appears that the personal opinion of the Commission Head and its members and the
unscientific quasi-judicial role of the Sofia District Prosecutor are to prevails over the
legislative intent and logic of Article 70 of the Bulgarian CC.
I can provide the Minister with particulars to a number of such cases.
Neither the Prosecutor nor head of the Sofia Central Penitentiary Commission have
legal jurisdiction or judicial competence to make such a review of a criminal sentence
already in force. The district prosecutors and the Head of the Commission under Article
17 of the Law on the Execution of Punishments have in issuing such decisions made
meaningless and pointless the legislative intent and wording of Article 70 CC. They
have taken upon themselves a jurisdiction authority outside of that permitted to them
and one that according to Article 117 of the Bulgarian Constitution and the Criminal
Code of Procedure is only within the competence of the judiciary. Courts determine
sentences and once those sentences are in force they are not subject to change or
revision by the District Prosecutor or the Director of the Sofia Central Penitentiary. It
only the Supreme Cassation Court of the Republic of Bulgaria that is legally competent
to make such alternations or revisions to an in force criminal decision.
The cited practices and circumstances as I have identified here are in direct breach of
Bulgaria’s national laws, the Law of Protection from Discrimination, the Criminal
Code and the Law on the Executions of Punishments. I therefore expect the Minister
of Justice will act immediately on these Complaints.
My family and I, and we are sure the Government of Canada deeply appreciates the
recent interventions of the Ministry of Justice Republic of Bulgaria in answer to our
complaints.
Regrettably, it still does not appear to be enough, and once again I am forced to turn to
the Minister of Justice Republic of Bulgaria to correct the errors and omissions of his
officials and to set in motion procedural steps that will cause matters to take their
lawful and humane course.
Respectfully,
Michael Kapoustin
Sofia Penitentiary
Group 10
TO: Република България/Republic of Bulgaria
Министерство на правосъдието/Ministry of
Justice
Канцеларията на министъра/Office of the
Minister
Ref: 94-M -147/00
Monday, July 19, 2004
КОПИЕ: EMBASSY OF CANADA
AND
The Honorable Dr. Keith Martin MP

Esquimalt - Juan de Fuca
2820 B Jacklin Road
Victoria, BC V9B 3X9
Canada
От/From: Майкъл Капустин/Michael Kapoustin

канадски гражданин/Canadian
Софийски затвор/Sofia Prison
10-та група/10th Prisoners Group
ЖАЛБА/COMPLAINT
ЧЛ. 19 АЛ. 1 ОТ ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА/ARTICLE 19 s.51 OF
THE LAW ON THE EXECUTION OF PUNISHMENTS
THE COMPLAINT
My Complaint has four parts.
1. Against the Ministry of Justice Republic of Bulgaria - Directorate for

Public Relations and Protocol Slavianski St. No. 1 Sofia 1000 Bulgaria for
failing or refusing to reply to my June 22nd 2004 Petition. The Office of the
Minister of Justice requested to intervene and learn why there is no
response;
5
Art. 19. (amend. SG 84/77, SG 28/82, SG 21/90) (1) (amend. SG 73/98) The general management of the places for
deprived from liberty and the control over their activity shall be implemented by the Ministry of Justice
2. Against the failure of the Ministry of Justice Republic of Bulgaria –
Directorate for the Execution of Punishments for not undertaking the
necessary steps to comply with the June 8th 2004 letter of Deputy Minister
Mario Dimitrov who wrote at paragraph 4 that “На основание чл. 36, ал. 2
от ЗИН…литературни произведения да се зачита за работни дни. В
тази връзка следва да определите началото на творческата дейност,
както и да следите за нейното приключване”. The Office of the Minister
of Justice requested to intervene and learn why no official at the Sofia
Central Penitentiary has undertaken the quoted above task, afterwards to
then direct that it be done. Each day of delay is for me a lost day, and even
though I work each day that day is not being applied towards the reduction
of my sentence.;
3. Against the practices of Ministry of Justice Republic of Bulgaria –

Directorate for the Execution of Punishments and ORDINANCES of the
Minister of Justice that the Minister knows to be inconsistent with
Bulgarian national law and in direct breach of Article 36 of the Statue of the
Council of Europe.
The Minister of Justice is requested to intervene and hear the complaints of

discrimination made by other non-Bulgarian nationals.
The Minister of Justice requested to then immediately act to end that direct
and indirect discrimination at the Sofia Central Penitentiary and other
Bulgarian prisons.
The Sofia Central Penitentiary and other prisons ORDERED to secure for
me and other non-Bulgarian inmates at the Sofia Central Penitentiary our
right to equal opportunity under Bulgarian law.
As a citizen of Canada in the care of the Minister, I and other non-

Bulgaria’s must be given an equal right to access prisons with lighter and far
more humane regimes than being locked down 23 hrs a day for years.
Citizens of Canada and member states of the European Council should have
equal right to housing at better prisoner hostels, access to more recreation
facilities and addition work based on individual qualifications, BUT WE
DO NOT. Yet, according to Bulgarian national law such rights are to be and
must be the same. An individual prisoner’s nationality cannot be a
legitimate excuse to deny him such rights.
6
Article 3
Every member of the Council of Europe must accept the principles of the rule of law
and of the enjoyment by all persons within its jurisdiction of human rights and
fundamental freedoms, and collaborate sincerely and effectively in the realisation of the
aim of the Council as specified in Chapter I.
At the present time my Canadian nationality and the non-Bulgarian
nationality of the other inmates at the Sofia Central Penitentiary is the sole
reason for me being denying such rights.
The Honorable Minister of Justice knows that the nationality of a prison

inmate is not a legitimate legal reason for the Sofia Central Penitentiary or
other prisons in Bulgaria to deny rights that are a prisoners according to
national laws. The Sofia Central Penitentiary and the Ministry of Justice
Republic of Bulgaria – Main Directorate for the Execution of Punishments
can only lawfully deny those rights restricted by virtue of a criminal
conviction.
The present direct discrimination is, according to the Sofia Central

Penitentiary Administration, an ORDER made by Ministerial Decree. If
true then such an ORDER is in direct and open breach of Bulgaria’s
Constitution and other national laws. The legal rights and opportunities of
non-Bulgarian nationals must be the same as those of Bulgarian nationals
except where restricted by law.
The Minister of Justice Republic of Bulgaria must therefore end all such
ORDERS and secure for me and other non-Bulgarian nationals our equal
rights under Bulgaria law and according to the exact wording of that
Bulgarian law. The Minister of Justice Republic of Bulgaria can never allow
that a citizen of Canada in Bulgaria has “fewer” rights than what the law
actually allows.
However, that is exactly the case and ergo the Ministry of Justice Republic
of Bulgaria – Directorate for the Execution of Punishments is in breach of
national law and the international agreements of Bulgaria when it sets a
RULE and PRACTICE TO DENY to deny to non-Bulgarian nationals
inter alia their legal right to probationary release, housing at a prison hostels
of the “open” or “intermediate” type and regular work.
The most obvious instance of direct discrimination at the Sofia Central

Penitentiary is the refusal of the Administration to transfer non-Bulgarian
nationals to “open” or “intermediate” type prison hostels once having less
than 5 years remaining to their sentence and is otherwise qualified to be
transferred according to the Law on the Execution of Punishments.
Proof of such a practice is provided by the list of non-Bulgarian nationals

named in schedule “A”, to my best information and belief each of these
foreign citizens has less than 5 years remaining to his sentence and many, if
not all, are eligible for parole. However, the Sofia Central Penitentiary
Administration and Commission formed under Article 17 of the Law on the
Execution of Punishments refuses to transfer or release them.
My legal rights as a citizen of Canada are affected by this and other

discriminations. Not because inter alia I have less than 5 years of my
sentence remaining, I do not.
But by the Minister of Justice Republic of Bulgaria ending this direct

discrimination i.e. the Minister issues a DECREE ORDERING that non-
Bulgarian nationals are no longer to be denied their legal right to serve the
last 5 years of their sentences in prison hostels of the “open” or
“intermediate” type, would lead to the immediate transfer to Kazichan
prison or probationary release of more than 45 non-Bulgarian nationals.
This will result in a reduction in the number of non-Bulgarian nationals at

the Sofia Central Penitentiary 10th Foreign Prisoners Group from 96 to
approximately 50, a manageable number in the present space at the Sofia
Central Penitentiary.
It is due to the foregoing facts of direct discriminations that the Minister of

Justice Republic of Bulgaria is requested to intervene to alter or dismiss
entirely the prejudiced MINISTERIAL DECREES AND ORDINANCES
OF HIS PREDECESSOR and to end an abuse of my human rights and that
of the other non-Bulgarian nationals here. Discrimination practiced against
me and other prisoners solely because we are not Bulgarians cannot be
tolerated by the Minister.
The Minister of Justice Republic of Bulgaria is also requested to intervene

and to give citizens of Canada and the member states of the Council of
Europe Poland, Turkey, Italy, Moldavia, Albania, Macedonia and others
their equal rights under Bulgaria’s Law on the Execution of Punishments,
Law for Probation and Article 70 of the Bulgarian Criminal Code. Being a
citizen of Canada or a member state of the European Council is not a reason
to deny me equal rights and opportunities as legislated under Bulgarian law.
4. Against the possibility that ALL non-Bulgarian prison inmates are once
again to be uprooted and moved, this time transferred to a prison hostel of
the “Closed” type „ТПО” at Kremikovzi Penitentiary some 30 kilometers
outside of the capital city Sofia. Such a move resulting in a worsening of the
living conditions of the non-Bulgarian nationals at the Sofia Central
Penitentiary.
If the anecdotal evidence of this move proves inaccurate, then the Petitioner
apologizes in advance, however I believe it to be accurate. I and surely the
other non-Bulgarian nationals would welcome any move that improved our
living environment. Clearly no one of us would welcome a move that only
worsens it.
There is overwhelming anecdotal evidence suggesting that there is a

proposal put forward by the Ministry of Justice Republic of Bulgaria –
Main Directorate for the Execution of Punishments to move all non-
Bulgarians to the penitentiary at Kremikovzi.
The immediate result of such a move would be numerous complaints and

protests to Canadian and European consular officials and foreign ministries
who represent the interests of their citizens imprisoned in Bulgaria.
The obvious and immediate affect of such a move would be to distress those
men affected by it. The move appears more an attempt by some official to
silence or mute “those” complaining Canadian and European citizens by
hiding them as far away as possible from the prying eyes of their consulates,
embassies and families.
If true, then any such move would appear at first to be antecedent to

further abuses of non-Bulgarian prisoners for the following reasons.
a. It is common public knowledge and known to the Minister of Justice

that the physical state of the Kremikovzi Penitentiary facility is far
more run down than that of the Sofia Central Penitentiary which has
received a considerable budget for modernization i.e. construction of
new more modern cells, new prisoner sections, modern kitchen,
cable television etc.. If non-Bulgarian nationals are moved from the
modernized facilities of the Sofia Central Penitentiary to those of
demoralizing Kremikovzi, then the Ministry of Justice Republic of
Bulgaria—Main Directorate for the Execution of Punishments
would be knowingly placing me and the 169 other non-Bulgarian
nationals into a far worse psychological and physical
environment than the one we suffer now.
Such a move therefore becomes a punishments and not an effort

on the part of the Minister to bring prison conditions for non-
Bulgarians nearer to European standards.
b. It is also common public knowledge and known to the Minister of

Justice Republic of Bulgaria that the “regime” at the Kremikovzi
Penitentiary facility would be a 23 hour “lock down”.
To be locked in one room for years, never allowed to leave that room
to engage in work, education or recreational activity is inhuman. But
this is the fate of all non-Bulgarians serving their sentences in
Bulgaria. The Minister of Justice Republic of Bulgaria having issued
Ordinances that deny to a non-Bulgarian his access to same those
programs available to Bulgarian nationals within the Bulgarian
prison system.
This is true because the Minister of Justice Republic of Bulgaria has

forbidden non-Bulgarian nationals to work outside of the
Kremikovzi Penitentiary or any prison in Bulgaria. A restriction
that the Minister of Justice Republic of Bulgaria has not
imposed on Bulgarian nationals serving their sentences there, i.e.
work at the steel plant, at private companies outside of the prison
grounds and access to schooling etc..
c. It is also common public knowledge and known to the Minister of

Justice that the ecology surrounding the Kremikovzi Penitentiary
facility has been established by both Bulgarian and European experts
to be highly polluted by years of accumulated waste from the steel
plant. This is deposited in the soil, and the local water resources
which are polluted and limited. During the summer months fresh
water use is restricted to only 2 hrs per day at the prison. Air
pollution from decades of unregulated industrial waste has
significantly affected the Kremikovzi area and the penitentiary in
particularly.
The new foreign owners of steel plant have not kept their promise to
the Government of the Republic of Bulgaria to cleanup the local
environment and to end the years of environmental pollution.
It is regrettable that Bulgarian citizens imprisoned there must live in

such conditions. However, many of them have family near by.
Conversely, non-Bulgarian nationals have no family in Bulgaria and

so have no benefits from housing at the Kremikovzi Penitentiary.
If the Ministry of Justice Republic of Bulgaria agrees to the

proposed move and removes all non-Bulgarian’s to Kremikovzi,
then such a move would knowingly be placing my long term
health and the health of other non-Bulgarian nationals
intentionally at risk.
Many of those to be moved, like me, have sentences in excess of

15 years and so could suffer serious heath consequences as a
result of so long an exposure in so polluted an environment.
d. It is common public knowledge and known to the Minister of Justice

Republic of Bulgaria that the Kremikovzi Penitentiary facility would
not be convenient for consular and embassy officials located in
Sofia.
It is particularly apparent that the move to Kremikovzi Penitentiary

facility would place a significant addition burden and expense on the
families of non-Bulgarians traveling from all over Europe to see
their sons, husbands and fathers.
ost non-Bulgarian family members travel by air, bus or rail to
Sofia. They have no personal vehicles in Bulgaria, do not speak
Bulgarian and are forced to take taxis to accommodate the often
significant amounts of food stuffs and clothing being brought to their
loved one. Being forced to travel to and from the Kremikovzi
Penitentiary facility after arriving in Sofia from other European
states would be add days more to their journeys, and would be
prohibitively expensive.
As a result of such a move the Minister of Justice would be directly

responsible for reducing the number of visits per year to Bulgaria
that a non-Bulgarian national serving his sentence at Kremikovzi
might reasonably expect from his family.
Such a move would prove to be nothing less than a form of

psychological abuse and a special punishment targeted at non-
Bulgarian nationals.
Proceeding from the above, the Office of the Minister of Justice is

requested to intervene and to bring to an end what is a very bad
relocation plan for those non-Bulgarian citizens inmates at the Sofia
Central Penitentiary.
THE OFFICE OF THE MINISTER OF JUSTICE IS REQUESTED TO

INTERVENE AND TO DETERMINE OTHER MORE REASONABLE AND
HUMANE SOLUTIONS FOR THOSE SENTENCED CITIZENS OF CANADA
AND MEMBER STATES OF THE COUNCIL OF EUROPE WHO ARE THE
SOLE RESPONSIBILITY OF THE MINISTER OF JUSTICE.
BACKGROUND TO THIS COMPLAINT
On May 18th 2004, I complained to the Minister of Justice of being refused the
opportunity and the needed facilities to work for the Wilson Company of the United
States. I also complained about the poor living conditions and refusal of the Sofia
Central Penitentiary to repair and maintain the 10th Foreign Prisoners Group. I
requested the Minister’s intervention. I also advised the Government of Canada,
Foreign Affairs Department in Ottawa.
On May 21st 2004, I delivered to the Honorable President of the Republic of Bulgaria
an “OPEN LETTER” from foreign citizens serving their sentences as inmates at the
Sofia Central Penitentiary. The letter is addressed to the people of Libya and begs for
clemency towards Bulgaria’s medics who are on trial there. This letter was signed by
44 of the then 72 foreign citizens who like Bulgaria’s medics are also prisoners in a
foreign country. I also lodged my complaints concerning the poor living conditions and
the direct and indirect discrimination and inequality of the treatment unfairly suffered
by all non-Bulgarians in the negatively prejudiced application of the Bulgarian law for
the Execution of Punishments and Article 70 of the Bulgarian Criminal Code. The
direct discrimination solely the result of Minister of Justice Republic of Bulgaria
ordinances that date from 1992 and deny to all foreign citizens imprisoned in Bulgaria
certain legal rights that are otherwise theirs according to Bulgarian law. This
discrimination is solely due the fact that these prisoners are not Bulgarian citizens or
residents.
On June 2nd 2004, I delivered all of the above to the First Secretary (Political) Embassy
of Canada, Bucharest, Romania, Mr. Paul Roche. I requested that the Canadian
government enquiry into the subject matter of negative discrimination in the unfair
application of Article 70 of the Bulgarian Criminal Code and in denying certain of my
rights under articles if the Bulgarian Law on the Execution of Punishments.
On June 8th 2004 I received a copy of the letter written by Deputy Minister Mr. Mario
Dimitrov, Ministry of Justice to the Administration of the Sofia Central Penitentiary.
The subject matter of the letter was my eligibility for parole starting after August 8th
2004, my right to work credits for creative activities in literature and art and my right to
a no smoking cell. The Administration of the Sofia Central Penitentiary was to
undertaken these certain measures including making the necessary repairs to the 10th
Foreign Citizen Prisoner’s Group at the Sofia Central Penitentiary.
On June 19th 2004 I received a copy of a May 24th 2004 letter written by the Bulgarian
Embassy in Ottawa Canada and prepared by the Charges d’Affaires Mr. Ivan Dantchev.
The Embassy’s letter was addressed to the Honorable Dr. Keith Martin a Member of
the Parliament Canada. Dr. Martin and other elected Canadian officials are enquiring
into the question of equal application of Bulgarian law and the ill-treatment of me as a
citizen of Canada incarcerated in Bulgaria. The Government of Republic of Bulgaria
Main Public Prosecutor having refused my transfer to a prison in Canada has as a result
raised concerns in Canada over the circumstances of my continued imprisonment in a
Bulgarian prison.
On June 22nd 2004, and in response to the May 24th 2004 letter of the Bulgarian
Embassy in Canada, I filed a Petition to Republic of Bulgaria Ministry of Justice
Directorate for Public Relations and Protocol Slavianski St. No. 1 Sofia 1000
Bulgaria.
On June 22nd 2004 I Complained to the Minister of Justice and reported to him that no
actions had been undertaken by the Sofia Central Penitentiary on the subject matters
identified in the June 8th 2004 letter of the Honorable Deputy Minister of Justice Mr.
Mario Dimitrov.
The Petition and Complaint were filed from the Sofia Central Penitentiary according to
Article 37 of the Bulgarian Law on the Execution of Punishments.
Copies of June 22nd 2004 Petition and Complaints are attached here.
On June 24th 2004, in a separate letter, I reported to the Minister that some effort was
made to repair the roof of the 10th Foreign Prisoners Group at the Sofia Central
Penitentiary. I also provided copies of letters were I thanked the Sofia Central
Penitentiary for its effort and advised that I recognized the problems identified by me to
be systemic and not isolated.
NEW CIRCUMSTANCE TO REPORT TO THE MINISTER
On July 9th 2004 the 96 men of the whole of the 10th Prisoners Group were moved to a
remodeled section of the Sofia Central Penitentiary that previously housed only 45
Bulgarian citizens.
All the Bulgarian prisoners moved are employees of the Ministry of Justice – Main
Directorate for the Execution of Punishments and receive credit toward the
reduction of their sentence, additional food, unescorted weekend leaves and
monthly remuneration. Many who receive these benefits do not yet have final
sentences and so take away work from those who must remain in prison.
ACCORDING TO ORDINANCES OF THE MINISTER OF JUSTICE

REPUBLIC OF BULGARIA CITIZENS OF CANADA AND MEMBER STATES
OF THE COUNCIL OF EUROPE HAVE NO SUCH RIGHTS IN BULGARIAN
PRISONS.
All the cells of the new section, except 1, have toilets and showers. The new housing is
a significant improvement.
However, where there were 45 Bulgarian nationals now there are now 96 non-
Bulgarian nationals, the Sofia Central Penitentiary Administration apparently prepared
to place as many as 120 or more non-Bulgarian nationals into this same space. THAT
IS THREE TIMES AS MANY AS WHEN THE FACILITY HOUSED
BULGARIAN NATIONALS, PRISONERS REGULARLY EMPLOYED AND
PAID BY THE MINISTRY OF JUSTICE REPUBLIC OF BULGARIA - MAIN
DIRECTORATE FOR THE EXECUTION OF PUNISHMENTS, WHY?
Minister Stankov, it is physically and psychologically inhumane and often times

unbearable to be locked in a small area of the any prison for 23 hours a day. The
inactivity and near absence of educational, employment or recreation opportunity is a
difficult condition to endure for years, in my case nearly 9 years. THERE ARE NO
INDIVIDUAL OR GROUP PROGRAMS ORGANIZED BY THE
ADMINISTRATION AT THE Sofia Central Penitentiary for non-Bulgarian citizens.
Our contact with “social workers” has been limited to approximately a total of 30
minutes a day divided among more than 70 men for the last 6 years I have been at the
Sofia Central Penitentiary. Turks, Albanians. Armenians and Canadians are asked by
Sofia Central Penitentiary Administration to read, write and speak in Bulgarian but
there are no classes in Bulgaria. As a result we are forced to turn to other prisoners at
the Sofia Central Penitentiary as “official translators”.
Does the Minister of Justice Republic of Bulgaria consider such a practice i.e.
official documents translated from Bulgarian to another language by prisoners to
be a practice of the Sofia Central Penitentiary and the Ministry of Justice
Republic of Bulgaria consistent with the legal principle of equity?
Minister Stankov, the situation in your prisons for non-Bulgarian nationals is dismal.
There is no organization or remedial activity. Citizens of Canada and Council of
Europe member states are locked into one section of the Sofia Central Penitentiary and
are forgot for 22 hrs and 30 minutes a day for the 5 to 18 years they are required to
spend in those sections. That is until they become seriously ill, die or are finally
released as something less than what they were when arrested in Bulgaria.
Does the Honorable and learned Minister of Justice for the Republic of Bulgaria in
good conscience really consider the conditions of isolation as faced by non-Bulgarian
nationals at the Sofia Central Penitentiary and the discrimination we endure as being
ethically and morally justified and tolerable in Bulgaria’s efforts of realizing a
European democracy equal to that of England or Germany?
What follows here are copies of my unanswered Petitions and Complaints. I can only
pray for answers as well as solutions,
Respectfully submitted today, 7/19/2004

Michael Kapoustin
ДО: Министерство на правосъдието
Кабинета на министъра
София 1000
Отн: Ваш № 94-М-147/00
Понделник, 19.07.2004г.
Копие: КАНАДСКО ПОСОЛСТВО

И
Уважаемия д-р Кийт Мартин, член
на Парламента
Ескималт – Жан де Фука
2820 Б. Жаклин Роуд
Виктория, Британска Колумбия
V9B 3X9
Канада

Софийски затвор
10-та група
ЖАЛБА
Чл. 19, ал. 1 от ЗИН
ЖАЛБАТА
Жалбата ми се състои от четири части:
1. Срещу Министерството на правосъдието на Република България-

Дирекция за връзки с обществеността и протокол,ул.”Славянска”1,
София 1000, България във връзка с пропуск или отказ да се отговори на
молбата ми от 22.06.2004г. Моля кабинетът на министъра на правосъдието
да се намеси и да разбири защо липсва отговор.
2. Срещу пропуска на Дирекция за изпълнение на наказанията при

Министерство на правосъдието на Република България, затова че не е
предприела необходимите стъпки във връзка с изпълнението на писмото
на заместник-министъра Марио Димитров от 08.06.2004 г., който е написал
в абзац 4 следното: ”На основание чл.36, ал.2 от ЗИН....литературни
произведения да се зачита за работни дни. В тази връзка следва да
определите началото на творческата деиност, както и да следите за нейното
приключване”. Моля кабинета на Министъра на правосъдието да се намеси
1
и да разбере, защо нито едно длъжностно лице в Централен затвор, София
не се заема с посочената по-горе задача, след това да разпореди
изпълнението й. Всеки ден забавяне е загубен за мен и въпреки че работя
всеки ден, този ден не се зачита за приспадане от присъдата ми.
3. Срещу практиката на Дирекция за изпълнение на наказанията при

Министерство на правосъдието на Република България и НАРЕДБИТЕ
на министъра на правосъдието, за които министърът знае, че са в
противоречие с българското вътрешно законодателство и в пряко
нарушение на чл. 31 от Статута на Съвета на Европа.
Моля министъра на правосъдието да се намеси и да чуе оплакванията за

дискриминация към другите лица, които нямат българска националност.
Моля след това министърът на правосъдието незабавно да прекрати тази

практика на пряка и косвена дискриминация в Софийски централен затвор и
в други български затвори.
ДА БЪДЕ РАЗПОРЕДЕНО НА Софийски централен затвор и другите

затвори да осигурят за мен и другите затворници - чужденци в ЦСЗ правото
ни за равни възможности съгласно българския закон.
Бидейки канадски гражданин под надзора на министъра, на мен и на

останалите чужденци трябва да ни бъдат дадени равни права за достъп в
затвори с по-лек и много по-хуманен режим, вместо да бъдем заключени по
23 часа на ден години наред. Гражданите на Канада и на други страни –
членки на Съвета на Европа трябва да имат равни права да живеят в по-
добри затворнически помещения, да имат достъп до повече устройства за
възстановяване и допълнителна работа в зависимост от индивидуалната им
квалификация. НО НИЕ НЯМАМЕ. Въпреки това, според вътрешното
право на България, тези права трябва да бъдат еднакви. Националността на
един затворник не може да бъде законно оправдание да му бъдат отказани
такива права.
Понастоящем моето канадско гражданство и чуждата националност на

други затворници от Софийския централен затвор е единствената причина,
според мен, да ни бъдат отказвани такива права.
Уважаемият министър на правосъдието знае, че националността на един

затворник не е легитимна законна причина за Софийския централен затвор
или за другите български затвори да се отказват права на затворниците,
1
Чл. 3 Всеки член на Съвета на Европа трябва да приеме принципите на управление чрез закона и
ползването от страна на всички лица, намиращи се под неговата юрисдикция, от човешките права и
основните свободи, както и искрено и ефективно да съдейства за реализирането на целта на Съвета,
посочена в Глава І.
2
които им принадлежат съобразно вътрешното законодателство. Централен
софийски затвор и Главна дирекция за изпълнение на наказанията при
Министерство на правосъдието на Република България могат да отказват
законосъобразно единствено онези права, които са ограничени по силата на
наказателна присъда.
Според администрацията на Централен софийски затвор настоящата пряка

дискриминация е НАРЕЖДАНЕ, направено с министерско постановление.
Ако това е така, подобно НАРЕЖДАНЕ представлява пряко и открито
нарушение на конституциятао на България и на други вътрешни закони.
Законните права и възможности на чужденците трябва да са същите като
тези на българските граждани, освен в случаите, когато са ограничени от
закона.
Поради това министърът на правосъдието на Република България трябва да

прекрати всички подобни НАРЕЖДАНИЯ и да осигури на мен и на
останалите чужди граждани нашите равни права според българското
законодателство и според точния текст на това законодателство.
Министърът на правосъдието на Република България никога не може да
допусне един гражданин на Канада в България да има „по-малко” права от
тези, които законът действително му дава.
Обаче случаят е точно такъв и ерго, Дирекцията за изпълнение на

наказанията при Министерството на правосъдието на Република
България е в нарушение на вътрешното законодателство и на
международните споразумения на България, когато налага ПРАВИЛО и
ПРАКТИКА ДА СЕ ОТКАЗВАТ на чуждите граждани inter alia техните
законни прави за освобождаване при условията на пробация, за
настаняването им в общежития от ”открит” или”междинен”тип, както и
редовна работа.
Най-очевидния случай на пряка дискриминация в Централен софийски

затвор е отказът му да прехвърля всеки чужд гражданин в затворнически
общежития от отворен или „междинен” тип, след като им остават по-малко
от 5 години за излежаване от присъдите им или по друга причина отговарят
на изискванията да бъдат прехвърлени според Закона за изпълнение на
наказанията.
Доказателство за такава практика се дава в приложение ‘А’, където са

посочени поименно чужденците, които според информацията, с която
разполагам, на всеки от тези чужденци му остава да излежи по-малко от 5
тодини от присъдата му и много, ако не всички подлежат на условно
предстрочно освобождаване. Обаче администрацията на Централен
софийски затвор и комисията, формирана на основание чл. 17 от ЗИН
отказва да ги прехвърли или освободи.
3
Моите законни права като канадски гражданин са засегнати от тази и другя
дискриминация. Не само поради факта, че inter alia ми остават по-малко от
пет години за излежаване на присъдата ми, това не е така.
Но ако министърът на правосъдието на България преустанови тази пряка

дискриминация, т.е. ако той издаде РАЗПОРЕЖДАНЕ да не се отказва
повече на чуждите граждани да излежават последните 5 години от
присъдите си в затворнически общежития от „отворен” или „междинен”тип,
това ще доведе до незабавното преместване в затвора в Казичене или до
освобождажане при условията на пробация на повече от 45 затворници -
чужденци.
Това ще доведе до намаляване броя на чуждите граждани в 10-та група -

затворници-чужденци на ЦСЗ от 96 приблизително до 50, брой, който е
удобен за упражняване на надзор, като се има пред вид пространството
понастоящем в ЦСЗ.
Именно поради гореспоменатите факти за пряка дискриминация, моля

министъра на правосъдието да се намеси, за де се изменят или напълно
отменят предубедените ПОСТАНОВЛЕНИЯ И НАРЕДБИ НА
НЕГОВИЯ ПРЕДШЕСТВЕНИК и по този начин да преустанови
злоупотребата с моите човешки права и тези на останалите чужди граждани
тук. Дискриминацията, упражнявана спрямо мен и другите затворници
единствено поради това, че не сме българи, не може да бъде толерирана от
страна на министъра.
Моля също така Министърът на правосъдието да се намеси и да даде на

гражданите на Канада и на страните-членки на Съвета на Европа Полша,
Турция, Италия, Молдова, Албания, Македония и други равни права
съобразно българския Закон за изпълнение на наказанията, Закона за
пробацията и чл. 70 от българския Наказателен кодекс. Това, че съм
гражданин на Канада или на страна-член на Европейския съвет, не е
основание да ми бъдат отказани равни права и възможности, предвидени от
българското законодателство.
4. Срещу възможността ВСИЧКИ чуждестранни затворници отново да бъдат

вдигнати и преместени, този път да бъдат прехвърлени в Кремиковския
затвор, който е затворническо общежитие от „затворен” тип –‘ТПО” на
около 30 километра извън столицата София. Резултът от това прехвърляне
ще бъде влошаване на условията за живот на затворниците-чужденци в
сравнение с тези в ЦСЗ.
В случай,че тази непроверена информация за преместването е невярна,

молителят се извинява предваритвлно, но вярвам, че тя е вярна. Аз, а съм
сигурен, че и другите затворници-чужди граждани, ще се радват на
4
преместване, което би подобрило условията ни за живот. Очевидно е, че
никой от нас няма да приветства преместване, което ги влошава.
Има много непроверени доказателства, по които може да се съди, че има

предложение, направено от Дирекция за изпълнение на наказанията при
Министерство на правосъдието на Република България да бъдат
прехвърлени всички чужденци в Кремиковския затвор.
Непосредственият резултат от такова прехвърляне ще бъдат многобройни

жалби и протести до канадски и европейски консулски власти и външни
министерства, които представлявят интересите на своите граждани, лишени
от свобода в България.
Очевидният и непосредствен ефект от такова прехвърляне ще донесе

нещастие за хората, спрямо които то е приложено. Прехвърлянето се явява
по-скоро опит на някое длъжностно лице да запуши устата на „онези”
жалващи се канадски и европейски граждани, като ги скрие възможно по-
далеч от бдителните погледи на техните консулства, посолства и семейства.
Ако това е вярно, всяко едно подобно прехвърляне ще предшества по-

нататъшни злоупотреби със затворници-чужденци по следните
причини:
a. Публично известно е и министърът на правосъдието знае, че

условията за живот в Кремиковския затвор са далеч по-лоши от тези
в Софийския централен затвор, който е получил значителен бюджет
за модернизация - т.е. за построяване на нови по-съвременни килии,
нови затворнически отделения, съвременна кухня, кабелна телевизия
и т.н. В случай че затворниците с чуждо гражданство бъдат
прехвърлени от осъвременената база на Софийския централен затвор
в западналата на Кремиковския, то тогава Дирекция за изпълнение
на наказанията при Министерството на правосъдието в
Република Булгария умишлено ще настани мен и 169 други
затворници-чужденци в обстановка, далеч по-лоша в психическо
и физическо отношение, отколкото тази в която трябва да
понасяме сега.
Такова прехвърляне се превръща в наказание, а не усилие от
страна на министъра да приведе условията за живот на
чужденците в затвора към европейските стандарти.
b. Също така е публично известно и известно на министъра на
правосъдието е, че”режимът” в Кремиковския затвор ще бъде 23 часа
”заключени”.
Да бъдеш под ключ в една стая години наред и да не ти е разрешено
да излезеш от тази стая да се включваш в работа, образование или
възстановителна дейност е нехуманно. Но такава е съдбата на всички
5
затворници-чужденци, които излежават присъдите си в България.
Министърът на правосъдието на България е издал наредби, които
отказват на всички затворници-чужденци достъп до същите онези
програми, които са на разположение на българските затворници в
рамките на системата на местата за лишаване от свобода в България.
Това е истина, понеже министърът на правосъдието е забранил на
чужденците да работят извън Кремиковския затвор или който и да е
друг български затвор. Това е ограничение, което министърът на
правосъдието не е наложил на българските затворници, които
излежават присъдите си там, т.е. те могат да работят в
стоманодобивен завод, в частни компании извън територията на
затвора, могат да посещават училище и т.н.
c. Публично известно е и на министъра на правокъдието е също

известно, че околностите на Кремиковския затвор според
заключенията на български и европейски експерти са силно
замърсени от отпадъците от стоманодобивния завод, които са
натрупвани години наред. Те са се отложили в почвата и местните
водоизтчници, които са замърсени и ограничени. През летните
месеци използването на прясна вода е ограничено само до 2 часа
дневно в затвора. Замърсяването на атмосферата десетилетия наред е
засегнало силно района на Кремиковци и в частност затвора.
Новите собственици-чужденци на стоманодобивния завод не спазиха

обещанието си към правителството на Република България да
пречистят местната околна среда и да преустановят дългогодишното
замърсяване на околностите.
За съжаление българските граждани лишени от свобода там трябва да

живеят при такива условия. Обаче много от тях имат семейства
наблизо.
Напротив, ужденците нямат семейства в България така че нямат

изгода от това да са настанени в Кремиковския затвор.
Ако Министерство на правосъдието на Република България се

съгласи на предложения ход и премести всички чужденци в
Кремиковци, тогава известно е, че подобен ход преднамерено ще
постави моето и на другите чужденци здраве на риск в
дългосрочен план.
Много от онези, които трябва да бъдат преместети, също като

мен имат присъди от над 15 години и поради това биха понесли
сериозни последици за здравето си в резултат на
продължителного излагане на толкова замърсена околна среда.
6
d. Публично известно е, а също и на министъра на правосъдието на
Република България, че затворът в Кремиковци не е удобен за
длъжностни лица от консулствата и посолствата, намиращи се в
София.
Съвсем ясно е, че преместването в Кремиковския затвор ще постави

значително допълнително натоварване и разходи върху семействата
на чужденците, които пътуват от цяла Европа, за да видят синовете,
съпрузите и братята си.
Повечето чужди семейства пътуват със самолет, автобус или влак до

София. Те нямат лични превозни средства в България, не говорят
български и са принудени да вземат таксита, за да могат съберат
често големите количества храна и дрехи, които носят на хората,
които обичат. Да бъдат принудени да пътуват до и от Кремиковци
след като са пристигнали в София от други европейски държави, ще
прибави още дни към тяхното пътуване и би било прекомерно скъпо.
В резултат от подобен ход на министърът на правосъдието ще носи

отговорността за намаляване годишния брой на свижданията в
България, които един чужденец, който излежава присъдата си в
Кремиковци, може да очаква от семейството си.
Подобен ход няма да докаже нищо друго освен че е форма ва

психологическо насилие и специално наказание, насочено към
чужденците.
На основание на горното, кабинетът на министъра на правосъдието е

замолен да се намеси и да прекрати това, което представлява много
лош план за преместване за онези чужденци, които се намират в ЦСЗ.
КАБИНЕТЪТ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО Е ЗАМОЛЕН ДА СЕ

НАМЕСИ И ДА НАМЕРИ ДРУГИ ПО-РАЗУМНИ И ХУМАННИ
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОНЕЗИ ОСЪДЕНИ ГРАЖДАНИ НА КАНАДА И
СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, КОИТО СА ЕДИНСТВЕНО В
ОТГОВОРНОСТИТЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО.
ПРЕДИСТОРИЯ НА ТАЗИ ЖАЛБА
На 18.05.2004г. аз се оплаках на министъра на правосъдието, че ми е

отказана възможността и необходимите средства да работя за компанията Уилсън
от САЩ. Също така аз се оплаках от лошите условия за живот и от отказа на ЦСЗ
да ремонтира и поддържа помещенията на 10-та група-чужденци. Помолих
министъра за намесата му. Също така уведомих правителството на Канада в лицето
на Министерство на външните работи в Отава.
7
На 21.05.2004г. изпратих на уважаемия президент на Република България
„ОТВОРЕНО ПИСМО” от чужденците, излежаващи присъдите си като
затворници в ЦСЗ. Писмото е адресирано до народа на Либия и моли за
милосърдие кам българските медици, срещу които има процес там. Това писмо
беше подписано от 44 от всичките 72 чужденци, които подобно на българските
медици също са затворници в чужда страна. Също така аз изразих своите
оплаквания от лошите условия за живот и от пряката и непряка дискриминация и
неравнопоставеното отношение, от което страдат всички чужденци при негативно
предубеденото прилагане на ЗИН и на чл. 70 от българския НК. Пряката
дискриминация е единствено резултат от наредбите на министъра на правосъдието
на България, които датират от 1992г. и отказват на всички чужденци, лишени от
свобода в България определени законни права, които по принцип им принадлежат
съобразно българското законодателство. Тази дисриминация се дължи единствено
на факта, че тези затворници не са български граждани или жители.
На 02.06.2004г. изпратих всичко това на първия секретар (политически) на
Посолството на Канада в Букурещ, Румъния – г-н Пол Рош. Помолих канадското
правителство да направи запитване относно въпроса за неготивната
дискриминация при несправедливото прилагане на чл. 70 от българския НК и
отказването на някои от моите права по българския ЗИН.
На 08.06.2004г. получих копие от писмото, написано от заместник-
министъра г-н Марио Димитров до администрацията на ЦСЗ. Предмет на писмото
беше моята пригодност за условно предсрочно освобождаване след 08.08.2004г.,
моето право да работя творчески труд в областта на литературата и изкуството и
правото ми на килия, в която да не се пуши. Администрацията на ЦСЗ трябваше да
предприеме тези конкретни мерки, включително и извършването на необходимия
ремонт на помещенията на 10-та група – чужденци.
На 19.06.2004г. получих копие от писмо от 24.05.2004г., написано от
българското посолство в Отава, Канада и изготвено от шарже д’афер г-н Иван
Данчев. Писмото на посолството беше адресирано до уважаемия д-р Кийт Мартин,
член на парламента на Канада. Д-р Мартин и други лица на изборна длъжност в
Канада проучват въпроса за еднаквото прилагане на българския закон и за лошото
отношение към мен като гражданин на Канада, лишен от свобода в България. След
като правителството на България в лицето на главния прокурор отказа моя
трансфер в затвор в Канада породи тервога в Канада относно обстоятелствата,
свързани с моето продължително лишаване от свобода в блгарски затвор.
На 22.06.2004г. в отговор на писмото на българското посолство в Канада от
24.05.2004г. подадох молба до дирекция Връзки с обществеността и протокол
на МП, на ул. „Славянска” № 1, София 1000, България.
На 22.06.2004г. се оплаках пед министъра на правосъдието и му докладвах,
че не се предприемат действия от страна на ЦСЗ по въпросите, посочени в писмото
на уважаемия заместник-министър г-н Марио Димитров от 08.06.2004г.
Молбата и оплакването бяха изпратео чрез ЦСЗ съобразно чл. 37 от
българския ЗИН.
Към настоящото са приложени копия от молбата и оплакванията от
22.06.2004г.
8
На 24.06.2004г. в отделно писмо докладвах на минстъра, че са положени
някои усилия да се ремонтира покрива на помещенията на 10-та група – чужденци.
Също така изпратих копия от писмата, с които съм благодарил на ЦСЗ за усилията,
които се полагат и ги уведомих, че признавам, че проблемите, посочени от мен са
системни, а не изолирани.
НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ДОКЛАДВАНИ НА

МИНИСТЪРА
На 09.07.2004г. 96 мъже от цялата 10-та група бяха преместени в

ремонтирания сектор на ЦСЗ, в който преди бяха настанени само 45 български
граждани.
Всички български граждани, които бяха преместени, са наети на работа
от Дирекция изпълнение на наказанията при МП и получават кредит като се
приспада от тяхната присъда, получават допълнителна храна, отпуски в края
на седмицата и месечно възнаграждение. Много от онези, които получават
такива облаги още нямат окончателни присъди, така че те вземат работа от
тези, които трябва да останат в затвора.
СПОРЕД НАРЕДБИТЕ НА МП НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ГРАЖДАНИТЕ НА КАНАДА И НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА
ЕВРОПА, НЯМАТ ТАКИВА ПРАВА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗАТВОРИ.
Всички килии от новия сектор, с изключение на една, имат тоалетни и
душове. Новите помещения са значително положително развитие на нещата.
Обаче там, където преди имаше 45 български граждани, сега има 96
чужденци, очевидно администрацията на ЦСЗ е подготвила мястото за 120 или
повече чужденци, които да настани в същото пространство. ТОВА Е ТРИ ПЪТИ
ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО КОГАТО В ТЕЗИ ПОМЕЩЕНИЯ ЖИВЕЕХА
БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ЗАТВОРНИЦИ НА РЕДОВНА РАБОТА И НА
КОИТО СЕ ЗАПЛАЩА ОТ ДИРЕКЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА ПРИ МП НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗАЩО?
Министър Станков, нехуманно е от физическа и психологическа гледна
точка и често е непоносимо да бъдеш заключен в малко пространство в който и да е
затвор в продължение на 23 часа в денонощието. Бездействието и липсата на
възможност за обучение, работа или почивка е трудна да бъде издържано години
наред, в моя случай – почти 9 години. НЯМА ИНДИВИДУАЛНИ ИЛИ ГРУПОВИ
ПРОГРАМИ, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ СТРАНА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА
ЦСЗ за чужденците. Нашия контакт със „социалните работници” е ограничен до
около 30 минути на ден, разпределени измежду 70 мъже през паследните 6 години,
когато съм бил в ЦСЗ. От турци, албанци, арменци и канадци се иска от страна на
администрацията на ЦСЗ да четат, пишат и говорят на български език, но няма
часове за изучаване на български език. В резултат на това ние сме принудени да се
обръщаме към други затворници в ЦСЗ като „официални преводачи”.
Смята ли министърът на правосъдието, че подобна практика, т.е.
официални документи да бъдат превеждани от български на друг език от
затворници, бидейки практика на ЦСЗ и МП на Република България, е в
съответствие с правния принцип на равнопоставеност?
9
Министър Станков, положението на чужденците във вашите затвори е
печално. Няма организация, нито поправителна дейност. Гражданите на Канада и
на държави-членки на Съвета на Европа са заключени в един сектор на ЦСЗ и са
забравени в продължение на 22 ч. и 30 мин. На ден в продължение на 5 до 18
години, които им се налага да прекарат в тези сектори. Това се прави докато те
сериозно се разболеят, умрат или най-после бъдат освободени, но вече не са това,
което са били, когато са ги арестували в България.
Може ли уважаемият и високо образован министър на правосъдието на
Република България с чиста съвест наистина да смята условията на изолация, с
които се сблъскват чужденците в ЦСЗ и дискриминацията, която ние трябва да
понасяме за оправдани от етична и морална гледна точка и може ли те да бъдат
толерирани при усилията, които България полага да реализира европейска
демокрация като тази в Англия или Германия?
Следват копия от моите молби и жалби, на които не съм получил отговор.
Мога само да се моля за отговори и за разрешение на проблемите.

/подпис/
10
КОПИЕ
Отн.: 94-M-147/00
Събота, 19 Юни 2004 г./Saturday 19th June 2004
За яснота Аз ще напиша това на Английския език, и след това част в моя слаб
Български/ For clarity I will write this in the English language.
Before proceeding further I ask the Minister to accept the sincere thanks of my family
and me as citizens of Canada for the letter issued on June 8th 2004 to the Sofia Prison.
My family and I deeply appreciate the intervention of the Ministry of Justice in answer
to our complaints. Regrettably, in the present case this does not appear to be enough.
I submit for your consideration the following.
1. A copy of my letter to the Honorable Dr. Keith Martin Member of Canada’s

Parliament.
2. My June 22nd 2004 Petition to the Ministry of Justice requesting information

necessary to correct those misrepresentations made by Charges d’Affaires Mr.
Ivan Dantchev to the Honorable M.P. from Canada Dr. Keith Martin. A copy of
the May 24th 2004 letter from the Charges d’Affaires a.i. at the Embassy of
Bulgaria to Canada, and to the Honorable Dr. Keith Martin Member of
Canada’s Parliament. The tone and misleading character of this letter and
statements made in September 2003 by Charges d’Affaires Mr. Ivan Dantchev
to Mr. Lindsey Hiseler, Canada Foreign Affairs, are the facts that form the
causa sine qua non for the attached Complaints and a Motion for concrete
information from the Minister;
КОПИЕ
3. A Complaint to the Minister of Justice that no concrete or reasonable steps have

been undertaken by the Sofia Prison towards the realizing of the written June 8th
2004 directions of Deputy Minister Mario Dimitrov;
Such a conclusion is supported by the fact that until now nothing has been
done by the Sofia prison to fulfill the actions requested in writing by
Deputy Minister of Justice Mario Dimitrov. Possibly the Honorable Minister
can enquire into why no steps have been taken.
Again, I thank the Honorable Minister Stankov and Deputy Minister of Justice
Dimitrov for their considered and continued attention,
Respectfully,
Michael Kapoustin
Sofia Penitentiary
Group 10
КОПИЕ
ДО: Република България/

Министерство на правосъдието
Дирекция
"Връзки с обществеността и протокол"
"Славянска" № 1
София, 1000
България/
Republic of Bulgaria
Ministry of Justice
Directorate
Public Relations and Protocol
Slavianski St. No. 1
Sofia 1000
Bulgaria
Отн./Ref: 94-M -147/00
Събота, 19 Юни 2004 г./Saturday 19th June 2004
КОПИЕ: The Honorable Dr. Keith Martin MP

Esquimalt - Juan de Fuca
2820 B Jacklin Road
Victoria, BC V9B 3X9
Canada
От/From: Майкъл Капустин/Michael Kapoustin
канадски гражданин/Canadian
Софийски затвор/Sofia Prison
10-та група/10th Prisoners Group
МОЛБА/PETITION
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 23 ал.1 б „ ж, з, и” и б „к”1 НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВЕН
ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО/ ACCORDING TO ARTICLE 23
S. 1 ITEMS “g, h, I and j”2 OF THE LAW ON THE STRUCTURAL REGULATION OF THE
MINISTRY OF JUSTICE
И/AND
ЧЛ. 19 АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА/ARTICLE 19 s.31 OF THE
LAW ON THE EXECUTION OF PUNISHMENTS
The English language text of this Petition follows the Bulgarian text.
Молбата ми е преведена на български с помощта на друг чужд гражданин лишен

от свобода и Аз не мога да съм убеден, че Българския текст точно представя
основателността на моята Молба, както е написана на Английски език.
Следователно, моля да си осигурите услугите на преводач, ако моят Български
език в текста е неясен.
1. Представям Ви копие от Май, 24-ти 2004г, писмото на Българското

Посолство в Канада, шарже д 'афер Иван Данчев (Charge d’Affaires Mr.
КОПИЕ
Ivan Dantchev) до Г-н Др. Кит Мартин, Член на Канадския парламент,

което е само на Английски език и това е causa sine qua non за молбата
и въпросите ми (Фиг. 1 и 2).
2. Представям Ви копие на е-маел” (e-mail) от Септември 19-ти 2003г. на

Канадското Министерство на външните работи, Г-н Хиселр до
съпругата ми (Фиг. 3, 4 и 5).
3. Представям Ви копие от моето писмото до Г-н Др. Кит Мартин, Член

на Канадския парламент, което е само на Английски език.
Въпросите към Министъра на Правосъдието са следните:
1. Кога Министъра или затвора са се съгласили с една от моите

многобройни молби за “под ръководството на управата на затвора ”
за достъп до интернет за изследване и образователни цели?
Обръщам на вашето внимание към Май, 24-ти 2004г. на писмо от Българското

Посолство в Канада. Последната такива молба е направена отново тази година от
моя литературен представител в Съединените щати, Уилсън Компания. До сега
нямам отговор от Министъра.
Изявлението направено от Българското Посолство в Канада е абсурдно,

заблуждаващо и невярно.
2. Кога съм регистрирал до Министъра иск или жалба срещу Софийски

затвор за физически злоупотреби?
Аз обръщам на вашето внимание към Май 24-ти 2004г. писмо на Българското

Посолство в Канада. Също напомням на Министъра това, че многобройните
жалби против официално длъжностно престъпление, включително физическо и
психическо изтезание случило се в ареста, а не в затвора и са най-напред
въведени през 1996г. срещу следователят на Н.С.С..
Главният Прокурор на РБ още и след вече 8 години продължава да отказва да се

предприемат конкретни стъпки въз основа на безспорно документирано и
съдебно доказателство.
3. Конкретизирайте име или имена, цитирайте и идентифицирайте в

мотивите на окончателната присъда от 17 години ,издадена от
Софийски Градски съд - Наказателен Колегия, 3-ти състав по н.к.
дело 338/02?
КОПИЕ
Насочвам Вашето внимание към писмо от Май 24-ти 2004г. на Българското

Посолство в Канада и „е-маел” (e-mail) от Септември 19-ти 2003г. на Канадското
Министерство на външните работи, Г-н Хиселр.
Тук, шарже д 'афер Иван Данчев и Българското Посолство в Канада споменава и

подчертава многократно до Канадския Парламент, т.е. Г-н Мартин и Канадското
Министерство на външните работи за „многобройни Български жертви”, това не
е верно.
Според решение на Апелативния съд, Аз съм освободен от измамата, и има само

една жертва на престъплението, т.е. моята Българска компания. Това трябва да се
разяснява от Българските власти, Министъра на правосъдието или друг
компетентен орган на властта.
В противен случай да се конкретизирате, ако съществува ДРУГА ПРИСЪДА,

освен тази на С.А.С. НК заедно с имената на тези други жертви на престъпление ,
за което съм осъден.
4. Конкретизирайте се точно в какво се характеризира

продължителният диалог с Канадските власти относно моят трансфер
в Канада?
Аз обръщам на вашето внимание към Май ,24-ти 2004г. писмото на Българското

Посолство в Канада. Също напомням на Министъра това, че ГП на РБ ми отказа
трансфера и според Прокурора нямам никакви други възможности за по-
нататъшна дискусия или преговори с Канадските власти.
5. ДО СЕГА Какво постановление, наредба, заповед или нормативен акт

или тълкуване на решение е било издавано от Министъра, Главния
Прокурор или ВКС Наказателна Колега на РБ и къде тълкува чл.704
от НК и чл. 17 ал. 5 т. 35 от ЗИН, за да се изисква С.Г.П. или
Комисията по чл. 17 от ЗИН да отказва условно предсрочно
освобождаване, когато има „голям остатък” или „малък остатък” от
присъдата и независимо, че чуждите гражданин лишени от свобода
изтърпяват не по малко от половината присъда?

или тълкуване на решение е било издавано от Министъра, Главния
Прокурор или ВКС Наказателна Колега на РБ, където избистря и
тълкува научните методи, т.е. разумни и обективни методи за
определяне кога е на лице (чуждите гражданин) лишени от свобода ,с
„голям остатък” или „малък остатък”, за да им се отказва условно
предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК?
КОПИЕ
7. Какво постановление, наредба, заповед или нормативен акт е бил

издаван от Министъра с които разрешава нарушение или
поправка/подобрение на чл. 70 от НК с иск да се отказва условно
предсрочно освобождаване, когато имат (чужди граждани) лишени от
свобода дълг към държавата, независимо че това не е изискано като
част от законна?
Обръщам на Вашето внимание страна 7 и 8 от „Правилник за вътрешни
разпоредби и процедури при постъпване в затвора София”, копие предадено на
мен само на Руски език (Фиг. 6 и 7).
8. Получава ли министърът жалбите на другите чужди граждани

лишени от свобода ,срещу отчаяните условия и нещастното
отношение в Софийския затвор?
Аз обръщам на вашето внимание към Май, 24-ти 2004г. писмо на Българското

Посолство в Канада, където пише, че Аз съм единствен който се жалва до
министъра и Канадските власти. Това не е вярно и знам лично за многобройни
жалби от Полски, Турски, Македонски, Сръбски, Румънски, Руски, Албански и
Украински граждани,а не само” един гражданин от Канада…”
Всички тези Жалби имат същият предмет и търсят отговор на следващите

въпроси:
На Основание чл. 86 ал. 2 б „1, 3, 4 и 5” и чл. 97 от ЗИН, Министъра на

правосъдието да затвори помещенията на 10-та Група , осъдени чужди
граждани лишени от свобода в Софийски Затвор и да раздели съответно
осъдените за първи път от многократно осъжданите чужди граждани лишени от
свобода съгласно с чл. 8а ал. 38 и чл. 12 ал. 19 от ЗИН и със равни обстоятелства,
възможности на права като Българските граждани лишени от свобода, както е
записано в ЗИН и другите Български закони.
Какво е очевидно за който и да било обективен наблюдател,когато види

Помещението на 10-та Група на осъдените чужди граждани лишени от свобода
в Софийски Затвор : НЕ отговарят даже на най-минималните човешки нужди
за хигиена и същото помещение не отговаря на изразеното желание за
построяване на такова,отговарящо на всички строителни норми по БДС,
пожелана от Българския закон и по никакво тълкуване не отговарят на чл. 42 б
„г”10 от ЗИН.
КОПИЕ
СЪЩО ТАКА, ситуацията в случая изисква Министъра на правосъдието да

осигурява следващото сведение за да се избистри за Канадските членове на
Парламента и за мен целта, заедно с правните и фактически обстоятелства за
пряка дискриминация срещу гражданина на Канада и другите осъдени чужди
граждани лишени от свобода в България и също така да се изясни определението
за думата (mistreatment) "оскърбителен обстоятелство” декларирания от мен и
други;

разрешава нарушение на чл. 8а ал. 3 и чл. 12. ал. (1) (Изм - ДВ, бр. 28
от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) от ЗИН, когато ситуацията
е относно чужди граждани лишени от свобода?
В този момент има почти 20 лишени от свобода от 96 чужди граждани лишени от

свобода - рецидивисти, няколко от които за убийство, които изтърпяват
наказанието в същата група в Софийски затвор с осъдените за първи път, въпреки
това отсъствуват благоприятните условия на чл. 12 ал. 2 от ЗИН.
СЪЩО ТАКА, Какво постановление, наредба, заповед или нормативен акт

разрешава нарушение на чл. 12а ал. 1 и ал. 3 от ЗИН и решава това, че всички
чужди граждани лишени от свобода ще изтърпяват наказанието в затвор, посочен
само за осъдени рецидивисти от затворническите общежития от закрит тип, т.е.
Софийски затвор, независимо, че са с осъдените за първи път на лишаване от
свобода и в многобройни случаи са с присъда по малко от пет години остатък?
10. СЪЩО ТАКА, Какво постановление, наредба, заповед или

нормативен акт разрешава нарушение или отстраняване на чл. 33 ал.
1 б „б”11 от ЗИН?
Да сега не присъстват преводачи на нито едно свиждане и това е за сметка на

чуждите граждани лишени от свобода. Очевидно е това, че чл. 33 ал. 1 б „б” от
ЗИН е в правен абсурд и практическа невъзможност, поради което не разбирам
защо това остава в закона, независимо че това не е приложено.

разрешава нарушение на чл. 61 ал. 112 от ЗИН когато ситуацията е
относно чужди граждани лишени от свобода?
Чужди граждани лишени от свобода нямат това право, независимо от присъда му

или неговия решим.
12. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 64г13 ОТ ЗИН, моля Министъра на

правосъдието да разясни колко наредби има от 1998 до 2003 издадени
от Министъра на правосъдието и Министъра на финансите за да се
поправи, ремонтира и да се модернизира Софийски Затвор?
КОПИЕ
ОТ ТОВА, колко се определя за поправка и се ремонтира или да се модернизира

помещението на 10-та Група осъдени чужди граждани лишени от свобода в
Софийски Затвора?
От 1998 до сега почти всичките килии в Софийски Затвор се модернизират с

тоалетни, прясна вода и баня, обаче само където се намират осъдени Български
граждани лишени от свобода. В нито една от килиите на осъдени чужди
граждани лишени от свобода не са получавали и най-простите ремонти, няма
значение модернизация, т.е. още се използва кофа за тоалетна и кока кола
бутилки за прясна вода!

разрешава нарушение или отстраняване на чл. 66а14 (new – SG
62/02) от ЗИН?
На най-добрата ми информация и вярата ми ,никаква такава индивидуална

програма не е била подготвяна за мен или за други чужди граждани лишени от
свобода.
В алтернативният случай, моля Министъра на правосъдието да ми изпрати копие

на този документ.
ДО СЕГА Какво постановление, наредба, заповед или нормативен акт разрешава

нарушение или отстраняване на чл. 74 ал. 1 б „в” и б „е”15 от ЗИН, когато
ситуацията е относно чужди граждани лишени от свобода?
От 1998 до сега нито един чужд гражданин лишен от свобода не е получил тези
права.

разрешава нарушение или отстранява чл. 129б ал. 416 от ЗИН ,когато
ситуацията е относно чужди граждани лишени от свобода?
От 1998 до сега, на мене,както и на други чужди граждани лишени от свобода не

са разяснени неговите права и задължения в затвора или арест,на съответен
Език,разбираем и понятен за него срещу неговия подпис.
СЪЩО ТАКА, когато се налага наказанието, затвора незаконно изисква от чужди

те граждани лишени от свобода да пописват документ, който те не могат да
прочетат и разберат.

разрешава нарушение или отстраняване на чл. 132д ал. 117 от ЗИН
когато ситуацията е относно към чужди граждани лишени от свобода?
КОПИЕ
16. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 150 и ЧЛ. 152 (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм.
- ДВ, бр. 62 от 2002 г.) ОТ ЗИН, моля Министъра на правосъдието да
разяснява какво постановление, наредба, заповед или нормативен акт
е издаден от Министъра на правосъдието и Министъра на финансите
,който разрешава да се отстрани чл. 150 ал. 1 б „а”18 и чл. 15219 от
ЗИН, когато ситуацията е относно чужди граждани лишени от
свобода?
Mike Page 27 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 28 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 29 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 30 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 31 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 32 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
Mike Page 33 of 37 25.5.2005 г.
КОПИЕ
КОПИЕ
SCHEDULE “A”
THOSE NON-BULGARIAN NATIONALS HAVING LESS THAN 5 YEARS REMAINING
(TO THE BEST OF THE PETITIONERS KNOWLEDGE)
Министерство на Правосъдието затвора гр.София
SСПИСЪК
На лишените от свобода 10 група
към сряда, 25 Май 2005 г..
№ Име И Презиме Прис. Член Работа Гражданин

1. Йосиф Михаилович 0.6 195 Не Русия
2. Вадин Зубарев .9 195 Не Русия
3. Рафал Горки 0.9 196 Да Полша
4. Александар 3-2 195 Да Украйна
Анатолович Федеренко
5. Али Осман Барундук 1 280 Не Турция
6. Алексадар Мурашов 1.4 242 Да Русия
7. Емир Ел Жабури 1.6 280 Не Тунис
8. Еймен бин Насер 1.6 280 Не Ирак
9. Василе Сандолеску 2 194 Не Румъния
10. Акън Сезер Чалак 2 280 Да Турция
11. Армен Чемофей 2 195 Не Армения
Гаспарен
12. Андони Захария 2.3 297 Не Румъния
13. Зураб Долидзе 2.6 195 Не Грузия
14. Руслан Холопов 2.6 354 Да Русия
15. Реджеп Реджепи 3 280 Да Сърбия и Черна Гора
16. Емзар Кухалашвили 3 198 Не Грузия
17. Мамули Хоштария 3 196 Не Грузия
18. Мераби Мерабович 3 195 Не Русия
19. Билал Дахил Раад 3 195 Не Ливан
20. Ахмет Бегович 4 210 Не Сърбия и Черна Гора
21. Карен Казарян 4 196 Не Армения
22. Олександар Олеников 4 214 Не Украйна
23. Валери Гурамович 4.1 195 Не Грузия
24. Идриз Куртиши 5 242 Не Македония
КОПИЕ
№ Име И Презиме Прис. Член Работа Гражданин

25. Карен Геворкян 5 199 Не Армения
26. Георги Ендаров 5.6 195 Да Русия
27. Николай Вачич 6 242 Да Сърбия и Черна Гора
28. Джелалетин Озвер 6 242 Не Турция
29. Йоскан Бенидже 6 242 Да Турция
30. Мехмед Ъшък 6 242 Да Турция
31. Ахмед Рахими 6 450 Да Иран
32. Юли Синани 7 242 Не Албания
33. Мурад Бейазит 7 242 Да Турция
34. Хюсеин Тюрк 7 242 Не Турция
35. Артур Степанович 7 199 Не Армения
36. Музафаер Йонел 8 242 Не Турция
37. Ерджан Йорнек 8 242 Да Турция
38. Тургаи Болут 8 242 Да Турция
39. Мартин Папай 8 242 Да Албания
40. Вели Назми 8 242 Да Македония
41. Ндричим Кулоли 8 242 Не Албания
42. Йетгин Дайоглу 8 115 Не Турция
43. Николай Марийан 8 242 Да Румъния
44. Сезаи Далар 8 242 Да Турция
45. Исо Биелак 9 242 Да Сърбия и Черна Гора
1
Чл. 23. Дирекция "Връзки с обществеността и протокол":
1. по отношение на връзките с обществеността и работата с предложенията, сигналите, жалбите и молбите:
ж) изслушва гражданите, които посещават приемната, насочва ги и им разяснява техните права и задължения;
з) регистрира и разглежда постъпилите предложения, сигнали, жалби и молби, като сезира съответните
директори на дирекции за извършване на проверка и изясняване на случая в ръководените от тях
административни звена;
и) препраща предложенията, сигналите, жалбите и молбите на компетентния орган, когато разрешаването на
въпроса не е в правомощията на министерството;
к) уведомява подателите за взетите решения и предприетите мерки;
2
Art. 23. Directorate “Public relations and protocol” shall:
1. with regard to the public relations and the work with the proposals, the signals, the appeals and the applications:
g) listen to the citizens, visiting the reception office, direct them and explain their rights and obligations;
h) register and consider the received proposals, signals, appeals and applications, addressing the respective directors of
directorates for implementing a check and clarification of the case in the administrative units, managed by them;
КОПИЕ
i) redirect the proposals, signals, appeals and applications to the competent body, when the solving of the problem is not
within the authority of the ministry;
j) notify the senders about the decisions taken and the undertaken measures;
3
Art. 19. (Amend. SG 84/77, SG 28/82, SG 21/90) (1) (amend. SG 73/98) The general management of the places for
deprived from liberty and the control over their activity shall be implemented by the Ministry of Justice
4
Art. 70. (1) (Amend., SG 153/98) The court can rule a probationary release ahead of term for the remaining part of the
punishment of imprisonment regarding a convicted with exemplary conduct and honest attitude to the work, and who
has proven his reformation and has served actually no less than half of the imposed punishment.
5
Art. 17. (1) (amend. SG 28/82) At the prisons and the reformatories shall be established commissions, comprised by:
chairman – the chief of the prison or reformatory, and members – judge from the county court, deputy chiefs,
representative of the supervision commission and the psychologist of the prison or the reformatory.
(4) At the sessions of the commission a prosecutor from the regional prosecutor’s office shall be present.
(5) (Amend. SG 62/02) The commissions shall take decisions about:
3. proposals to the court for early liberation or early liberation on probation;
6
Art. 8. (1) (amend. SG 62/02) the penalty imprisonment shall be executed by accommodation of the convicted at
certain places for deprivation of liberty and subjecting them to reforming impact.
2) (Amend. SG 28/82, SG 73/98, SG 62/02) The reforming impact shall be implemented by:
1. ensuring of conditions for maintaining of the physical and the psychic health and for respecting of the human dignity
of the convicted;
3. restricting of the negative consequences of the effect of the sentence and the harmful influence of the circle of the
convicted;
4. ensuring of the exercising of the rights of the convicted person;
5. Organizing of labor, reforming, educational, sport and other activities.
7
Art. 9. (Amend. SG 84/77, SG 21/90, SG 62/02) the places for deprivation from liberty shall be created and closed
with an order by the Minister of Justice. They must meet the guarding and the sanitary requirements and have the
necessary residential, communal – household and other premises.
8
Art. 8a. (new – SG 62/02) (1) the places for execution of the penalty imprisonment shall be prisons and reformatories.
(3) At the prisons, the reformatories and the prison hostels the reforming impact shall e implemented differentiated with
regard to the different categories convicted.
9
Art. 12. (1) (amend. SG 28/82, SG 62/02) the recidivists shall serve their penalty in separate prisons and prison hostels
of closed type.
10
Art. 42. The regime at the prisons and the reformatories shall assist the achievement of the objectives of art. 2 by:
d) creating of appropriate living ambience;
11
Art. 33. (1) The deprived from liberty shall, according to the established regime, have right to:
b) Visits. The conversation during the visits shall be carried out in Bulgarian. When the convicted or his visitors do not
know Bulgarian, the administration shall ensure an interpreter for their account;
12
Art. 61. (1) (amend. SG 73/98) the deprived from liberty can work in commercial companies, other corporate bodies
and sole entrepreneurs under conditions and by order, determined by the Minister of Justice.
13
Art. 64d. (new – SG 13/97, amend. SG 73/98; amend. SG 120/02) the raising and spending of the resources of State
enterprise “Fund Prisons” shall be provided by an ordinance of the Minister of Justice and the Minister of Finance.
14
Art. 66a. (new – SG 62/02) (1) For each newly entered deprived from liberty an individual program for impact shall
be prepared, which is based on:
1. Assessment of his personal peculiarities, inclination to aggression and auto-aggression, alcohol or narcotic
dependence, sexual deviations etc.
2. statement of the physician of the prison or the reformatory about the physical and psychic health and ability to
work;
3. Assessment of the need to be included in general education or professional – technical education.
(2) The individual program for impact shall be complied with the type of the crime, the extent of the penalty and the
type and the place for deprivation from liberty.
15
Art. 74. (1) For marked discipline, for significant labor achievements and for other positive acts the deprived from
liberty can be stimulated with the following rewards:
c) increase of the time for stay in the open air;
КОПИЕ
f) home leave – for a term of five days;

j) Deleting or revoking of imposed disciplinary penalty.
16
Art. 129b. (new – SG 62/02)
(4) The detained persons at accommodation in the investigation arrest or the prison shall be informed against signature
about the internal order, the requirements for discipline and disciplinary responsibility.
17
Art. 132e. (new – SG 62/02) (1) the accused and the indicted in the prisons and the reformatories can work if possible
and upon explicit wish for this, expressed in writing.
18
Art. 150. (Amend. SG 36/79) (1) The penalty confiscation shall be executed:
a) (amend. SG 62/02) by the Agency for state receivables at the location of the confiscated chattels and immovable
property;
19
Art. 152. (amend. SG 36/79, SG 62/02) The penalty fine shall be executed by the Agency for state receivables at the
residence of the sentenced according to the provisions for collecting of state receivables.
Page 1 of 9
До: Министерство на правосъдието

На Република България
Международно правно
сътрудничество и международна
правна помощ
Г-н Петър Рашков
Кабинета на Министъра
ул. "Славянска" № 1
София, 1000
Отн: 94-М-147/00
Копие: Министерство на правосъдието

На Република България
Кабинета на Министъра
ул. "Славянска" № 1
София, 1000

10-та група
София
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,
Този писмо е преведена на български с помощта на друг чужд гражданин

лишен от свобода и е неосъществим за мене да бъда убеден, че превод е
точен.
Молбата ми е преведена на български с помощта на друг чужд гражданин лишен

от свобода и Аз не мога да съм убеден, че Българския текст точно представя
основателността, както е написана на Английски език. Следователно, моля да си
осигурите услугите на преводач, ако моят Български език в текста е неясен.
Благодаря, за писмото от 1.04.2004г. ще отговоря по-подробно когато, получа

пълен превод, набавя и класифицирам копия на необходимите документи.
Дотогава ви моля да ми позволите да направя следващият кратък коментар.
Page 2 of 9
Документите които събирам ще докажат, че сведения дадени на Вас от Агенцията

и ВКП не са пълни и не съвсем правилни. Между няколко от изпусканите факти,
Агенция и ВКП не посочва фалшификация на документи на Агенция в случая
inter alio , Али Вехби Гюндюз и факта, че СГП Кр. Вълчева и АП Пл. Пачев се
съгласяват на чл.70 от НК само когато лишения от свобода Гюндюз представя
фалшифициран документи на Агенция. СЛУЧАЙНО?
Също така е факт, че във всеки и всички до един от списъка на чуждите граждани
лишени от свобода с наказание „глоба”, Агенция започва да действа само след
получаване на молбата от лишения от свобода или след моят „Сигнал” до
Министъра на правосъдието и Министъра на финансите.
Доказателство по наказателните дела на всички чужди граждани лишени от

свобода с наказание „глоба” доказва, че Агенцията не прави нищо преди моят
„сигнал”. Това, също така може да се докаже от материалите във всички
изпълнителни дела на чуждите граждани лишени от свобода в Агенцията.
Г-н Рашков, очевидно от наказателните и изпълнителни дела на 49 и повече

чужди граждани лишени от свобода,е че публични изпълнители на Агенцията
не действат и не изпълняват техните задължения към ДПК. Така Република
България забрани sine die чужди граждани да се върнат у дома при техните
семейства, независимо ако е лишен от свобода или не. Тази забрана sine die на
чуждите граждани да заминават от България е един вид с характер на лишение от
свобода само поради дълг или договорно задължение в България за което лицата
нямат средства да погасяват задълженията си.
Аз силно вярвам в това, че Български закон чл. 39.а и следното от Закон за

чужденците в Р. България и Европейската законова практика на човешките права
не е определена безкрайна забрана на чуждите граждани да заминат от България..
Моите разсъждения са потвърдени в писмото на ВКП Г-н Петков, обаче
Агенцията не приема задълженията си да действа, по бръз начин за решаване на
Page 3 of 9
въпросите, т.е. дали или не Министърът на правосъдието е на страна на 49 и

повече чужди граждани лишени от свобода е дал отговор чрез Вас до Агенцията
на въпроса ; дали има или няма чуждият гражданин средства с които може да
изплаща задължения към България? ,
Уважаеми господин Рашков, може би по важен въпрос е следващият;
Дали или не Агенцията е отправила запитване до вашият отдел към

Министерството на правосъдието На Република България, в отдел
Международно правно сътрудничество и международна правна помощ дали
са във връзка със съответните отдели за международна правна помощ inter alio
в Турция, Полша, Канада, Македония и други страни с въпроса ; дали техен
гражданин от този 49 и повече чужди граждани лишени от свобода имат
достатъчно средства в неговата страна да изплати дългът си към България?
Очевидно този въпрос требва да се постави към Министерство на правосъдието

На Република България в отдел Международно правно сътрудничество и
международна правна помощ и ще с изисква отговор.
Подпис Майкъл Капустин от 09.5.2004 г.

До: МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕ
Office of the Minister
1 Slavianska Street
Sofia, 1000
From: Michael Kapoustin

Canadian Citizen
10th Prisoners Ward
ДОКЛАД
От: Майкъл Капустин, канадски гражданин
Sofia Central Prison
To the Honorable Minister,

I wish to advise you of the following events.
Since my having provided my “signal” of 13.01.2004 to the Minister, the Minister of
Finance and other agencies having competence in such matters the following has
occurred.
Within the last 10 days the Agency for State Takings has commenced complying with the
procedure of Article 152 of the Law on the Execution of Punishments, i.e. it is sending
“invitations” to foreign citizens owing obligations to the state as the result of a fine or
court costs.
HOWEVER, there is anecdotal evidence that suggest public executors of the Agency
ARE NOT FOLLOWING the procedure of the same law with regard to those Bulgarian
citizens having similar obligations according to the Criminal Code and Tax Procedure
Code.
FURTHERMORE, there is material evidence that two persons, “Дашамир Рапушай
наказателен глоба от 100,000 and Ндричим Кулоли наказателен глоба от 10,000”
have secured through persons or persons outside of the Sofia Central Penitentiary and
unknown to me, forged documents showing these sums having been paid to the state
budget. MORE DISTURBING, is the anecdotal evidence suggesting that the
“invitations” issued to these two individuals by the Agency as showing these amounts as
not owing. I have reported this to the responsible investigators but repeat it here in order
for the Minister to secure greater attention to this matter.
However, I must report that the public executors of the Agency are not undertaking their
responsibilities according to Article 152 of the Law for the Execution of Punishments, i.e.
in more than 6 cases public executors have refused to take steps through the Ministry of
Justice as Central Authority to confirm if these foreign citizens have financial or property
resources outside of Bulgaria. Why?
I request the Minister of Justice considers this question and learns why no effort is being
made to secure property outside of Bulgaria, it more than apparent to any objective
observer that foreign citizens convicted in Bulgaria and having no residence or activities
in Bulgarian are not going to have any property or cash in Bulgaria subject to
confiscation in satisfaction of debts to the State.
I will continue my reports solely in the hope that they are taken seriously and acted upon.
Clearly, the present system for apply Article 152 of the Law for the Execution of
Punishments is procedural flawed and appears subject to internal corruption i.e. accepting
of forged agency documents without independent confirmation from Agency officials.
Подадено с уважение днес, 27.2.2004 г..
TO: Ministry of Justice
Office of the Minister
1 Slavianska Street
Sofia, 1000
From: Michael Kapoustin

Canadian Citizen
10th Prisoners Ward
Ref: 94-M-147/00
The Honourable Minister Stankov,
I respectfully request you accept and act on the following two documents.
One is my report on recent developments after my “Signal” of malfeasant activities
connected to Article 70 of the CC in conj, Article 17 of the Law on the Execution of
Punishments. This was filed with your office on 13.01.2004 with incoming No. 94-11-147/00,
copy attached.
The second is a complaint and appeal to the Chief Prosecutor of Bulgaria according to
Article 43§61 of the CCP. I believe my efforts to file directly with the Chief Prosecutor
complaints against decisions made by the prosecutors of the Supreme Prosecutors Office
are being somehow being frustrated. I never receive even an acknowledgement of my
complaints, never mind answers. I am therefore filing with your office in the hope it will be
received by the Chief Prosecutor and precipitate a reply.
and assist me in bringing my complaint to the attention of the Chief Prosecutor of the
Signed this 27/02/2004
Michael Kapoustin
1
Функции на прокурора в наказателното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 43.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50
от 2003 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и
методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Functions of the Prosecutor in the Criminal Proceedings (Title, Amend., SG, No.70 of 1999)
Art. 43.
(6) (Amend., SG, No. 50/1995; prev. para 3, amend. SG, No. 50/2003 – takes effect three days after May
30, 2003) The Chief Prosecutor of the Republic of Bulgaria shall exercise oversight for legality and
methodical direction on the activities of all prosecutors.
До: Министерство на правосъдието
Канцеларията на министъра
София1 1000
МОЛБА
лишен от свобода в Централен
софийски затвор,
10-та група
To the Honorable Minister,

I provide you with and ask that you accept the copy of my
signal to the Minister of Finance, Bulgaria, to whom I have
reported where to locate certain documents and facts that
will prove my allegations to the Government of Canada that
conditional release on parole or foreign prisoner transfers
from Bulgaria are subject to the prisoner first paying a
bribe.
An investigation will relieve both the number of occurrences
and those officials who are responsible for these crimes.
I request an investigation be started.
Respectfully yours
12/22/2003
Michael Kapoustin
ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА
МОЛБА
10-та група
Господин Президент,
reported where to locate certain documents and facts that
will prove my allegations to the Government of Canada that
bribe.
Respectfully yours
12/22/2003
Michael Kapoustin
ДО: МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
МОЛБА
10-та група
Господин Министър Председател,
reported where to locate certain documents and facts that will
prove my allegations to the Government of Canada that
bribe.
Respectfully yours
12/22/2003
Michael Kapoustin
ДО: Министерство на финансите
Бул. "Раковски" № 142
1040, София
Копие: Министерство на външните
работи
Лестър Б. Пиърсън Билдинг
Тауър Б3
125 Съсекс Драйв
Отава, Онтарио
К1А 0G2
Канада
10 та група
Отн: чл.172 §(1) ДПК във
чл.170§(2) НПК във чл.
Art. 152. ЗИН (SG 36/79,
SG 62/02)
СИГНАЛИЗИРАМ
Престъпления Срещу Държавния Бюджет
и
НЕБРЕЖНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ОФИЦИАЛНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ
The Honorable Minister,

Please excuse the poor and uneducated Bulgarian language
text of my “Signal”. I have therefore done my best to
keep that letter short and am also providing English text
below.
In the attached list the Minister will find the names,
citizenships and amounts owed the state budget by each of
the foreign citizens deprived of their liberty and
serving his sentence at the Sofia Central Penitentiary
10th Prisoners Group. Each has as a part of his criminal
conviction a requirement that he pay a fine to the state
budget or by some other means that he satisfy or
extinguish his fine on the grounds of Article 187§(1)
Ministry of Finance Signal_Crimes Art. 152 ZIN.BGL.doc

abstract 4 of the Tax Procedure Code of Bulgaria. Only
when this is done will any of the individuals identified
in the provided list be allowed a transfer according to
the Convention on the Transfer of Sentenced Persons or
parole (conditional early release) on the grounds of
Article 70 of the Criminal Code of Bulgaria.
The Minister will discover that in several instances of
the list I have provided it is more than one year since
the Executor’s Order according to Article 170 of the
Criminal Code of Procedure Bulgaria was sent from the
criminal court and received by the Ministry of Finance
Agency for State Takings – Sofia Division office of the
“Public Executor”.
To this moment officials/representatives of the Agency-
Sofia have done nothing to meet their legal obligations
according to Article 152 of the Law on the Execution of
Punishments Bulgaria or their legal obligation and duty
to the Tax Procedure Code, the Ministry and to those
foreign citizens deprived of liberty.
According to law, the Public Executor is obligated to
immediately establish the property of the debtor and
thereby the possibilities and the necessary costs of the
Agency collecting this debt/fine. The Agency/Public
Executor required to act in collecting the sum or in the
alternative required to declare the debt/fine as
uncollectible on the grounds of Article 187§(1) abstract
4 of the Tax Procedure Code Bulgaria, and thereby
extinguishing the debt and ending the collection
proceedings against any foreign citizen deprived of
liberty. In which case the Agency and the Supreme
Prosecutors Office must allow the foreign citizen to
leave the country on the grounds of the Convention on the
Transfer of Sentenced Persons or to be conditionally
released (paroled) on the grounds of Article 70 of the
Criminal Code Bulgaria.
In each of the cases I have listed this cannot occur
because and except when and only if the Agency first
fulfills its obligation to Article 152 if the Law on the
Execution of Punishments Bulgaria and then to Article
187§(1) abstract 4 of the Tax Procedure Code Bulgaria.
Why is the Agency-Sofia not fulfilling this legal
obligations and duty?
Official case files at the Sofia Central Penitentiary and
the documents therein together with other facts i.e.
Agency bank records will lead the Minister to only to one

objective conclusion; that there is a criminal
intent/purpose whenever officials of the Agency decide to
not meet, but instead to ignore their obligations to the
law and that this crime relies on fraudulent documents
and when corruption/corrupted officials/representatives
of Sofia City Prosecutors Office and other Officials of
the State accept these falsified/fraudulent documents.
Who together are accepting these obvious forgeries and
using their official status and position to accept bribes
from foreign citizens deprived of liberty whose lawful
desire and is only to seek to realize their legal
possibility of conditional release on parole or their
transfer to prisons in their own country.
If the Minister investigates the 3 instance/cases I have
provided of those foreign citizens deprived of liberty
and all those who have been released during the last
three (3) years, he will himself uncover evidence/proof
that there are crimes committed by officials who are
responsible to the Minister and officials who are
responsible to the Supreme Prosecutors Office of the
Bulgaria.
In order to be sure that there is an investigation I have
send copies of this letter and the attached list to other
ministries, the Government of Canada and the
international media.
I wish the Minister successfully unmasks not only the
crimes of corruption but also success in uncovering
incompetence and thereby to bring an end to at least one
small part of the dishonesty and ineffectiveness within
the Ministry of Finance. Possibly then the Minister of
Justice will also clean his house.
Sincerely,
Michael Kapoustin
Signed this Monday, December 22, 2003
Enclosures:
List of still detained persons
List of released persons

Министерство на Правосьдието-Затвора гр.София
СПИСЬК НА НЕ ОСВОБОЖДАВАНИ
на обвиняеми и подсьдимите от 10 група
кьм сряда, 25 Май 2005 г..

№ Име И Презиме Прес Член Глоба Гражданин
1. Акън Сесер Чалак 2г 280 1.000 Турция
2. Риджеп Риджепи 3г 280 1.000 Сербиа
3. Александар Олеников 4г 214 4.000 Украина
4. Ахмед Рахими 6г 450 5.000 Иран
5. Исо Биелак 9г 242 10.000 Югославия
6. Ндричим Кулоли 8г 242 10.000 Албания
7. Максим Митков 10г 116 20.000 Русия
8. Руслан Холопов 2.6г 354 50.000 Русия
9. Тургаи Болут 8г 242 60.000 Турция
10 Йоскан Бенидже 6г 242 60.000 Турция
11 Мурад Бейазит 7г 242 70.000 Турция
12 Стънга Никушор 9г 242 100.000 Романия
13 Музафаер Йонел 8г 242 100.000 Турция
14 Кристиян Лауренцио 12г 242 100.000 Романия
Добреску
15 Дашамир Рапушай 5г 242 100.000 Албания
16 Мартин Папай 8г 242 100.000 Албания
17 Ролан Секо 10г 242 100.000 Албания
18 Вели Назми 8г 242 100.000 Македония
19 Ветон Селя 12г 242 100.000 Македония
20 Дилавер Фазлиу 10г 242 100.000 Македония
21 Чезме Чакмакчи .10г 280 100 Турция
22 Виеслав Ниекало 10.6г 242 100.000 Полша
23 Гйокан Караман 10г 242 100.000 Турция
24 Мехмед Ъшък 6г 242 100.000 Турция
25 Хюсеин Тюрк 7г 242 100.000 Турция
26 Николай Марийан 8г 242 100.000 Романия
27 Мюрсел Беркуче 0.10г 280 100 Турция
28 Касим Уси 3г 354 100.000 Танзания
29 Ерджан Йорнек 8г 242 110.000 Турция
Ministry of Finance Signal_Crimes Supplimental Art. 152 ZIN.BGL.doc Page

4 of 6
№ Име И Презиме Прес Член Глоба Гражданин
30 Сезий Далар 8г 242 110.000 Турция
31 Джанер Мусич 10г 242 120.000 Македония
32 Умет Джелил 10г 242 120 000 Македония
33 Кадир Зеренер 9г 242 120.000 Турция
34 Осман Соукташ 10г 242 130.000 Турция
35 Айдън Йълмаз 17г 242 150.000 Турция
36 Седатин Сачуглу 12г 242 150.000 Турция
37 Селатин Садъкоглу 12г 242 150.000 Турция
38 Бартоломей 10г 242 150.000 Полша
Виежбицки
39 Исрафил Сойтюрк 10г 242 150.000 Турция
40 Фетах Акбаш 10г 242 150.000 Турция
41 Давуд Балкан 13г 242 180.000 Турция
42 Исмаил Шуле 15г 242 200.000 Турция
43 Абдула Ишяр 15г 242 200.000 Турция
44 Февзи Асани 10г 242 200 Македония
45 Мустафа Топарлак 18г 242 200.000 Турция
46 Ахмет Ялчинтюрк 12г 242 200.000 Турция
47 Теки Кочиу 15.6г 242 210.000 Албания
48 Мехмет Башбилен 16.6г 242 220.000 Турция
49 Дандисон Дуру 16г 354 250.000 Нигерия

5 of 6
Министерство на Правосьдието-Затвора гр.София
СПИСЬК НА ОСВОБОЖДАВАНИ
на обвиняеми и подсьдимите от 10 група
кьм сряда, 25 Май 2005 г..

Прес
№ Име И Презиме Член Глоба Гражданин
.
1 Али Гюндуз 8г 354 10.000 САЩ
2 Исмет Акареу 8г 242 15.000 Турция
3 Владислав 5г 242 50,000 Македония
Маринкович

6 of 6
ДО: Министерство на финансите
Бул. "Раковски" № 142
1040, София
Копие: Министерство на външните работи

Лестър Б. Пиърсън Билдинг
Тауър Б3
125 Съсекс Драйв
Отава, Онтарио
К1А 0G2
Канада

10 та група
Отн: СИГНАЛИЗИРАМ
Престъпления Срещу Държавния
Бюджет
и
НЕБРЕЖНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
ОФИЦИАЛНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
ДОПЪЛНИТЕЛЕН СИГНАЛ
Уважаеми г-н Министър,

Please accept the following additional information.
On speaking with Polish and Albanian prisoners I have learned

that the procedural obstructions complained of and the illegal
activity interfering with their rights according to Article 70 of
the Criminal Code and the European Convention on the Transfer of
Sentenced Persons appears primary the result of the influence
exerted by a prosecutor(s) and senior official(s) at the Main
Direction for the Agency for State Takings (the “Officials”).
Apparently, these officials are actively exerting their authority

to discourage or even prevent individual regional public
executors from observing their duty to the law and to
responsibility to assist foreign prisoners who wish to cooperate
in settling or extinguishing their financial obligations to the
Ministry of Finance.
Specifically, according to the explanations given to me, these

officials appear to be preventing the individual public executor
from cooperating with foreign prisoners in making a final
Ministry of Finance Signal_Crimes Supplimental Art. 152 ZIN.BGL.doc Page 1 of 3

determination of their actual property or income status and
formulating a final settlement.
Insodoing, these high officials are creating circumstances and an

atmosphere that is profitable to them and others who will benefit
from the fact that these executors’ cases cannot be settled and
will persist for years. Thereby leaving foreign, and possibly
Bulgarian, prisoners only one option to make a connection, and
agree to pay these officials to secure their release on parole
and their unhindered departure from Bulgaria.
I regret that I cannot be of more assistance, but it is apparent

the corruption is sufficiently up the ladder of officials, and
not at the level of the public executors who are being interfered
with. If I could pose a question to the Managing Director of the
Main Direction Agency for State Taking it would be “Why do you
pressure your public executors to not cooperate with prisoners
and insist that they delay for as long as possible or
indefinitely the settlement or extinguishing of the debts of
foreigners?”
Sincerely,
Michael Kapoustin
Signed this Monday, December 22, 2003
Ministry of Finance Signal_Crimes Supplimental Art. 152 ZIN.BGL.doc Page 2 of 3

2005.05.26 Helsinki DR - Bankov

Încărcat de

Informații document

Descriere originală:

Titlu original

Drepturi de autor

Formate disponibile

Partajați acest document

Partajați sau inserați document

Opțiuni de partajare

Vi se pare util acest document?

Este necorespunzător acest conținut?

Drepturi de autor:

Formate disponibile

2005.05.26 Helsinki DR - Bankov

Încărcat de

Drepturi de autor:

Formate disponibile

To whom it may concern,

The following document represents an early draft of a future

Whatever assistance the reader can offer the Applicants or

The most significant document in connection with direct

This document is in PDF format and should be easy to work

From: Nikolai Vasich Prepared by: Michael Kapoustin

The Minister for Foreign Affairs

This Application is on behalf of a citizen of Serbia and Montenegro, Mr.

Admissibility Criteria before the Committee for Social Rights............................................... 6

The Republic of Bulgaria - Subject to the Social Charter ....................................................... 6

Confirmation of the Discriminatory Criteria........................................................................... 8

By The Republic of Bulgaria.................................................................................................... 8

Form of Derogation .................................................................................................................... 9

State Respondents –Admissions and Arguments................................................................... 11

The Ministry for Justice ......................................................................................................... 11

Bulgarian Discrimination is Systematic and Systemic .......................................................... 16

Prevailing Bulgaria law makes a mockery of the Ministry for Justice................................ 17

Prosecutors General for the Republic of Bulgaria – ............................................................. 21

Applicant Reasons .................................................................................................................... 23

On the Question of the Transfer of Offenders ....................................................................... 23

No alternate Venue or Judicial Remedy................................................................................. 25

Government Ordinances and Law against Collective Complaints........................................ 25

Bulgarian Administrative Courts Refuse having Jurisdiction ............................................... 26

Confirmation of the Discriminatory Criteria......................................................................... 27

Order for Review of the Applicants Concerns....................................................................... 29

Request before the Committee ................................................................................................ 32

Request to the Minister for Foreign Affairs

If in the alternative the Government of Serbia and Montenegro is unwilling

Procedure – The Need for a Sponsor

Each Collective Complaint must be submitted (1) either by a Council of Europe

The admissibility criteria of the Committee require that this organization

Policy, Law and Practice – casus foederis of the Complaint

Council of Europe, including the Charter’s Preamble of non-discrimination.

1. POLICY “DECREES”, “ORDINANCES” or “ORDERS” issued by

2. BULGARIAN NATIONAL LAW including but not limited to Article

3. PRACTICES AND “ORDERS” issued by the Prosecutors General for

4. POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main

1 a case clearly coming within the provisions of a treaty.

5. POLICY AND PRACTICE issued by the Ministry for Justice - Main

a. [Non-Bulgarian] nationality [id est of the Offender];

b. Public status [id est of the Offender];

The Bulgarian Helsinki Committee

A copy of this letter is provided.

Second the application, legal interpretation and practice surrounding a national

permits prosecutors, police, officials of the Ministry of Finance and Bulgarian

Third the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical

Fourth the wrong application, erroneous legal interpretation and unethical

State Respondents –Admissions and Arguments

It is in a September 13th 2004 letter [reg. № 94-M-147] to one of the

No Positive Obligation for Non-Discrimination and No Negative

A copy of this letter is provided.

Prison Committees are “Secret” Tribunals affecting Legal Rights

Applicants to be represented or present when their case is brought a Prison

Clearly the meeting of these “secret tribunals” is not intended to be either

However, Sofia Central Penitentiary prison Committee member id alio the

A copy of this letter is provided.

Prison Parole Committees ex lege are Doubling the Prison Term

lege, increasing the affective term of an Offenders imprisonment. This

Administrative Increase in the Effective Prison Terms of Foreign

Bulgarian Criminal Courts of law, when determining the affective duration

Also according to law Article 70 §1 of the Bulgarian Criminal Code in

Therefore a [foreign] Offender has a legal opportunity guaranteed by Article